Президентът Георги Първанов събра ректори на университети, директори на училища и политици в Благоевград

Над 160 000 деца не са завършили дори основно образование за 10 години, което е 22% от броя на учениците за този период, последно място в ЕС по ниво на владеене на математика и предпоследно по природни науки, немотивирани учители, безумни учебници, излишно усложнен учебен материал, отвращение от учебния процес, липса на синхрон между нуждите на икономиката и подготовката на кадри в професионалните гимназии, това са само част от най-тежките проблеми на българското училище, които бяха констатирани на национална дискусия “Училището - ключ към общество и икономика на знанието” в събота в ЮЗУ - Благоевград под егидата на президента Георги Първанов. В нея взеха участие освен държавния глава, началникът на кабинета му ген. Колев, кметът на Благоевград Костадин Паскалев, депутатите Корнелия Нинова, Кирил Добрев, Валя Богданова, Лютфи Местан, ректори и представители на университети, директори на училища от страната, представители на родителски неправителствени организации, които се занимават с проблемите на българското образование и пр.

В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕ ПРАВИ СТРАТЕГИЯ, БЕЗ ДА ЗНАЕМ КАКВА Е СТРАТЕГИЯТА В ИКОНОМИКАТА, КАЗА ПРЕЗИДЕНТЪТ ПЪРВАНОВ

като очерта един от основните проблеми - разминаването на нуждите на бизнеса и подготовката на квалифицирани кадри. Един от професорите, участници в дискусията, направи и по-образно сравнение за разминаването - ако икономиката ни примерно се движи със 100 км/час, образованието се тътри с около 40 км/час. Преди няколко дни бях в Априловската гимназия по повод на нейната годишнина. Там стана дума за това каква е била ролята на образованието през Възраждането, за това, че култът към знанието е дълбоко вкоренен в нашата народопсихология, но носталгията не работи, тя далеч не е достатъчна. Трябва да си кажем, че е нужен нов прочит на основополагащите начала, на ценностите на българското просветно дело от гледна точка на настъпващите промени, каза президентът Първанов. Той допълни, че в обществото и икономиката на знанието, към което се стремим, ще се наложи и вече се налага необходимостта от един друг, нов модел на училище и образование, различен от сегашния. Защото от модела, който ще възприемем, зависи къде ще се окаже България в следващите 10-20-30 години. По отношение на финансирането на образованието президентът изрази увереност, че занапред, въпреки кризата, процентът да не пада под 4,2% от брутния вътрешен продукт, колкото е в момента. Според Георги Първанов най-важните три въпроса, на които образованието трябва да даде отговор, са: 1. Какво да се учи, съдържанието на учебниците, на учебните планове и програми в отделните класове и степени. 2. Как да се учи, и 3. Ценностна роля за възпитателната функция на училището. Ние имаме върхови постижения в областта на математиката, информатиката, природните науки. Имаме елитни училища, които готвят олимпийски шампиони, първенци на международни състезания, училища, които готвят випускници, които добре се реализират, да не кажа, че на моменти се харчат като топъл хляб в редица европейски и световни висши училища. Големият проблем е обаче какво става в масовото училище. Този въпрос постави към експертите президентът.

НЕ МОЖЕ ДА ИМА ОБЩЕСТВО НА ЗНАНИЕТО БЕЗ КВАЛИФИЦИРАНИ СПЕЦИАЛИСТИ В ОБЛАСТТА НА ИНЖЕНЕРНИТЕ НАУКИ, МАТЕМАТИКАТА И ПРИРОДНИТЕ НАУКИ,

заяви водещият на дискусията академик Матей Матеев, който изнесе тревожната статистика, че българското образование е на последно място в ЕС по владеене на математиката и на предпоследно по природни науки. Той препоръча учебното съдържание и учебните планове да бъдат насочени към придобиването на нужните знания в цитираните по-горе посоки. Академик Матеев даде за пример САЩ, където от 10 години работи подобна стратегия. Според него съсредоточаването на изучаването на езиците и информационните технологии след 8 клас до голяма степен ще реши тяхното овладяване, затова сега трябва да се обърне внимание на българския език и природните науки и изучаването им до 12 клас. Сега положението е такова - цели две години 11 и 12 клас са практически изпразнени от изучаването на тези дисциплини. В професионалните училища пък общообразователната подготовка практически завършва в 10 клас, а те дават повече от половината студенти в техническите ВУЗ-ове и тези по природни науки. А в същото време подготовката им по математика и природни науки е безкрайно недостатъчна и поради тази причина в първите години от следването вместо да усвояват знания на по-високо ниво, се занимават с повтаряне на материала от училище. Академик Матеев повдигна и още един важен въпрос, чието решаване се отлага безкрайно. Съгласно Конституцията задължителната възраст, до която младите хора трябва да бъдат в образователната система, е 16 г., т.е. 10 клас. По съществуващите учебни програми след завършването на 10 клас се постига т. нар. общообразователен минимум. Това обаче не е обвързано с получаването на общообразователна степен. Според мен е необходимо подобна степен да бъде въведена и отново да се дискутира въпросът за зрелостници след 10 клас. Едва тогава зрелостните изпити след 12 клас ще имат характер на вход за ВУЗ, смята Матей Матеев.

20 000 ДЕЦА ГОДИШНО ИЗПАДАТ ОТ УЧИЛИЩЕ

по редица причини и не е вярно, че става дума само за ромчета, те са 50 %, констатираха участниците в дискусията. Проблемите за това са много - лоша социална среда, липса на интерес към учебния процес, усложнено излишно съдържание, немотивирани учители и пр. В образованието не влизат достатъчно мотивирани млади преподаватели, над 50% са тези на вързаст над 50 години, които с нетърпение чакат да се пенсионират и да се махнат от цялата лудница. От другата страна пък са родителите, които цяла година четат ненужно усложнените учебници, за да помагат на децата си, пият хапчета, стенат и пъшкат и не могат да се справят, защото в учебниците по български и литература има разни тропи и какви ли не други фигури, с които дори такива като мен, които са завършили българска филология, трудно се опряват, камо ли децата. И в крайна сметка се принуждаваме като родители да плащаме на учители за частни уроци, та да подготвят децата ни за елитни гимназии. Така, че големият проблем вече е, че и ние, родителите, не можем да помогнем на децата си, а учебното съдържание е направено сякаш завинаги да отврати детето от училището, призна пред аудиторията социологът Кольо Колев, който се изказа и като родител на седмокласник.

Срещу сегашната практика за допускане на множество различни учебници по една дисциплина, което обърква учениците и създава проблеми и на бъдещите кандидат-студенти, се изказа и кметът на Благоевград Костадин Паскалев.

СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НЯКОЛКО УЧЕБНИКА ПО ЕДНА И СЪЩА ДИСЦИПЛИНА Е ПЪЛНО БЕЗУМИЕ, КАЗА ТОЙ.

Според Паскалев това само води до объркване на учениците, до налагането на различни формати на зрелостни и кандидатстудентски изпити и в крайна сметка от цялата работа печелят издателите на учебници, но не и учениците. Това трябва да се промени веднъж завинаги и да се въведе старата практика - един учебник за един предмет за всички училища, конкуренцията между авторските екипи трябва да е само до ниво конкурс - след това да се отпечатва само учебникът на спечелилите, категоричен е кметът на Благоевгрпад, който направи изявлението и в качеството си на дългогодишен учител по математика. Той даде за пример и направеното за две години от неговия екип - 100% саниране на училищнвата мрежа и на детските градини и ясли в общината. Щом аз съм могъл да го направя за две години, защо държавата да не може, и още по-важно - защо да не приеме държавна стратегия за това. Така децата няма да бягат толкова от училище, а то ще стане едно по-приятно място за обитаване, смята градоначалникът.

Казаното от него намери поддръжка и сред представителите на родителската асоциации в образованието. Според тях училището трябва да си върне ролята на център за социализация на децата, т.е. да им се дават някакви знания, но учителите да помагат и да ги учат заедно с родителите как да живеят, как да станат по-добри граждани, как да общуват помежду си и пр. Сега, като отида на родителска среща, идва учителят по съответния предмет и ми казва: Вашето дете има четворка, и толкова, защото преподава на над 100 деца и няма възможност да ги опознае. Да и аз знам, че има четворка, защото съм видяла бележника му, но искам да чуя още учи ли, не учи ли, има ли интерес към предмета, в каква посока са интересите му, общува ли нормално с децата, има ли проблеми, как да ги преодолеем... сподели майка на четири деца, три от които вече са завършили.

От името на директорите на училищата Лили Стоянова, директор на седмо СОУ в Благоевград, обърна внимание на прекомерната административна натовареност на тази длъжност, което ги лишава от възможността по-активно да участват в учебния процес. Годишно един училищен директор издава над 800 заповеди, като се прибавят и организирането на зрелостните изпити, олимпиадите, приемите след 7 клас, на практика не ни остава време да обърнем внимание на учебния процес, каза тя.

Образователната дискусия се проведе в отсъствието на представители на управляващата партия ГЕРБ, което постави под съмнение евентуалния бъдещ ефект от казаното в аулата на ЮЗУ, защото само управляващите имат ресурса да задействат една наложителна реформа в образованието. Депутатът от БСП Корнелия Нинова по този повод даде за пример, че в ЕС приоритетно се засилва финансирането на образованието и науката, въпреки кризата, докато в България управляващите от ГЕРБ правят точно обратното - с актуализацията на бюджета режат точно този сектор. Следователно образованието не е важно за правителството на Бойко Борисов, министърът на образованието не се тревожи от лошите резултати на матурите, а ГЕРБ е безхаберен за равнището на образованост на българчетата, смята Нинова.