Президентският медалист на АУБ за 2011 Жикица Паговски: Благоевград е перфектен

Жикица Паговски e тазгодишният президентски медалист на Американския университет в България. Роден е на 27 юни 1988 г. в гр. Делчево, Македония, и преди 4 години АУБ е единственият университет, в който кандидатства.

Жикица е член на Студентското правителство на АУБ, организатор на Youth Empowerment Initiative, насърчаваща социална отговорност сред младежите, основател и президент на мрежа от студентски организации под шапката на консорциума Callenge: Future. Благодарение на него университетът подписа меморандум за сътрудничество с македонския град Делчево, осигуряващ стаж и стипендии за студенти от града, които се обучават в университета.

Има няколко публикации и е участник в много международни конференции, а миналата седмица получи наградата David Marchant от световната организация "Фи Бета Делта" в САЩ. Приет е в магистърските програми на много университети, сред които и "Джон Хопкинс" в САЩ, където ще може да разчита на пълна стипендия.

- Жикица, как си хареса Американския университет, за да кандидатстваш само тук?

- Първо харесах Благоевград. Като малък често идвахме тук на шопинг с родителите ми, те имат в този град приятели, а и ни беше най-близката чужбина - на 40 минути от Делчево е, таксито дотам и обратно е 25 лева. Все едно съм си у дома. Като се съберем повече студенти, доста евтино ни излиза. Та като малък се влюбих в Благоевград, харесваха ми многото млади хора по улиците, почти всички говореха на английски. И се видях, при това доста лесно, в тая роля на студент в АУБ. После то взе, че се случи. И толкова ми харесва, че догодина ще доведа тук брат си Деян, който е 5 години по-малък от мен.

- Знаеше ли добре английски, преди да пристигнеш?

- В Делчево учех в Математическа гимназия и до III курс мислех, че ще уча медицина.

- Голямата мечта на майка ми. В гимназията изучавахме английски и френски, така че имах езикова подготовка и това също ми помогна да избягам от докторската професия. А в ХI клас вече бях напълно сигурен, че бъдещето ми ще е в АУБ и в политиката. Тогава получих международна награда за участието си в проект “Врати към дипломацията”. Бяхме 4 момчета от Делчево, с които направихме уебстраница за разрешаване на глобалните проблеми с детската сиромашия. Наградата ни я връчиха във Вашингтон.

- И как го решихте този проблем?

- Само по един начин става - лидерите в отделните държави и бизнесът трябва да стиковат усилията си. Без пари не става. Без мъдри политици - също.

- Много ли се труди и учи през тези 4 години за президентския медал?

- Медалът не се дава за зубрене, а за високи академични постижения, за участие в обществения живот и за хора, за които комисията е преценила, че имат лидерски потенциал.

- А ти преценяваш ли се като човек с лидерски качества?

- Да, а и винаги съм искал да бъда политик на Балканите. Искам да работя за толерантност между народите. Тази толерантност не може да се постигне, ако гледаме в бъдещето през лупата на миналото. Така дори не можем да видим модерните съвременни течения, камо ли да видим утрешния ден.

- Каква ще бъде целта ти, когато станеш виден политик в Македония?

- Да интегрирам страната си в Европа. И знам, че ще се справя. Миналото лято бях на стаж в правителството на Македония, работих в Европейския сектор, където се правят анализите, и мисля, че не е невъзможно. Всъщност аз вече работя по въпроса. Една от дипломните ми работи, които ще представя тези дни, е за разрешаване на спора между Македония и Гърция за името на родината ми. Анализирал съм всички официални предложения, като под официални разбирам тези, които излизат от сериозни институции и по тях има отговори и от двете правителства. По моите изчисления те са 11 на брой, първото е от 1992 г. на португалски министър и е за “Нова Македония”. Намерих 5 причини, които пречат на двете държави да се разберат по въпроса за името на Македония. Първата е времето. Колкото повече време минава, толкова повече спорът се разширява и от първоначалния му вариант, който е с 1 точка - как да се нарича Македония, сега вече има 12 точки, сред които се умува как ще изглеждат паспортите, как ще се нарича нацията и т.н. Не знам кога ще се реши този въпрос.

- А кой е проблемът между Македония и България?

- Националистите в двете страни. И можем да ги преборим само чрез образованието, като работим в една обща посока, народите ни да подават приятелски сигнали един към друг. И медиите трябва да помагате в това отношение. Бъдещето и на Македония, и на България ще е хубаво само ако вървим към него като приятели. Омразата няма да ни доведе до нищо добро.

- Прие много емоционално наградата си като президентски медалист, бъдещите лидери не трябва ли да са по-хладнокръвни?

- Емоциите ми бяха не толкова към наградата, колкото към този университет, който ме просвети. Знаеш ли, че аз съм първият висшист в нашето семейство? Родителите ми са със средно образование - татко прави ковчези, майка работи във финансово бюро, как няма да се развълнуват? Щом обявиха моето име, въпреки че всички знаеха, че съм един от 5-имата номинирани за медала, всички дружно ревнаха - и татко, и майка, и брат ми, и съквартирантът, и няколко приятели...

- Как се справяха с издръжката ти в Благоевград твоите родители?

- За семестрите и общежитието имах стипендия, а те ми пращаха пари за другите харчове. Малко дискотека, защото всички ходим в заведението до общежитията, малко вода да си купиш, храна... абе едно 300-350 лв. на месец харчех. Много ли е?

- Прилично. С какво от това, което си направил в университета, се гордееш най-много?

- Няколко неща са. Президент съм на студентски клуб, който създадохме с цел да интегрираме студентите в АУБ с останалите млади хора в Благоевград. Срещнахме се с учащите се в 5 средни училища и в ЮЗУ, правихме съвместни семинари за обучение в лидерски умения, садихме дръвчета, организирахме съвместни анти-СПИН кампании и направихме един футболен турнир, който вече 3 години завършва с пикник, пица и музика и е истински хит в АУБ. Гордея се и с това, че аз доведох кмета на Делчево Горан Малешевски в АУБ, а после по моя покана в Делчево пристигнаха президентът на университета

д-р Дейвид Хюуайлър и заместник-ректорът Сайрус Ринт. Много полезни бяха тези гостувания, договориха се за размяна на информация, литература, стажове, а най-ценното бе обещанието за осигуряване от страна на Делчево на стипендии за македонски студенти, които ще учат в Благоевград. Сега сме 25-30, догодина можем още повече да станем.

- И сега като заминеш в САЩ, няма ли да ти е мъчно за Благоевград?

- Освен в САЩ ме приеха още в Дипломатическата академия във Виена, в Германия също, и всъщност още мисля къде точно да отида. Но във всички случаи ще ми е много мъчно за Благоевград.

- Какво все пак не ти харесва в този град?

- За мен Благоевград е един от идеалните градове, а и аз по принцип съм се научил да ценя хубавото и да мисля позитивно. Не ми харесва, че интернетът е слаб и има огромна разлика във външния вид на кварталите ви. Някои са много хубави, други - ужасни. Трябва управата да помисли за доразкрасяване на грозничките квартали, защото така се получава голямо разслоение между хората. В Делчево например не е така - там всичките ни квартали са еднакви, има само един по-лошо изглеждащ, но и той не се отличава много от общия вид. Иначе Благоевград наистина е перфектен град, има всичко за младите хора - заведения, пицарии, културни институции... А, да, и едно ултрамодерно кино. Мнооого филми изгледахме.

- Не си ли сваляте от интернет?

- Не, имаме забрана, ако те хванат, че теглиш филлм от нета, спират ти го за цяла година или до края на следването при второ нарушение. Въпрос на морал е и съм съгласен, че тази мярка трябва да я има. Не можеш да вземаш безплатно нещо, за което са се трудили толкова хора.