През ръцете ми са минали много бригадирки, учителки, дружинни

52-годишният Георги Петрушев Стоянов от с. Игралище, община Струмяни, е един от 59-имата стари ергени в селото. Защо не е намерил половинката в живота си и как живеят старите ергени в китното планинско село разговаряме с бившия готвач в пионерския лагер над село Игралище.

- Как живее един стар ерген на 52 години в китното планинско село Игралище?

- Където и да си в нашето село, срещаш стар ереген, има във всяка къща. Ние сме около 60 стари ергени, преди десет години бяхме 97. Всеки се спасява посвоему. В момента аз съм на 52 години, знам ли, не е толкова голяма тази възраст, още имам шанс да намеря половинката си в живота. Все още я търся. Но за деца ми е късно. Има неомъжени жени в селото /смее се/, стари моми, но те отказват да се задомят и да прекараме старините заедно.

- Защо не сте намерили половинката си, много ли ги избирахте, или момите не Ви харесваха?

- За мен мога да кажа, че от много, та ич... и сега съм сам. Аз бях готвач в пионерския лагер в с. Игралище. Идваха много бригадирки, учителки, дружинни, взел съм много от живота. През ръцете ми са минали много красиви момичета. Тогава избирах сред най-красивите най-красивата, но не се получи, не си намерих моята жена в живота. Бях харесван, харесвах и аз, но от много сега съм сам.

- Имате ли обяснение защо в селото има толкова стари ергени?

- За мен мога да кажа защо съм така. Защото много избирах. При много други също е така. Селото ни бе пълно с младежи преди 40 години по време на бригадирското движение. Идваха бригадирки от цялата страна. В разговор с други съселяни стари ергени и те са на същото мнение. Всеки един от нас се е влюбвал в някоя бригадирка, но след като си заминат, всичко се забравя и ние си оставаме сами. Но в селото има и ергени, които не са докосвали жена, и не съжаляват за това. Още има такива, които не са опитали от сладостта на живота, наричана любов.

- Какво бе времето преди 30-35 години, когато сте бил на “гребена на вълната”?

- Времето беше хубаво, човек, когато е млад, лети във въздуха, без да мисли за утрешния ден. На хората всичко минава през стомаха, а аз като готвач много бригадирки съм изхранвал. Ако бях харесал само една от всичките, сигурно щях да съм се задомил, но аз много избирах.

- Голямата любов имаше ли я, коя бе жената на сърцето Ви, има ли носталгия към нея след толкова години?

- Няма да кажа името на едно момиче, в което се влюбих на 14 години. С нея бяхме заедно от 6-и клас до 2-и курс. Редовно бях с нея. Тя замина да учи и се разделихме. Това момиче ми беше на сърцето. Но след това имах много любовни авантюри и преживявания. Харесвах бригадирки, дружинни и учителки, но голямата ми любов бе това момиче, което съм сигурен, че ако прочете това интервю, ще си спомни за нашата голяма любов. Тя беше много на сърцето ми. Сега е семейна и има внуци.

- На 52 години как се чувствате?

- Добре се чувствам. Живея с родителите си, баща ми е сляп от 20 години. Грижа се за тях, да им набера дърва, да си отгледаме зеленчунци и плодове и да направим зимнина за тежката зима, която ни очаква всяка година. Съжалявам, че не се задомих. Но аз сам съм си виновен за това, не виня никого.

- Казахте, че 20 стари моми има в селото, защо някой от вас не вземе инициативата и да се задомите с тях?

- Аз съм разговарял с тях, но те не искат да се задомяват. Не знам каква е причината. Баба Ванга бе казала, че за всяко мъжко същество има и женско. Но в нашето село това правило има изключение. Има стари моми, има и много стари ергени, но явно не са се срещнали във времето така, че да се съберат.

- С колко пари преживявате?

- Преди получавах 80 лв., после 120 лв., 140 лв. и т.н., но след като станахме граничен район, получавах по 300 лв., тогава бяха много пари, и да ядеш, и да пиеш, пак ти остават. Живеехме си добре.

- Сега как я карате?

- Сега е по-трудно. Няма работа, безработицата е на 100 процента. Всеки сам си знае как живее. Аз съм трудостроен и получавам пенсия.

- Отглеждате ли животни?

- Не се занимавам с животни. Добивам дърва и с това изкарвам прехраната си.

- Как минава един ден на пенсионер ерген?

- Минава еднотипно. Най-добре ни е през лятото, защото си произвеждаме зеленчуци и плодове. Зимата е много студено. Автобус идва три пъти в седмицата. Сега ни асфалтираха пътя и се чувстваме горди с това. Дните минават, без да ги усещаме. Голямата работа е през пролетно-летния сезон, когато се засаждат нивите и се прибира реколтата. Есента е за събиране на дърва и правене на зимнина. Моята пенсия не е сигурна, до края на годината след това отново трябва да мина на ТЕЛК. Имам брат и сестра, които живеят в Сандански и Благоевград. Помежду ни няма проблеми и се разбираме. На 52 г. аз вече не съм за деца, нямам време да ги отгледам. Но да живея с една приятелка, някоя самотна жена, да се уважаваме и да изкараме заедно старините си може.

- Често ли слизате до Сандански?

- Не толкова често, но в месеца по един път се налага. И по-често, когато имаме здравословни проблеми.

- Добивате ли си домашна ракийка и винце?

- Аз ако седна на ракийка, сядам у дома. Обичам повече биричка. Хората тук си произвеждат домашна ракия от грозде и сливова. Основният поминък им е овцевъдството и дърводобив.

- Това не е ли причина да не срещнете жената на живота си, след като сте домошар?

- Не е така, през годините съм бил постоянно сред хората и съм бил душата на компанията.

- На колко години е най-старият ерген в селото?

- Това е Кирил Гърбев, който е на 70 години и води негласната класация - най-старият ерген в селото. Най-старата мома е на 68 години, това е Мария Николова.