През граница пренасях плочите, вързани с колан под дрехите, заради тях обискираха къщите, бившият полицейски шеф Костурков идваше у нас да ги слуша

- Г-н Дебренлиев, кога се роди тази страст към македонската песен?

- Още от малък харесвах македонските народни песни. Не разбирам от ноти, не мога да пея. Обаче в нашето село Ласкарево имаше известни танцьори и певци. Там се роди и моята слабост към народната музика. Още от малък слушах изпълненията на Петър Терзиев, на Роза Цветкова, Магдалена Мурарова, певци, забравени от днешното поколение. По-късно се запознах с Иван Гоцев, певеца с кадифения глас Емил Ристосков, Надка Вълчанова и други. В добри отношения съм с Румяна Попова, нашумялата напоследък Ваня Найденова, Иван Дяков, Янко Неделчев, Илия Луков и нататък.

- Откога архивирате македонските песни?

- Отпреди 1961 година. Тогава купих първата плоча с песните на Никола Бадев. След това на Васка Илиева. Прибавих към фонотеката си плочите на Александър Сариевски, Кирил Манчевски.

- В миналото полицията изземваше плочите с песни на македонски изпълнители. Вие как успяхте да запазите този архив?

- В дома ми не са правили обиск, както на други мои съграждани. Бившият началник на полицията Костурков е идвал у нас да му пускам македонски песни. Аз съм честен и почтен човек, хората ме познават.

- Как прекарвахте плочите през границата?

- Откровено да кажа, криех плочите, когато минавахме границата. Поставях плочите на гърба, като добре се връзвах с колан и потник, който да е тесен. Беше ми много трудно. Тогава беше забранено да се слушат македонски песни. А сега всички наши изпълнители пеят тия “забранени” в миналото песни. Сега се оказва, че македонските песни са най-звучни и са с най-богато съдържание.

- Предавате ли на сегашните изпълнители текстовете на забравени македонски песни, за да ги популяризират?

- Да, през последните години голяма част от съвременните изпълнители идват при мен за консултации и ми търсят старите македонски песни. Завист нямам към никого. Радостен съм, когато чуя, че забравена македонска песен е включена в албума на певците.

Вкъщи са идвали певици като Павлина Джотанова от Разлог, Мария Гълъбова от Сандански, Ваня Найденова, Иван Дяков. Идва преди 5-6 години при мен Илия Луков и казва: Дай една песен на Илия Бадев да пея. Дадох му. В отлични отношения съм с ръководителя на мъжката група в с. Склаве Методи Петров, винаги съм бил на тяхно разположение и съм помагал с каквото мога. На Евтим Зайков съм дал сборник от 1700 народни песни, от които той хареса 100.

- Какво е за Вас македонската песен?

- За мен македонската песен е успокоение на душата. Този, който обича песента, обича живота. Стимулът, който ми дава слушането на македонската песен, е вярата за живота.

- Каква е разликата между македонската народна песен и българската?

- Не одобрявам това, че съвременните изпълнители налетяха всички към македонската песен. Много се възмущавам, когато чуя да изпълняват песни с думи, които не разбират. А нашият фолклор е неизчерпаем, стига да искаме да се доближим до него. Нашата македонска песен е с богато съдържание и звучност, което е признато от всички, и нека да не се сърдят нашите фолклористи, Скопие е индустрия на музика. Българската песен си е с богато съдържание и привлекателна мелодия. Аз съм привърженик на автентичния фолклор, който заема друго място в нашия живот. Аз съм радостен, че в моята къща всички обичат македонската песен.

- Как гледате на фестивала “Пирин фолк” - Сандански, на който мотото му е да е извор на авторска македонска песен?

- Аз съм с претенциите да съм един от основателите на “Пирин фолк”. За да накараме нашите хора да изместят стрелката от Валандово и да я сложат на Сандански. Затова съм много щастлив, че съм един от основателите на сегашния “Пирин фолк”. Имаше едно време, когато не се изпълняваше точно задачата на “Пирин фолк”. В смисъл изпълнението на певиците. Те просто показваха тялото си, а не съдържанието на песните. Имал съм спорове с Валентин Пензов, но всичко се изчисти през годините.

- Има ли бъдеще фестивалът “Пирин фолк” в този си формат?

- За мен фестивалът е най-престижният на Балканския полуостров. Това, че се канят и изпълнители от съседните държави, е добре. Има бъдеще в този си формат, но имам една молба към текстописците - да са по-близо до народа. А към композиторите - да спазват нашите традиции.

- Изпълнителите на народна музика комерсиални ли са, след като добруджанец пее македонски песни?

- Категорично против съм. По един начин звучи македонска песен, изпълнена от певец от Пиринско, и от певец от който и да е друг край на България. Като пример ще посоча, че “Там, на тихата поляна” е мелодична и авторска, но изпълнителите злоупотребяват с нея и участват на фестивали и с претенции да печелят награди.

- Интересувате ли се от политика?

- Не се интересувам, защото съм разочарован от нашите управляващи. Не симпатизирам на нито една партия. Надявам се, че с новия премиер ни очаква по-добро бъдеще.

- Заделяте ли от пенсията си, за да купувате нова музика?

- Не спирам да купувам. Радостното за мен е, че като се движа по главата улица, хората ме питат дали имам нови песни във фонотеката. Щастлив съм, че хората не ме отминават и ме търсят. Съседите много често ми задават въпроса: Какъв си ти бе, бай Стоиле, че при теб идват известни изпълнители? Аз им отговарям: Сигурно много ме обичат, затова.

Искам българите да обичат народната песен. Не само македонската, но и българската. Това е едно наследство, което трудно се съхранява, но лесно се забравя.

- Събирането на македонската песен и отглеждането на кактуси, има ли нещо общо между тях? Известно е, че от близо половин век съвместявате двете неща.

- И македонската музика, и отглеждането на кактуси еднакво привличат моята душа. Когато слушам македонската песен, всички неприятности в душата ми изчезват. А с кактусите магията е друга, те действат като магнит, като се движа около тях, ме успокояват. Радостен съм, че снахата полага достатъчно грижи за тяхното съхранение и размножаване.