През годините с колега от Петрич спазвахме съветите на леля Ванга кога и как да садим доматите

Вангел Терзийски е роден 1933 г. в село Горна Рибница, община Струмяни. Любовта към знанието и трудолюбието на "момчето от Малешевско" са в основата на възходящия му "път" - от пълен отличник в гимназията (Сандански) и в Селскостопанската академия (София), през главен агроном и председател на ТКЗС (Гара Огражден), заместник-председател на ОКС (Благоевград), първи председател на АПК - Сандански, до председател на Контролния съвет, заместник-председател на ОАПС и директор на окръжното предприятие "Сортови семена" - Благоевград, където се пенсионира през 1993 г.

Той се гордее и с обич разказва в спомените си историята на родното си село, дало на България цяла плеяда будни хора: революционери, просветители, учени, лекари, агрономи и пр. Неговите "Спомени" (в 3 части, общо 4 тома) представляват най-пълната засега история на земеделието в Благоевградска област от средата на ХХ до началото на ХХI век. В напреднала подготовка е поредната му книга с работно заглавие "Кършияка от древността до наши дни", в която описва и предава накратко събитията и живота през ХIХ и ХХ век в района на Кършияка, /историко-географска област в Пиринска Македония/, пречупени през спомените на всички автори, за да ги остави като наследство на бъдещите поколения и в памет на техните автори. Една глава от книгата е посветена на феномена Ванга, която публикуваме по-долу.

Името на баба Ванга нашумя още в първата половина на ХХ век. За нея се носеха легенди. Между хората се мълвеше, че говори с мъртъвци, съживява умрели хора, има лек за всяка болест, посочва районите и местата на изгубени хора и животни, на откраднати и изгубени вещи, насочва болните към най-добрите лекари за всяко заболяване. В нашето село Горна Рибница и целия район едва ли е имало семейство, което да не е търсило нейната помощ. И всички говореха за нея с обич и уважение, вярваха й и я боготворяха.

Баща ми беше ходил при нея няколко пъти да търси помощ при лечение на болести и изход от трудни имотни дела и беше доволен от предсказаното му.

Баба Ванга приемаше с охота, разбиране и съчувствие всички хора, потърсили помощта й, по реда на записването им. Гледаше на бучки захар, престояли под възглавницата на посетителя в нощта преди сеанса.

Всеки неин посетител плащал с пари и предмети колкото има и според възможностите, с които разполага. Тя не е предявявала никакви претенции и предпочитания към вида, формата и размерите на възнагражденията.

Множеството хора от района, окръга и страната растеше, къщата се обграждаше денонощно, което налагаше да се вземат мерки за опазване здравето и нейния и на посетителите й живот.

През 60-те години на миналия век тя беше взета под опеката и крилото на Градския съвет в Петрич и на научни работници от София. Определена й беше заплата като на старши научен сътрудник, имаше личен сътрудник, касиер-счетоводител, охрана, нормирано работно време. В лични разговори моят добър приятел, председателят на Градския съвет Стоил Божиков - бивш председател на ТКЗС - Първомай, се шегуваше: "Вангеле, това е най-печелившата дейност на нашия съвет."

Преминаването на Ванга към съвета беше полезно и за нея, и за посетителите. Сложи се ред, намали се умората й, повиши се познаваемостта, премахна се излишното губене на време и средства на нуждаещите се от нейната помощ.

Като студент под влияние на марксистката идеология, която отричаше свръхестествените възможности на човека, вярата ми в предсказанията на Ванга намаля. Но редицата примери, които посочвам в спомените ми, ме накараха да променя мнението си.

* * *

В годините на Студената война и най-голямото напрежение по границите ни с Югославия един граничен офицер от отряда в Петрич на път за щаба изгубва чантата си с поверителни материали. По това време се изграждаха фортификационните укрепления по границата и вероятно в нея е имало материали, интересуващи югославското контраразузнаване. Слизайки от коня, офицерът изтръпва от ужас. Той не смеел да се яви в отряда и приятели го посъветвали да отиде при Ванга.

Още с появата му на вратата тя го посреща с думите: "Ти идваш за чантата си, нали? Не се бой, в сигурни ръце е. Когато чантата пада на шосето, в близост е имало един местен овчар. Той е взел чантата, прегледал е какво има в нея и я е покрил и зазидал в плевнята до къщата. Веднага се върни, потърси го и го предразположи да ти каже къде я е скрил. Защото той е уплашен не по-малко от теб!"

Време за губене нямало. Офицерът изпълнява поръката на Ванга. Намира го, почерпва го с глътка ракия от своята манерка и след като завързали помежду си разговор, открива причината за срещата им. Овчарят повежда офицера към порутената плевня, изважда една тухла и подава чантата в ръцете му: "Това ли търсиш? Заповядай!" - въздъхнал облекчено старецът.

Този старец, чието име остава анонимно, спестява служебното положение на офицера, неговото бъдеще и живот.

* * *

Ванга ненавиждаше аморалните деяния на мъжете и жените, изневерите; отклоняваше жените, които са правили аборт и търсели помощта й, за да се сдобият с дете. Очевидец на една такава случка разказваше как Ванга изгонила двама съпрузи с упрека: "Ти, мръснице, защо идваш сега при мен? Когато направи аборта, не помисли ли, че можеш да останеш бездетна за цял живот?! Сега и аз съм безсилна да ти помогна. Примири се!"

След тези думи настанала разправия между съпрузите, упреци и викове, които завършили с ругатни и плесници.

Моят приятел, професорът по икономика в Тракийския университет в Стара Загора Атич, с когото участвахме в разработването на последната Програма за внедряване на научнотехническия прогрес в селското стопанство на Благоевградски окръг 1985-1990 година, ми разказа два достоверни случая.

Негов близък приятел от Сърбия посетил Ванга. Но още при появяването й на входната врата, за да открие приема за деня, тя се обърнала към най-високия от чакащите посетители: "Хей, ти, дългуча с шарената риза, защо си дошел при мен? Не те ли е срам да изневеряваш на жена си със собствената й сестра? Марш оттук!"

Изненадан, засрамен, наведен, дебнешком сърбинът се промъкнал като крадец между чакащите и веднага напуснал района на къщата и Петрич.

С годините гадателските способности на Ванга от ухо на ухо стават достояние на цяла Европа. Към Петрич и къщата на Ванга идват много чужденци. За един такъв случай ми разказа професор Атич.

Семейство от Холандия изгубило един от синовете си. Месеци наред близките го търсили и очаквали да се появи или обади отнякъде, но безрезултатно. Разбрали за българската пророчица, един от роднините идва при нея в Петрич. Още на вратата тя се обръща към него: "Ей, ти, от Холандия, напразно си бил пътя до мен. Момчето сега влиза през вратата във вашия дом. Всички го посрещат и прегръщат радостни и щастливи".

До края на деня изненаданият чужденец успява да се свърже с близките си в Холандия, които му съобщили радостната новина.

Такива случаи на щастлива развръзка има стотици.

* * *

Като председател на АПК - Сандански по време на изнасянето на доматите на полето през април двамата с председателя на АПК - Петрич Мазнейков - неин приятел и почитател, често прибягвахме до услугите й за прогноза на времето. В повечето случаи нейните прогнози се сбъдваха. От седемте години, в които бях председател на АПК, в три имаше повреди от застудяването, ветровете и сланите, но в тези години се реализираха най-високите производствени и икономически резултати от тази основна зеленчукова култура.

Веднъж, не си спомням точно датата и годината, след като бяхме разсадили около 60% от доматите, осъмнахме със сняг в Поленица и горния край на град Петрич. Бяхме изненадани и стъписани, загрижени за реколтата и приходите. Мазнейков още рано сутринта беше влезнал във връзка с Ванга: "Лельо Ванге, ти май ни подведе? Какво да правим сега?"

"Не се тюхкай! Спрете временно разсаждането на доматите, докато премине тая спуза. Не допускам да има много загуби на полето. Погрижете се за разсада в парниците, където при спиране на вятъра може да падне силна слана и повредите по разсада да са по-големи, отколкото на полето".

Прогнозата на Ванга беше вярна. След подобряването на времето продължихме разсаждането на доматите. Резултатите бяха добри. Рискът си заслужаваше.

При лов на диви свине в района на местността Чифлика, близо до границата с Р Македония, ловните ни кучета преминаха с една сюрия прасета през границата и до вечерта не се върнаха. Цяла седмица изпращахме собствениците им да ги търсят, но те се връщаха без тях. Оказа се, че отсреща на границата е имало ловна група от Пехчево, която е хванала, задържала кучетата ни и с тях са ловували близо един месец.

Посредством председателя на Общинския съвет в Петрич Божиков потърсихме среща с Ванга. На уговорената дата изпратихме един от собствениците - Любен, домакин на АПК в с. Плоски. Вечерта той преспива в хотела на града, където случайно се среща с една жена от вътрешността на страната, пристигнала също да търси помощ от нея. И завързали някакво познанство.

Това вбесило пророчицата. Още при появата му в 6 часа сутринта Ванга го изпъжда навън с упрека: "Марш оттука, да не съм те виждала повече! Ти не си дошел тук по кучета, а по кучки!"

На лова през неделния ден той ми разказа случая. След две седмици изпратихме другия собственик - Иван Глинджурски. Беше му казала къде да открие кучетата, но беше вече късно. Едното е било болно, а другото предишния ден е било премазано от автомобил на пехчевските ловци.

* * *

Аз имах една-единствена случайна среща с Ванга. На посещение в Мелник и Роженския манастир съпровождах един съветски академик по животновъдство, който почиваше в базата на Профсъюзите в града. Развеждаше ни председателят на Общинския съвет Георги Циров. На прага на Роженския манастир се разминахме с Ванга, която излизаше: "Здравей, лельо Ванге, как си, какво правиш?"

"Дал Бог добро, попче, ти имаш гост чак от Съветския съюз."

Ванга познавала добре Циров от срещи в съвета, където е присъствала на бракосъчетанието на нейни близки и познати. Силно впечатление ми направи обаче фактът, че тя посочи страната, от която беше нашият гост.

Ванга никога не работеше сляпо. За всяка болест тя познаваше и препоръчваше най-добрите лекари. Освен това познаваше всички лечебни билки в страната и предлагаше билкови рецепти за по-леките случаи. Една част от тях са събрани в книгата "Рецептите на Ванга".

* * *

Недоумявам откъде се появиха напоследък недорасли още млади попчета и послушници, които с лека ръка оскверняват паметта на Ванга. Наричат я антихрист. Това е обида не само за нея, но и за целия български народ, който посещава и поднася цветя на гроба и черквата в м. Рупите, превърната от признателните поколения в кът за отдих, почивка и лечение на граждани от цялата страна. Време е да се даде отпор на тези самозвани младоци, които в стремежа си по-бързо да се издигнат в йерархията на българския религиозен клир не жалят средства, за да отрекат и оплюят най-известната и заслужила българка през ХХ век - баба Ванга.

Още по средата на миналия век нейните съвременници - наборници, стари и млади, се обръщаха към нея с "бабо Ванге". Това обръщение беше напълно заслужено, защото тя се отнасяше към всеки свой посетител с уважение и внимание, вдъхваше му надежда, вяра и упование, посочваше лекари, рецепти и лекарства, с които ако не може да се излекува напълно, поне да се намалят болките, страданието и да се удължи земният му път.

Народът обяви приживе баба Ванга за светица. И тя няма нужда от благословията на религиозния клир. През целия си живот тя работеше неуморно, отдадена изцяло на нуждаещите се. Тя изгоря докрай, както догаряща свещ.

Време е приятелите и нейните врагове да я оставим да почива в мир!