Преподавателят от ЮЗУ "Н. Рилски" Л. Антонов: Подкрепям студентите и окупациите, тези млади хора избраха трудния път на промяната тук, а не лесния на емиграцията

Една от най - нашумелите теми в медийното пространство през последните седмици е темата за студентските протести и окупацията на университетите. За окупацията и исканията на студентите, разговаряме с преподавателя от ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград - катедра "Културология" - гл. ас. д-р Лъчезар Антонов.

- Каква е вашата позиция за окупациите на университетите и какви са очакваните резултати от тези действия?

Този акт е по-скоро символичен. Окупацията сама по себе си няма да доведе до така желаните от студентите политически и социални промени, нейната цел е друга – да изкара хората отново на улица, да постави в центъра на общественото внимание по нов, нестандартен начин въпросите, които вече близо половин година остават без отговор и които повечето хора вече се умориха да задават на управляващите - за това кой взема управленските решения в държавата, кой носи носи отговорността за тях, кой е кукла и кой - кукловод в родния ни политически театър и т.н. В този смисъл окупацията постигна своите цели, макар, въпросите на обществото да остават все още без отговор, а политическата отговорност за прегрешенията на властта все още не поета от никого.

- Защо подкрепяте протестните действия на студентите?

На първо място аз подкрепям тяхното чисто морално искане за повече морал и по-малко задкулисие в политиката. Това искане е достойно за уважение най-малкото защото показва, че в България все пак са останали будни млади хора, които не избират лесния път на емиграцията, а виждат смисъл в трудния път на промяната тук и сега – път, който определено минава през тоталното обновление на прогнилата и морално деградирала политическа система у нас. Как може да стане това обновление е въпрос на друг разговор, но действията на протестиращите студентите, според мен, са стъпка в тази посока. Мисля, че подобни действия, дори и да не постигнат на 100% своите чисто конкретни цели, каквато например е целта „Оставка - веднага”, изпращат много ясни послания както към онези политически субекти, които си мислят, че докато се на власт могат да правят каквото си поискат или по-точно - каквото има наредят техните кукловоди, така и към онези, които водени от свои бъдещи политически амбиции възторжено приветстват акциите на ранобудните студенти, мислейки си, че те работят в техен интерес.

Аз съм сигурен обаче, че днес няма сериозен политик, който да не си дава много ясно сметка, че гражданското общество се е пробудило от своята тежка дрямка, и че оттук нататък който и да дойде на власт ще е принуден да се съобразява във все по-голяма степен с неговата воля. В тази връзка за мен, особено радващото в тази напрегната политическа обстановка е, че активността на младите хора, която през последните години сякаш бяхме свикнали да виждаме единствено в чалготеките, придоби нравствено-политически измерения и допринесе за изострянето на чувствителността на обществото към проблеми, от които страдат всички българи - и „десни” и „леви”, и „млади” и „стари”, и „граждани” и „селяни”. Това са проблемите свързани с корупцията във висшите етажи на властта и задкулисния начин на управление на страната, при който не е ясно кой каква роля играе и чии интереси защитава, кой зад кого стои и на кого робува.

- Казахте, че вашата подкрепа към студентските протести е свързана с подкрепата ви към техните морални искания. Искането за „Оставка - веднага” не е ли по-скоро политическо, отколкото морално искане?

Разбира се, тяхното морално искане за повече морал и по-малко задкулисие в политиката придобива и своите политически измерения, в момента в който те виждат, че властта не възнамерява да откликне на това тяхно морално искане, не толкова защото не иска, а защото не може, дори чисто хипотетично да поиска. Властта се намира в мъртвата хватка на собствената се зависимост от различни криминални или полукриминални кръгове, упражняващи своето влияние над нея именно благодарение на отсъствието такъв морал в политиката. Техният интерес е това статукво да се запази и те са готови на всичко в името на неговото запазване.

- До какво ще доведе според вас „оставката”, ако все пак студентите постигнат своите искания?

До всеобщото усещане, че когато бъдат прекрачени определени морални граници, от това ще последват някакви санкции за онзи, който си е позволил да ги прекрачи. Разберете, че усещането за това, че управниците могат да произволничат безнаказано, че могат съвсем необезпокоявано да прекрачват всички граници на обществена търпимост и същевременно да не носят никаква отговорност за този си произвол е онова нещо, което в най-голяма степен обезверява хората и затвърждава у тях убеждението, че съществуващият порочен и напълно компрометиран в техните очи политически модел е безалтернативен.

Аз съм далеч от мисълта, че „оставката” е панацея, чрез която ще бъдат разрешени всички проблеми на тежко боледуващата ни държавата, но заедно с това напълно оправдавам студентските искания в тази посока и споделям възгледа, че най-нормалното нещо в политиката е поемането на лична отговорност при вземането обществено неприемливи решения, които генерират социално напрежение и вкарват държавата в тежка политическа криза, съпътствана от ежедневни протести и задълбочаваща се криза на доверието към изпълнителната и законодателната власт.

- Една ваша колежка - д-р Нора Голешевска беше задържана преди няколко дни? Как бихте коментирали цялата ситуация с нейното задържане и мислите ли, че това би повлияло по някакъв начин на авторитета пред студентите?

Едва ли авторитетът на който и да е преподавател би пострадал от това, че властта е предприела репресивни мерки спрямо него, докато той е отстоявал обществено-значими морални принципи, нарушавани периодично от същата тази власт. По-уместният въпрос в случая е, дали е останал някакъв авторитет на самата власт, след действия от подобно естество.

Д-р Голешевска е човек с активна гражданска позиция и готовност да отстоява тази своя позиция дори с цената на известни рискове за своята физическа неприкосновеност. Доколкото я познавам, това което й се е случило едва ли би я уплашило или още по-малко – би разколебало нейните бъдещи действия. Така че, моите притеснения не са свързани със самата нея, колкото с крайно обезпокоителния за мен факт, че органите на реда, действащи в такава изострена ситуация по нареждане от най-високо равнище, припознават в университетските преподаватели нарушители на обществения ред и врагове на властта, които трябва да бъдат арестувани.

Разговаря Бети Владимирова