Преподавателката М. Манолова ми разкри топлината на музиката от Пиринско

Голямата мечта на Венцислав Красимиров Маламов от Благоевград е да се реализира в професионалното изпълнителско изкуство чрез македонските народни песни и със забележителния за Пиринския край народен инструмент тамбурата. Тръгнал по пътя към осъществяване на мечтите си, Венцислав минава през Центъра по изкуствата в Благоевград, а в момента е студент в ЮЗУ “Неофит Рилски” по специалност “Изпълнителско изкуство” в катедра “Музика” при доцент Николина Огненска. Роден е на 21.III.1989 г. Средното си образование завършва в СОУ “Арсени Костенцев”. Живее при родителите си в квартал “Струмско”. Баща му Красимир е земеделец, а майка му Кремена е безработна.

- Венци, откъде у теб се зароди любовта към пиринската македонска народна песен?

- Струва ми се, че все това съм искал и продължавам да го искам. Най-вероятно обаче това стана, когато вече бях в Центъра по изкуствата в квартал “Вароша”. Пропял съм някъде към седмата си година. Сигурно към тази си възраст майка ми е прозряла нещо друго в гласа ми, от този, който е познавала повече на плач. Тя не е певица, но разбира от песни и глас и сигурно е открила, че гласчето ми укрепва и може да реди думи в добър песенен ред. Усетила тя таланта в мен и взе да ме насърчава в тази насока. Когато станах на 11 години и вече ученик в СОУ “Арсени Костенцев”, тя ме заведе в Центъра по изкуствата. Там направиха запис на гласа ми. Прослуша ме Даниела Богданова, която преподаваше народно пеене. Изпях песните “Македонско девойче” и “Писмо си Яне получи”. Вероятно съм показал нещо и Даниела Богданова ме прие в групата за народно пеене. Шест години бях в групата за народни песни при преподавателките ми Даниела Богданова и Надежда Стоицова. Помогнаха ми не само в обработката на гласа, но и по отношение на ритмиката, на дишане. Научих и много песни, предимно македонски, пети и пеещи се най-вече в нашия регион. Групата си имаше изяви, а и аз с нея. Изнасяли сме програми в Младежкия дом по различни поводи. В тази група бях до 2004 г., после преминах в група “Веселина”. Там вече имах повече възможности за изяви.

Групата също е към Центъра по изкуствата и се води от Веселина Боянова. Тя е и преподавател по народни инструменти и най-вече по тамбура, а аз освен че пея, за съпровод използвам тамбура. Като й се пораздърпат струните и човек добива усещане за планина с надоблачни гранитни върхове и разлистени букаци. По отношение на това какво е тамбурата за македонската пиринска народна песен ще използвам определението й, дадено от проф. Илия Манолов: Типичен двугласен инструмент, който превъзходно се вписва в пиринската диафонна песенна традиция.

- Щедър ли се оказа за теб пътят, извървян с “Веселина”?

- Много. Изнасяли сме концерти в Младежкия дом в Благоевград, в зала “Яворов”, гостували сме в София, участвали сме на фестивалите “Орфеево изворче” в София и Стара Загора. С “Веселина” съм бил в Сърбия, Македония, Турция. С “Веселина” съм печелил грамоти, златни статуетки.

- Тази година пя на сцена в Долна Градешница на селищния събор. Нещо свързва ли те с това село?

- Оттам е родът на баща ми. Често гостувам на баба ми Йордана Маламова, а тя е чудо певица. Без нея кажи-речи не са минавали събори за надпяване в Кресна, пък и “Пирин пее”. Що песни знае... И все за харамлии и комити, все за Гоце и Яне. Нейните корени пък са от Егейско. Родителите й не се писали гърци и хванали пътя на бежанците и се заселили в Долна Градешница.

- Студентската скамейка в ЮЗУ “Неофит Рилски” открива ли ти нови хоризонти в народното пеене?

- О, да! Студент съм по специалността “Изпълнителско изкуство” при катедра “Музика”, ръководена от доцент Николина Огненска, която му учи на солфеж. По специалността преподавател ми е Мариана Манолова, която е известна и като народна певица. С Манолова сме съседи в “Струмско”. Учи ни не само как да разбираме топлината на пиринската македонска песен, но и нейната тоналност и душевност. Учим и теория на музиката, обучава ни Костадин Манолов.

- За какво мечтаеш, какво смяташ да правиш, след като завършиш?

- Да продължа живота си с песен на уста и с тамбура в ръце и да намеря място в професионалните среди.

- Сега има много фестивали за авторска музика и песен. Как ги приемаш?

- Хубаво е да се създават нови песни. Ако се окажат добри, то след години на отсявка някои от тях могат да станат и народни.

- Какво мислиш за чалгата?

- Чалгата е нашето съвремие, кара хората, предимно младите, да вървят по път, който води надолу. Добре все пак, че чалгаджийските творения рядко имат живот повече от година-две. Слабите страни откъм глас, текст и мелодия често се подсилват с кълчене и показване на гола плът, а това все пак има своя публика, но вярвам, че нещата ще се променят, и то не в полза на чалгата. Жалко е, че се намират и музикални къщи и телевизии, които се опитват да поощряват това лъжеизкуство.

- Ти си млад човек, освен че учиш, с какво друго се занимаваш?

- Стоя пред компютъра, ровичкам в интернет. Свободен ли съм, отивам на фитнес, често карам колело в околностите на “Струмско”, тичам до Бачиново...

- Припечелваш ли от твоите изяви, или все още си на принципа “Тате носи, мама меси”?

- Комай съм на принципа. Е, случвало се е да попея я на сватба, я по друг повод и да взема някой лев, но сега ми е време да уча, а мама и тате това искат и ще кажа само, че им благодаря за грижите.

- Като какъв се виждаш в бъдеще?

- Като народен изпълнител. Вече имам нагласата, имам желание и знам, че човек, когато много иска нещо, то става.