Премиерът призна, че здравеопазването му е трън в петата

Д-р Тони Даскалов е роден през 1964 г. Завършва Медицинска академия в София, специализира оториноларингология и от 1990 г. е лекар в Благоевград. От 2002 г. е управител на Медицинския център.

През 1997 г. става член на СДС, в момента е председател на Общинския съвет на партията в Благоевград и член на Националния съвет на СДС.

Семеен, с две деца.

- Д-р Даскалов, какво освен смяната на един министър с друг се промени в здравеопазването, че се отказахте от октомврийската стачка?

- Подписаното споразумение между Българския лекарски съюз и практически целия Министерски съвет.

- Успяхте ли да прочетете споразумението?

- Естествено. Както, предполагам, са го прочели и всички лекари в страната.

- Добър документ ли е?

- От една страна, условията, залегнали в споразумението, са сравнително добри, с изключение на някои срокове, с които лично аз не съм съгласен.

От друга страна, е притеснително поведението на представителите на изпълнителната власт. Подписвайки това споразумение, те доказват, че досега не са изпълнявали законите на държавата, която управляват.

Последният подпис е на премиера Бойко Борисов, като “ГАРАНТ” на споразумението, след като преди това са подписите на вицепремиера Симеон Дянков и на министъра на здравеопазването д-р Константинов. Ролята на “настойник” в политическото управление на страната е, меко казано, несериозно.

Големият пропуск в това споразумение е, че Българският лекарски съюз не е изискал от Министерството на здравеопазването, респективно от кабинета, да изработи и внесе за политическо и професионално обсъждане целите и мерките за реформа в здравеопазването.

- Значи си оставяте вратичка за протестни действия?

- На основание горепосоченото споразумение до края на тази календарна година не трябва да се очакват стачки, защото чак тогава ще се разбере дали има воля от страна на управляващите за изпълнение на поетите ангажименти.

- Преди месец-два от благоевградските диспансери успяха да си издействат самостоятелност, но съгласно регистрацията Пневмофтизиатричният и Кожният стават болнични отделения. Колегите Ви заплашиха, че ако това се случи, те напускат диспансерите. Това още ли е в сила?

- СДС беше първата политическа партия в града, която настоя за диалог по този проблем и за по-голяма ангажираност от представителите на местната и държавната власт. Ние призовахме областния управител на Благоевградска област да инициира среща с кметовете на всички общини в областта и да потърси тяхната съпричастност към проблема, защото тези лечебни заведения са общински, но обслужват населението на цялата област.

За съжаление в Благоевград не се получи необходимата дискусия за значимостта и необходимостта от съществуването на четирите диспансера като самостоятелни лечебни заведения. Създаде се едно обществено, политическо и професионално напрежение, което не беше конструктивно и остави чувството за нестабилност. Вината категорично е в полето на местната власт - областна управа, Общинска администрация и Общински съвет. Тези лечебни заведения са общинска собственост и като такива те трябваше да усетят заинтересоваността на собственика за извличане на специфичната проблематика в конкретната общодържавна и регионална ситуация. България е в момент на национална криза в здравеопазването и местната власт трябва да полага повече усилия за гарантиране, от една страна, на условията за труд на заетите в тази сфера и от друга - предлагането на медицински дейности на хората, нуждаещи се от тях. Създаването на предпоставки за намаляване обема на предлаганите медицински дейности е предателство към всички.

- Защо вече никой не говори за създаването на частни здравноосигурителни каси?

- Това са много пари. Здравеопазването е в основата на социалното развитие на всяка страна и се нуждае от най-големи инвестиции. За да бъдат конкурентни на НЗОК, частните здравноосигурителни фондове трябва да акумулират значителни финансови средства. Имайки предвид принципа на здравното осигуряване, демографския срив в страната, факта, че сме с най-ниския социален статус в ЕС, лично аз не виждам скорошна перспектива частните фондове да бъдат такъв стълб в здравеопазването, както е в развитите страни.

- Как вървят в момента плащанията от държавата към касата и от касата към вас, изпълнителите?

- Живеем в държава на парадоксите. Държавата не изпълнява собствените си задължения, вменени от закона, а налага санкции на договорните си партньори за задължения по същия закон. Изгуби се сигурността в парламентарното управление на страната. Уж имаме национален бюджет с всичките произлизащи от неговото приемане задължения на институциите, а в същия момент наблюдаваме лично рапореждане с него по усмотрение на министъра на финансите.

Това е най-прекият път към нанасяне на непоправими поражения на системата и тя е заплашена от тотален срив. Хората, работещи в сферата на здравеопазването, не виждат удовлетворение от своя ежедневен труд, както и от усилията, които са положили като квалификация. От друга страна, потребителите на здравни дейности не виждат гаранция за получаване на качествени такива въз основа на своите здравни осигуровки.

- Колко болници са нужни на България?

- Този въпрос е с голям комунистически привкус. Тогава за всяко нещо имаше план, който беше угоден на управляващите. Целта на демократичните реформи след 1989 г. е нещата, които се случват в държавата, да бъдат угодни на хората, а не на управляващите. Допускайки изобщо дискусия по такъв въпрос, то след време могат да започнат подобни по други направления, например колко адвокати са нужни в България, колко строителни фирми са нужни, колко магазини.

Отговорът е само един - точно толкова, колкото могат да се справят в конкурентна среда. И затова задължението на държавата е да създаде истински работеща конкурентна среда. Правилата да са еднакви за всички и тя, държавата, да бъде гарант за спазване на тези правила.

Наистина е факт, че има болници, които предлагат некачествена медицинска помощ и нямат необходимия персонал за това. Но това пак е по-добре от нищото, което ще дойде след тяхното закриване. Затова най-напред трябва да бъде гарантирано на съответното население бързият и навременен достъп до болнично лечебно заведение, т.е. изграждане на необходимата система на спешна помощ. От там трябва да се започне. Иначе кои болници ще унищожаваме? Държавни, общински или частни?

Независимо от собствеността, всички лечебни заведения трябва да имат еднакви права и задължения. Тогава ще видим колко болници са необходими на България.

- Защо човек остава с усещането, че въпреки непрекъснатите промени в имената на лечебните заведения, от 20 години в здравеопазването не се прави нищо?

- Не е вярно. Това могат да го твърдят хора, които не познават здравеопазването отпреди 20 години, или самовлюбени и преходни политици, които нямат представа от здравеопазване и управление на държавата. Направиха се много положителни неща и се пропуснаха моменти, в които можеха да се направят други хубави неща.

За всичките тези години истинска реформа в здравеопазването бе направена единствено по време управлението на СДС през 1997-2001г. Тогава се изработи ново законодателство, което премахна държавния монопол в икономическите взаимоотношения в здравеопазването, осигури се радикална промяна в собствеността на ресурсите, постигна се балансиране и защита на интересите на предлагащите здравни дейности и получаващите такива. Новото законодателство стимулира активността на държавата, местното самоуправление, неправителствените организации и гражданските инициативи в тази област, както и поемането на отговорности от отделните партньори. В края на периода на управление на СДС се отчетоха реални успехи, определени по непосредствените измерители на здравето на нацията. Най-рестриктивен за здравеопазването се оказа периодът на управление под диктовката на НДСВ.

Направиха се законодателни промени, които заложиха скритите бомби за след известно време. НЗОК беше изцяло одържавена, за да бъде политически контролирана. Беше спрян процесът на приватизация. Предлагането на здравни дейности бе ограничено в определени от управляващите рамки. Хората тогава не усетиха важността на тези промени, защото това обществено направление се движеше по зададената посока и инерция от предишното управление на СДС. От политическа и професионална гледна точка винаги съм го споменавал, както и много други хора, но за съжаление чуваемостта в нашата страна е продиктувана най-напред от емоцията и след това от разума. НДСВ и БСП нарушиха един от принципите на Европейската демокрация в здравеопазването - договорното начало. Замениха обществения договор за качествено здравеопазване с административен такъв. Вместо да се занимават със сериозно законодателство, те предпочетоха да правят това, което могат най-добре, а именно популистични мерки. Например позволиха съществуването на училищни лекари.

Някой да е чул за сериозно рaзвитие на училищното здравеопазване? По време на тяхното управление здравеопазването загуби здравноосигурителния си характер. Идването на власт на партия ГЕРБ бе свързано с почти религиозни очаквания за бързи и решителни демократични промени, които да направят нашата страна по-добра за живеене. Тези очаквания съвсем естествено бяха свързани и със сферата на здравеопазването. Управлението на здравеопазването обаче се нуждае от изключителна политическа воля и готовност за носене на политическа отговорност. За съжаление към дадения момент това не го виждаме от управляващата партия в България.

В общественото пространство постоянно се предъвква понятието “реформа”, зад което е скрито едно голямо нищо. Имам чувството, че се цели умишлено обезсмисляне в съзнанието на хората на това определение, защото никой досега не ни е показал визия за реформа. Никой никъде не е видял и чул от управляващите формулирани проблемите в здравеопазването, както и предложения с ясни цели, задачи и срокове за преодоляване на тези проблеми. Изтъкването единствено на изтичане на пари от системата не може да бъде цел на управление, без да има здравни цели. Хората, които работят в тази сфера, също не искат да изтичат някъде си пари, защото се намаляват средствата, с които те работят. Това е въпрос на законодателни промени и правила, но в никакъв случай не може да бъде самоцел на реформа и управление.

- Колко месеца ще продължи мандатът на новия министър?

- Колкото самият той пожелае, защото лимитът се изчерпа.

- Здравеопазването ли ще бъде препъникамъчето на Бойко Борисов?

- Той сам каза, че това му е трън в петата. Дано да е разбрал, че сам не може да извади този трън и ако продължава да опитва, просто ще го забие по-навътре.