Премиерът Бойко Борисов се изказа неподготвен, че сме по-напред от Хърватия

Борислав Тасков е роден в гр. Дупница през 1958 г. Завършва средно образование със специалност "Ел. обзавеждане на промишлени предприятия", след това учи в УНСС - София. Работи като мениджър на Авторемонтния завод в Дупница. Семеен е, с две деца - син и дъщеря.

- Г-н Тасков, Вие преди време бяхте на работа в българското посолство в Република Хърватска. Какви са впечатленията Ви от тази балканска държава?

- Работих 3 години в Хърватска. Когато за първи път стъпих в Загреб, видях една малка Виена. Направи ми впечатление чистотата и колко е подреден градът. Навсякъде зеленина, цветни алеи, красота! Не видях препълнени контейнери или разхвърляни боклуци, каквато е обичайната гледка у нас. Бях очарован. Обикнах Хърватия от първия ден на моето пребиваване там.

- Хърватите по-подредени ли са от нас, или държавата и общините си вършат по-добре работата?

- Самите хора са с друг манталитет. Всеки се старае, няма хвърлени фасове по улиците или хартийки. По селата дворовете са пълни с цветя, оградите боядисани, всичко блести от чистота. Общините си вършат работата. В Хърватска се работи по европейски образец. Работният ден е 8 часа. Има почивка на обяд - и толкоз, няма излизане за по цигара или на кафе. Когато свърши работното време - тогава. Нямат нищо общо с балканския синдром.

- Какви са заплатите в Хърватска?

- Средната работна заплата е 800 евро. Средната пенсия е 300, най-високата - 500 евро. С тези възнаграждения и пенсии хората живеят добре. Над 80% от хърватите си позволяват да почиват на море или на планина. Пенсионерите - също. Някои хранителни продукти са с 10-20% по-скъпи от българските, но за техния стандарт не са. Нашите пенсионери едва преживяват с пенсиите от 140-200 лв.

- Република Хърватска бе разрушена от бомбардировките по време на войната. След 15 години какво е състоянието на държавата?

- Ритъмът на живот е нормален. По нищо не личи, че е имало война. Пътищата и магистралите са едни от най-добрите в Европа. Пътувал съм много и затова мога да направя сравнение. Туризмът е силно развит. От него държавата печели много. Имат много морски курорти, пръснати по многобройните острови, над 1000 в морето, от които 120 са обитаеми. Годишната печалба е 4 млрд. евро, похарчени от 8 милиона туристи.

Излиза, че хваля всичко чуждо. Не е така. България има прекрасни кътчета за почивка и по Черноморието, и на планина, но няма подходяща реклама и мениджмънт, за да дойдат повече туристи. България има много природни дадености, повече от която и да е европейска държава, но трябва да променим и манталитета си. Да променим мисленето си в положителна посока и успехите и парите ще дойдат сами.

- Преди време нашият министър-председател Бойко Борисов беше на посещение в Република Хърватска. Там той каза, че България е по-напред в развитието си от тях. Верни ли са според Вас твърденията му?

- Бойко Борисов се изказа неподготвен или пък е бил подведен от неговите хора, които са му дали информацията. Хърватите са националисти и няма да забравят изказването му. Твърдението му, че в пъти сме по-добре от тях, не е вярно. То си личи по заплатите, по пенсиите, по това как живеят хората там. По всичко. Колко български пенсионери могат да отидат на море през лятото? Какви заплати взимат българите - минимална 240 лв. С тези пари накъде?

- Какво от видяното там искате да пренесете в с. Джерман, селото, в което живеете в момента?

- Направи ми впечатление, че в селата, по кварталчетата има сложени маси и пейки около тях. Там се събират и стари, и млади на раздумка. Играят табла, шах... При нас го няма това нещо. Пред моята къща в с. Джерман под един орех направихме с приятели и съседи с подръчни материали маса и пейки. До тях младежите от махалата направиха барбекю. Посяхме райграс, който да освежи къта. През деня дечицата играят на дама, а ние, възрастните, сядаме вечерно време на по чашка и раздумка.

Хърватите много се уважават. Причината може би се крие в това, че са религиозни и вярата ги прави по-добри. Там всяка неделя сутрин цялото семейство отива на черква - и възрастни, и деца. След това засядат по кафенетата и ресторантите. Може би защото живеят по-добре. Спомням си в моето детство, че хората се уважаваха повече и бяха по-вежливи.

Кътчето за отдих го посветихме на един съсед - Георги Стоев, който почина преди две години. Той имаше голямо желание да направи такова нещо, но за жалост не успя. С. Джерман се намира на гл. път Е-79 и има възможности за туризъм, но всичко ще си дойде с времето.