Преживях Пражката пролет, 11 години имах собствена галерия в Мустек, изкарвах добри пари, докато не дойдоха руснаците, през 1993 продадох картина за $6000, дотогава такава цена за творба на жив художник нямаше

- Господин Саздов, какво е първото Ви впечатление от Кюстендил?
- Първото ли? Според мен по-интересното е заключението ми, че трябваше да съм двадесет години навън и да се върна в Кюстендил, за да получа признание. Много от хората, които ме срещат, питат защо последната ми изложба ще се казва “Спомени от вчера”. Ами много просто, аз така ги правя картинките. Каквото се е случило вчера, това е на платното.
- Защо се върнахте след 20 години?
- Истината е, че дойдох в родния си град, за да свърша една работа, свързана с майка ми. Да направя ремонт на апартамента и за да имам чиста съвест. След като си дойдох, в стария “Лазур” се видях с художника Иван Пенев, който е един от уредниците в галерия “Владимир Димитров-Майстора”.
Както си седяхме и си говорехме с него, Иван така погледна календара, погледна мен и каза: Абе, Румене, ти знаеш ли, че последната ти самостоятелна изложба в галерията беше точно преди двадесет години, през юли месец? Негова е идеята да направя една изложба сега, докато съм в родния си град.
Картините, които подготвям за тази изложба, са от морето и от Созопол, там бях около седмица, измислих си темите и видях нещата, така че сега ги рисувам върху платно.
Имам 17 нови картини, а и 6 от нещата, които съм рисувал преди 20 години тук, в Кюстендил. Те ще бъдат акцент. Случи се обаче нещо друго. Още преди да са стигнали до залата, 35% от нещата, подготвени за излагане, вече са продадени. Първият клиент се оказа моята племенница, която си хареса една от моите работи предварително, защото не може да присъства на вернисажа. А след нея се появи един клиент, който си взе три картини накуп. А други две са договорени. Аз в момента просто не се усещам реално, защото такива неща не се случват в истинския живот много често.
Трябва да отбележа, че точно преди да реша, че трябва да напусна Прага, там приключих една любовна история. Нямах нищо по-специално предвид и заради това реших, преди да си дойда в България, да реализирам една моя ученическа мечта, да си взема платна и боички и да отида в Париж, да живея в Париж, и то не къде да е, а именно в Монмартр, където да направя няколко картини и да ги подредя в изложба. Живях във френската столица 35 дена, в Монмартр, в хотел, а ателието ми беше в двора на хотела.
- Как момчето от Кюстендил стана световноизвестен художник?
- Едно време аз исках да стана морски офицер, но майка ми каза, че ще ставам художник, защото рисувах още от малък. Преди това нейно решение обаче аз твърдо бях решил да ставам моряк, ходих във Варна да видя униформите и всички други неща.
Майка ми Лидия Саздова тогава беше режисьор в Кукления театър в Кюстендил и за да ме откаже, прибягна до дребна женска хитрост. Накара една от нейните актриси, много интересно момиче, което на мен, тогава 18-годишен юноша, много ми харесваше, да ми стане частна учителка. Майка ми каза: Тя ще те подготвя за изпитите в Художествената гимназия в София и аз се съгласих, за да бъда по-близо до нея. И как не, красавицата ще ми дава уроци по цял ден! Много интересно момиче беше Диана. И аз, замаян и влюбен, изоставих мечтата за морския офицер и отидох на първия си урок при красавицата. Той обаче се оказа и последен, защото младата хубавица ми каза - ти всичко си го можеш, просто трябва да работиш...…
- И как вместо в морето кюстендилецът Румен Саздов се озова в чужбина?
- Всъщност така вместо във Варна отидох да уча в Художествената академия в София. След това в Художествената академия в Търново. След като завърших, се върнах в Кюстендил, където работих като учител по рисуване, след това бях и преподавател в художествената паралелка в реалната гимназия. Докато бях там, измислих една програма за всички художествени паралелки в страната. Министърът подписа програмата през м. април 1989 година, тогава ми предложиха или да ми платят хонорар в пари, или място в чужбина. Не пожелах парите, а чужбината беше Унгария или Прага. В Прага щях да бъда лектор без всякакви екстри, но на мен градът ми хареса и така вече двадесет години живея и работя в Чехия.
Когато пристигнах, се озовах в центъра на революцията, случайно минавах, видях какво става и останах очарован. В началото правех портрети на Карлов мост и ненаситно обикалях европейските страни.