Председателят на сдружение САТО Т.Узунов: В Сатовча хората са изгубили връзка с миналото си

Тодор Узунов е роден в с. Сатовча през 1964 година. Завършил е средното си образование в местната гимназия. Неговият брат д-р Петър Узунов е известен лекар в Благоевград. И двамата често посещават Сатовча, където живеят родителите им. Съученици и приятели пазят най-добри спомени за Тодор Узунов и семейството му, въпреки че преди 25 години е напуснал родния край и живее в София. За сатовчанци той е един изключителен талант - художник, музикант и изследовател, и макар да не живее от години в родното си Сатовча, хората като чуят името му, го свързват именно с таланта и славата на семейството като една от най-прогресивните и интелигентни фамилии.

- Г-н Узунов, вашето сдружение, наречено САТО, ме заинтригува заради абревиатурата му, която ми прозвуча като част от името на с. Сатовча. Какво всъщност е САТО?

- САТО е сдружение на български интелектуалци - писатели, историци, художници, музиканти и журналисти. Може да се каже, че статутът му е международен, защото под формата на асоциирани членове в него участват професионалисти и любители от над 20 страни. То е нещо като малка академия на науките, но на доброволни начала. Целта, която обединява всички, е разглеждането на особени аспекти от историята и културата, които обхващат пределите на повече от една страна.

- Разкажете повече за себе си и за Вашата изследователска дейност на античната история на Сатовчанския край, която Вие наричате "музикална антропология".

- Като председател на САТО и роден в Неврокопския край, аз, разбира се, злоупотребявам в позволени граници, като използвам опита на хората за разрешаване на задачи, пряко свързани с нашата история. Правя това с удоволствие и посещавам района винаги, когато мога. Моята страст е античната история. Освен художник аз съм и музикант, което определя моя голям интерес към местния фолклор и неговия произход. Наричам това изследване "музикална антропология", защото, ако достатъчно добре разбираш едновременно от музика и история, можеш да проследиш взаимовръзки, необясними по друг начин.

В тази връзка мога да кажа, че моята връзка със Сатовча никога не е преставала, макар да не живея там повече от 25 години. Тази дистанция от време има и добра страна. Тя ми позволява да забелязвам неща, които местните хора не могат. Виждам колко много обичат да пеят, а не съзнават що за фолклор е това, колко много черти са наследили от прадедите си, а не знаят кои са те. Стигам до извода, че липсва нужната просветеност! Всъщност няма цялостна стратегия за правилно образование! Трагедия е, че хората не знаят името на най-славното тракийско племе сатри, живяло по тези земи! В много от случаите те са техни преки наследници.

Мюсюлманите от Сатовча и днес пеят на Байрам култовата песен "Коньо, коньо", която се гради на тракийска /фригийска/ пентатонична система. Подобни песни има и сред местните християни! Голяма група, разбира се, принадлежи към славянската общност, пристигнала тук около VI в. Пример за това е прословутото доленско високо пеене, което се оказа предхристиянско славянско пеене на племето смолени. Разрешаването на тази загадка е личен наш успех, станал възможен благодарение на сътрудниците ни от Западна Русия и Украйна. Надявам се скоро да излезе и официална публикация по въпроса.

- Какво според Вас нанася най-големите вреди върху отношенията на хората от този край, които в последните години се обострят и се прокарват черти на разделение и дори омраза?

- Непознаването на античната история, както изглежда, е нанесло огромни вреди върху отношенията между хората. Този убийствен исторически вакуум ги поставя в положение да нямат история преди помохамеданчването. С други думи - загубена е връзката с тяхното минало. Това довежда до непрестанни и напълно безсмислени християнско-мюсюлмански борби, които сякаш нямат край! Прави ги лесна плячка за безскрупулни политически партии, които са готови да осигурят всякаква нова идентичност по време на избори.

- Чия е вината в случая?

- Както казах, образованието е в основата на всичко! Просветеният човек трудно би могъл да бъде зависим. Той има право на избор и го прилага! Това трябва да е цел на всички - от семейството до университета! Само така хората имат шанс да заживеят в мир и достойнство! Имаме прекрасен край! Трябва да се научим да го използваме правилно. Да се поучим от гърците, които печелят предимно от античната си история! Не може една междудържавна граница да е причина за две различни истории. Нашите сатри са живели и в района на Драма!

- Какво конкретно според Вас би могло да се направи?

- Това е въпрос, който стои пред целия Неврокопски край. Една община не е в състояние да се справи сама. Всички трябва да го направят заедно, преследвайки едни и същи културни и икономически цели. Имаме огромен център в лицето на Никополис ад Нестум. Стената на този град трябва да бъде възстановена в целия си блясък! Може би малко хора знаят, но край нея в 67 г. е преспивал Апостол Павел - една от най-човеколюбивите личности в ранното християнство, като за това свидетелстват личните му писма. А ние нямаме дори паметно място, посветено на него! Запитайте се какво биха направили гърците, ако имаха тази историческа даденост?!

Какво да кажем за нуждата от възстановяване на късноантичните римски мостове? Само в село Слащен-Сатовча има шест такива! Имаме велики скални феномени, някои със съоръжения за жертвоприношение, но до тях трябва да бъде осигурен достъп! Имаме траки, ухажвани безкрай от античните историци, непокорени дори от персийския цар Ксеркс, а нямаме един-единствен музей на бойната им слава?!

За да стане всичко това факт, е нужно мощно лоби сред управлението на страната, ясни цели и стратегия за развитие на региона по общини.

От наша страна говоря за САТО, ние сме готови да организираме симпозиум по темата, където да присъстват лицата, занимаващи се с култура, история и туризъм в общините. Целта е всички да осъзнаят нуждата от такава промяна и да се почувстват съпричастни към претворяването й на дело. Време е това да се случи! Тази история принадлежи и на мюсюлмани, и на християни поравно! Ако сме прежалили себе си, трябва да помислим за децата. Те искат да живеят в нов свят, без вражди и глупави противоборства! Те имат нужда да познават историята си и да се гордеят с нея! Не трябва да им отказваме това право!