Председателят на ловно сдружение “Синаница” - Кресна Страхил Илиев: Държавата абдикира от задълженията си на стопанин на дивеча, съсипва ни с такси, взема по 30% от вноските на ловците и по 51% от парите за разрешителните за отстрел

- Г-н Илиев, ловно сдружение “Синаница” навърши 8 години от учредяването си. Асфалтиран ли е вече пътят пред него?
- Доброто ловно движение никога не се е движело по асфалт, а само по стръмни планински пътеки. Това като символика. Но иначе, условно казано, пред нашето ловно сдружение има път, той е ясен и смея да твърдя, че върви не само напред, но и нагоре.
- Защо се отказахте от обединеното ловно-рибарско дружество “Сокол” в Сандански, към което кресненските ловци членуват от десетилетия?
- Позволиха ни го промените в Закона за лова и ловната дейност. С тях се даде възможност за създаване на ловни сдружения на територията на една община и на едно горско стопанство. Беше през 2001 година. В “Сокол” членуваха 4 наши дружинки, по една в Кресна с Долна Градешница, Стара Кресна с Ощава и в Горна Брезница и Сливница. Насрочихме общо събрание и преценихме, че ловната дейност в района ще се развива по-добре, ако е под организацията на местно ловно сдружение. Предимства се виждаха в осигуряването на по-експедитивно ръководство на лоната дейност и опазването на дивеча чрез по-близък контрол на цялостната ловна и стопанска дейност, като това позволява и развитие на ловни дейности за постигане на доходи.
- Как започнахте?
- Под учредителния протокл сложиха подписите си 185 ловци. Сега вече са 330. Това се получи с осъществяването на три курса за кандидат-ловци през 2004, 2005 и 2006 година. С тях постигнахме пределния лимит на членство според ловната територия в общината и съгласно Закона за лова и опазване на дивеча.
- Каква е структурата на сдружението?
- Запазили сме старата структура - 4 ловни дружинки: дружинка Кресна с 2 групи в Кресна, 1 в Долна Градешница, Стара Кресна-Ощава с 2 групи, Сливница, също 2 групи, и 1 в Горна Брезница. Имаме и 4 ловни полета - по две в Пирин и Малешевска планина, които са гранично разделени според дружинките. По-известни ловни места в Пирин планина са Грънчарска скала, Черешково усое, Породин, Раец, Вършилото, а в Малешевска планина - Дивилово, Будилски ливади, Славовица. Ловната територия общо в двете планини се простира върху 22,146 ха и осигурява по 7 ха ловна площ на всеки ловец. Тази ловна територия позволява добро практикуване на ловна и ловно-стопанска дейност.
- Водите ли на отчет дивечовите запаси?
- Това е една от първите ни задачи. Всичко се установява чрез таксациите, които извършваме съвместно с местното горско стопанство. Запасите са такива, че през настоящия ловен сезон ни позволяват разрешен отстрел на 129 диви свине и на 220 зайци. Ще добавя, че в годишно измерение в района се отстрелват по около 70 лисици, 10 вълка, много белки и златки, както и птици, които не водим на отчет. Не водим на отчет и сърните, тъй като те са със статут на защитен вид, въпреки че се грижим за тях. Любопитна история е, че дивите прасета в нашия край са си едно голямо богатство, имайки предвид, че тези обитатели на родните ни гори не ги е имало до 30-те години на миналия век.
- Известно ли Ви е каква е била фауната в по-далечните времена?
- Ако се вярва на Аристотел, Ксенофонт и други историци и писатели, то в Средна Струма, където са и нашите ловни полета, преди хилядолетия е имало диви бикове, лъвове, пантери, парабели. А ако се отиде още по-далече във времето, да речем преди 5-10 милиона години, тук е имало трипръсти коне /хипариони/, носорози, жирафи, саблезъбести котки и други.
- Кои са основните цели на сдружението?
- Преди всичко опазване на дивеча. С такава грижа вече имаме назначен и отговорник по ловната дейност и ловен надзирател. Съвместно с представители на Горското стопанство вече стана практика да извършваме проверки за сбиране на примки и евентулано залавяне на тези, които ги поставят. Най-много от примките откриваме в района на р. Влахинска, където вече работят или се строят водни електроцентрали. Внесли сме тези сигнали до органите на МВР. В тази връзка сме провели и събрания с пастирите от района и всички те подписаха декларации, че ще ни съдействат при откриване на примки и при устанвени нарушители, което е и в тяхна изгода, защото на примките не са редки случаите да се хващат и домашни животни, а пък ловците са тези, които им съдействат да намаляват вълците, жертва на които годишно в Кресненско стават над 200 овце и кози. В много близки отношения сме и със Сдружението за дивата природа “Балкани”, Дружеството за защита на птиците и други национални екологични организации, които също обещават да ни оказват съдействие, както и ние на тях.