Преди 36 г. леля Ванга ми каза: Още в утробата на майка ти си определен да станеш свещеник

Отец Венци Шияков е на 72 години. Роден и израснал в село Коняво. От 36 години е свещеник. От 16 години е архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия. Женен, с две дъщери.

- Отец Шияков, в Кюстендил се носят слухове, че синодът Ви отстранява от поста архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, вярно ли е?

- Напускам поста архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия по моя лична молба. Аз съм на 72 години, вече трета година моля патриарх Максим, искам да се пенсионирам. И съм много радостен, че се осъществи тази моя мечта. Искам да си почина от напрежението, което вече 16 години е свързано с работата ми и с това да съм духовен пастир на цялата околия.

Тръгвам си горд от това, че патриархът изпрати специално писмо, в което ми благодари за това, което съм извършил през годините, и за отношението ми към миряните. Аз напускам архиерейското наместничество. От 1.01.2012 г. съм назначен за председател на църквата “Света Богородица”, с която заповед вече съм председател на централния храм в Кюстендил и редови свещенослужител за времето, което ми остава, да съм жив и здрав, и ако евентуално годините и здравето ми позволяват, да извършвам задълженията си.

- При вас, свещениците, няма ли години за пенсиониране, или като станеш поп, си такъв доживот?

- При нас няма пределна възраст, стига човек да може и да иска да работи. Назначаването ми за председател на църквата “Света Богородица” за мен е голяма чест, тъй като по този начин патриарх Максим ми гласува огромно доверие.

- Отче, има ли някакъв ритуал по предаването на длъжността от стария на новия архиерейски наместник?

- Естествено, че има. До няколко дни очаквам финансова ревизия от Светия синод, за да мога след това да предадем със секретаря на наместничеството сметките на новия архиерей. Самият аз настоявах за това, за да се знае, че съм работил честно и предано през тези години. На моето място, вече се знае, идва протойерей Генади Генадиев, който едновременно ще бъде и председател на църква “Свети Мина” в Кюстендил. Това са нарежданията от София.

- Вие доста време бяхте архиерейски наместник, какво оставяте след себе си? Кои са най-големите неща, които сте свършили през тези години?

- Да, вярно е, че бях почти 16 години архиерейски наместник. Наистина това е много време, но това, с което най-много се гордея, са ремонтите и новите черкви, които се направиха в околията. Най-трудното нещо, свършено по мое време, за което и в бъдеще не можем да мечтаем, е реставрацията на храм “Свето Успение Богородично”. Тя продължи почти три години и е нещо невиждано, върна красотата и автентичността на черквата, която е и най-старият храм в региона. Всички новостроящи се църкви в Кюстендилско напоследък са все по мое време. За мен строителството на храмове е един от важните фактори за съвременната църква.

- Докато си говорехме преди малко, се похвалихте, че сте намерили документите на някакъв манастир, за какво става въпрос?

- Не документите, а преди около година най-накрая открих документите на Граничкия манастир, за който пряко отговарях. Манастирът нямаше нотариален акт, та след дълги издирвания открихме документите му в централните архиви и така вече той е законна собственост на синода. Не че някой е искал да си присвои манастира, предусещам питането ви, а причината за упоритото търсене на нотариалния акт на обителта бе заради това, че само обекти с нотариален акт могат да участват в проекти. Досега именно това бе причината да не кандидатстваме за субсидии от различните български и европейски програми. Нямахме документи за собственост. Тези книжа са били изгубени във времето и едва сега намерихме дубликатите им.

Пример за подобни възможности за субсидиране на черкви и манастири в нашия регион е черквата в с. Ябълково. Преди десетина години по проект “Красива България” успяхме да вземем доста пари, за да започнем градежа на храма. Така трябва да се работи и за в бъдеще. Ние тук, в Кюстендил, си имаме и архитект Юли Фърков, който се е специализирал именно в проектирането и реставрацията на черкви и манастири в съответствие с канона на Българската православна църква. Той винаги ни е помагал, така че от негова страна няма проблеми, но навсякъде, за да се строи, трябват пари.

- Колко църкви и параклиси се строят в момента в Кюстендилско?

- Ами хайде да ги изброим. Ябълково - на привършване, в Нов чифлик, в Гърляно, в Николичевци и Скриняно се строи. В Невестинска община се строи черква в Сгурово и се довършва черква в самото село Невестино. Направиха се и доста параклиси, най-вече в малките населени места, които от десетилетия наред са без храмове.

- Това не е ли бум на строителството на такива сгради, и то по време на криза, на недоимък и много хора без работа?

- Да, така е, но точно в такива времена на трудности се правят черкви, защото, съгласете се, че не може да съществува село без черква. Някак си не е отредено да е така. Нали си е казано, в селото като няма черква, то и селото не е на своето място. Заради това с огромната помощ на кюстендилския кмет Петър Паунов, който също има такова желание, се построиха в много от селата параклиси и храмове. Това е причината за този строителен бум. Тежкото е това, че всеки иска да строи, но никой не дава пари. Това са неудобните въпроси. Всеки строи, но всички идват при мен да искат пари. Заради това през по-голямата част от времето си бях повече технически ръководител, отколкото духовен наставник на хората.

- Тогава как оценявате това, което прави община Кюстендил за духовното образование на децата и изучаването на религия в училища и детски градини?

- Църквата има нужда от такива училища. Те са необходими, дали са неделни, или към училищата, но са необходими, за да можем да запознаем малките деца, които още не са ориентирани с ролята на вярата. Ние, по-възрастните, израснахме в едно друго, по-особено време, време на атеизъм. Имам представа от това време. Самият аз съм живял в него. Влязох в Семинарията през 1952 година. Когато започнах да уча, бях на 14 години. Тогава 500 човека кандидатствахме за 45 места.

Представете си какво беше тогава. Напоследък се забелязва отлив точно от това желание за образование. На какво се дължи това, не мога да разбера, но вече няма добри кадри. Още тогава, когато завършвахме, много малко хора станаха свещеници, повечето от децата, с които учех, взеха светско образование и работят в други насоки - финансисти и инженери. Точно тук сякаш се скъса нишката. А в тези училища тогава не се влизаше лесно, за да станеш семинарист, трябваше да отговаряш на всички условия, да имаш външен вид, да си възпитан и да си музикален, иначе не те приемаха.

В момента свещениците в Кюстендилска духовна околия са едва 15 човека. Имаме голяма нужда от нови хора и заради това съм помолил всички кметове по селата, ако имат момчета, които да отговарят на тези изисквания, да ми казват, ако желаят, да ги изпратим да завършат Семинарията и да се превърнат в истински духовни пастири на селото. Ние сега отговаряме за по 10-15 села, така просто не сме в състояние да си вършим качествено задълженията.

- Имало ли е случаи, в които да не можете да обслужите всички, които имат нужда от Вас, едно погребение да чака друго или мъртвецът да чака поп?

- Не, винаги така правим, че да сме в услуга на хората. Ако трябва, ще командироваме някого, но винаги сме си вършили работата.

- Отец Шияков, сега на тази възраст можете ли да отговорите защо станахте свещеник?

- Още на младини, на 13-14 години, се наложи да се справям сам с издръжката на семейството. Нямах пари да завърша образованието си, нито да уча някакъв занаят. Тогава д-р Стоян Мачиков от Коняво дойде у дома, за да прегледа болната ми майка. Като ме видя да стоя така, доста оклюмал и свит, ме попита защо съм така посърнал. Отговорих му, че няма кой да ме издържа, не мога нито да уча, нито да работя.

Исках много да уча финанси, защото това ми се отдава, но не можех. Той тогава доста спонтанно каза: “Като не можеш да станеш финансист, ще те уча за свещеник”. Като имате представа, че в рода ми нямаше свещеници, нямаше и много вярващи, аз просто нямаше на кого да се опра. Едва на 14 години трябваше сам да се оправям, дойдох сам в архиерейското наместничество, тук свещениците и архиерейският наместник ми написаха молбата, която занесох в София, в Черепишкия манастир, и след това се явих на изпит.

Завърших и започнах да работя като главен касиер на обединено ТКЗС - Коняво. След това в счетоводството, а после и в столичното Монтажно управление. По това време архиерейското наместничество имаше нужда от секретар, тоест от счетоводител. Те нямаха такъв човек, а аз бях подготвен и тогава архиерейският наместник отец Георги ме покани да стана секретар. Отецът беше много начетен и ерудиран човек, преди да стане свещеник е работил в БАН. Той се отличаваше с това свое дарование не само да разбира, но и да преподава наученото от него, Бог да го прости, почина преди няколко години. И така, аз събрах в едно страстта ми към числата с църковното образование.

Малко след встъпването ми в длъжност секретар на архиерейското наместничество трябваше да направя едно честване на годишнина на храма “Свети Мина” и след това да посрещна гостите на нашата вила в Хисарлъка. На гости ни беше пророчицата леля Ванга. Когато седнах до нея, първите думи, които тя ми каза, бяха: “Венци, ти си роден за свещеник. Още в утробата на майка си си определен за такъв. Ако не станеш такъв, до три години ще умреш”.

- Ти повярва ли й?

- Това ме накара да помисля по въпроса и най-вече да го споделя със семейството си. Тогава дъщеря ми беше първата, която каза, че трябва да послушам пророчицата и да стана свещеник. Те всички жени в семейството ми били съгласни. Две седмици по-късно легнах на легло и се сетих за думите на баба Ванга. Това беше сериозна работа. В продължение на месец се питах да послушам ли пророчицата, или не. Точно тогава покойният вече Партений, един от известните архиереи в нашата Българска православна църква, ме ръкоположи в храм “Св. Богородица” за дякон, а на манастира “Св. Лука” в Граница - за свещеник. След като се случи това, излекувах се за два дни. И така, с думите на леля Ванга започнах и станах свещеник и вече 36 години съм служител и се намирам в лоното на църквата. Въпреки че здравословното ми състояние сега не е много добро, във вярата намирам сили да продължа живота и работата си.

- Някой ще наследи ли призванието Ви?

- Ами, за съжаление, имам две дъщери, а и внуците ми са от женски пол, предаването на моето призвание няма да стане по кръвна линия. Заради това сега търся младеж, на когото да стана духовен наставник и на него да предам това, което съм научил и събрал като мъдрост през годините. Това е последната ми мечта, за да оставя следа след себе си.