Правосъдният министър и екипът й – бивши и настоящи прокурори, с наказателните закони ни връщат 20 г. назад

- Господин Иванов, какво не успяхте да свършите през първия си мандат на общински председател и какви са Вашите приоритети сега, при повторното Ви избиране?

- Аз считам, че през първия си мандат свърших всичко, което си бях поставил като цел. Знаете за нововъведенията при техническото оборудване на залата на общината и снабдяването на общинските съветници с лаптопи. Сега това, което искам да въведа, ако, разбира се, има техническа възможност, е монтирането на микрофони на всяко едно място, за да може общинските съветници да се изказват от място. Това обаче може да стане, ако е възможно да се ползва сега съществуващата електрическа и информационна мрежа, тъй като е нецелесъобразно залата да се ремонтира два пъти за една година. Иначе, като председател на Общински съвет - Кюстендил, колегите знаят как умея да водя заседанията и поради пази причина ме избраха отново. Това, върху което още може да се работи, е сплотяването на общинските съветници около важните за града и общината решения.

- Голяма част от хората си мислят, че кметът и общинските съвети могат всичко. Нека изясним на кого и до колко всъщност са правомощията, дадени от Закона за местното самоуправление?

- Такова явление забелязах и аз през първия си мандат на общински председател. В приемните ми дни тогава идваха хора с нерешени проблеми от Общинска администрация, на които трябваше да обяснявам, че това, което искат от Общинска администрация, няма как да го решим ние. Считам, че тук малко сме изостанали и считам, че това ще бъде едно от направленията ми за работа - да разясняваме на хората към кого да се обърнат при даден проблем, а не да се лутат от канцелария на канцелария. Неслучайно на общинските съвети се казва “минипарламент”, защото законодателната власт е тази, която ни е дадена като общински съветници и ние можем да работим само в едно направление. Другите, реалните неща и прилагането на нашите решения се изпълняват от Общинска администрация и кметът, който дава отчет пред нас какво е свършил. По същия начин и председателите на общинските съвети дават отчет какво са свършили през мандата си.

- Господин Иванов, какви са най-тежките проблеми на Кюстендилски регион?

- На първо място бих посочил безработицата, която е в основата на изселването от Кюстендил на хора в активна възраст. Хората напускат масово Кюстендил и улиците опустяват видимо. Ние се опитваме чрез сделки с общинско имущество да направим привлекателна средата за инвеститорите, но в условията на криза това е много трудна задача. Виждате как се опитваме да решим проблемите на немската фирма с ветропарка, за да може да заработи час по-скоро и да създаде работни места. Това трябва да ни е приоритетът.

- Богата община ли е Кюстендилската?

- Не, категорично не. За съжаление при последните две правителства ние не можахме да решим проблема с военното поделение. Сега чувам, че и депутатите ни от ГЕРБ правят опити в тази насока. Ако успеем да придобием собственост върху този имот, това ще бъде една глътка въздух за общината. Теренът е 140 декара и на него могат да се построят и осъществят много и различни инвестиционни намерения. Един вид ще има място, където да се инвестира.

- Има ли все пак някакви идеи за инвестиции на това място?

- Могат да се открият магазини на големи търговски вериги, да се построят производствени цехове, може и жилища да се строят. За да можем да върнем кюстендилци в Кюстендил, трябва да има работа. Ние правим всичко възможно да привлечем коректни инвеститори, не се хвърляме безотговорно към нито една оферта.

- Освен председател на Общинския съвет в Кюстендил Вие сте и един от най-известните наказателни адвокати в региона, а новото правителство рекламира и доста промени в наказателните закони, една от най-дискутираните е възможността да ни подслушват. Какво е Вашето мнение за тази промяна?

- Лично аз съм категорично против. Това на практика означава, че всеки един от нас, адвокатите, с клиент, срещу когото има производство, ще бъде подслушван. Не говоря за клиентите ни, а за нас, защитниците. Поне аз така разбирам идеята на промените, които се дискутират по страниците на вестниците, но не в професионалните сдружения на адвокати, прокурори, съдии. Официално тези промени все още не са пристигнали при нас.

Всеки може да пусне жалба от всякакъв тип, да се образува производство и да те закачат “на слушалка”. Досега за подобно нещо трябваше разрешение от съдия, и то не който и да е съдия, а председателя на Окръжния съд. А сега все още не съм наясно коя от двете лансирани идеи ще мине, защото едната е да бъдем подслушвани, а другата е веднага да се вземат разпечатки за водените разговори. Това са две отделни и доста различни неща. Значи това, което аз чух като искане от страна на МВР, поне на този етап е веднага да могат да вземат от мобилните оператори разпечатките от разговорите. Което сега също не могат да правят.

Това уточнение специално излезе на бял свят по повод коментар на случая в Благоевград, където две студентки бяха залети с киселина. Там шефът на ОДП – Благоевград,комисар Константин Титянов каза, че ако била въведена възможността за получаване на разпечатки, веднага можехме да установим извършителите. Тъй като поръчителят и извършителят непрекъснато са имали контакт. В такъв случай моят въпрос е, а ако не са контактували. Какво щяха да намерят в разпечатката на телефона на извършителя?

Имам чувството, че от изолирани случаи се правят промени, и то не достатъчно обосновани.

При втория вариант – подслушването, мен това особено много ме притеснява, защото на практика, след като слушат мои клиенти, означава, че ще ме слушат и мен. Не че досега “не слушаха”, но имаше някакъв контрол, и то не някакъв, а доста сериозен. При промяната първо се нарушава тайната между адвокат и клиент, това е от гледна точка на професионалната ми дейност. В момента никой няма право да ми гледа кореспонденцията с моя клиент. Никой няма право да влезе в кантората ми или да ми иска кореспонденцията с клиента ми, защото това е едно от основните права - на тайната на кореспонденцията.

- Какво ще стане, ако приемат и промяната, според която всеки гражданин да може да бъде осъден въз основа на СРС и скрит свидетел?

- Ами ако се приемат тези поправки, какво ще се получи. От един случаен разговор, от един скрит свидетел да влезеш в затвора, без да си наясно откъде ти е дошло.

Това на практика е нарушаване на основни постулати в правото - правото на защита. При анонимните свидетели въпросите се задават само писмено. Друго е свидетеля да го видиш в залата, застанал срещу съдията и човека, когото обвинява или разкрива, друго е анонимният свидетел, седи си някъде на топло, може да си каже каквото си иска, защото той не застава с лице зад написаното от него.

В залата е по–-различно, там адвокатите използваме и психологически прийоми, а българският език е много богат и едно е да чуеш отговора на човек, а съвсем различно звучене има при изписването му на лист хартия. В залата човек се държи по един начин.

По друг начин се държи, когато е сам и никой не може да му опонира. Когато не можеш да му зададеш веднага въпросите, особено когато чувстваш че лъже, нещата се изкривяват и се обезсмислят.

- Има ли страна, в която да може да бъде осъден човек само въз основа на СРС и анонимен свидетел. Или по друг начин казано, ние ли ще бъдем първите?

- Не знам, но ще е жалко, ако сме първите.

- Не се ли страхувате, че ако се приемат “ан блок” всички тези промени ще се стигне до една лавина от дела, заведени за разчистване на сметките и личностни, и на политическа основа?

- Може до всичко да доведе. Мен в случая ме притеснява най-вече, че промените се правят, без да се обсъждат широко. Хората в системата, а и гражданите си спомнят, че преди години при промяната на “новия” ГПК имаше много широка дискусия, и то не само по страниците на вестниците. Спомням си, тогава бях председател на Адвокатската колегия в Кюстендил, и преди приемането на промените поканихме правната комисия в парламента на среща в Кюстендил за да дискутираме и обсъдим с тях философията на готвените промени. На срещата присъстваха членовете не само на адвокатската колегия, но и на окръжен и районните съдилища, прокурори и следователи. На тази среща изложихме и устно и писмено всичките наши забележки. Вярно е, че някои от забележките се приеха, други - не, но имаше обсъждане. В случая ми се струва, че не е добре, че тези изменения се правят, без да се обсъждат с никого.

- Хайде да разгледаме и друга щекотлива поправка, т.нар. “запасни адвокати”?

- О, това е една от “любимите” теми на почти всички адвокати от няколко седмици. Какво означава това? Нали всеки гражданин има право на защита, и то защита, която самият той си е избрал и упълномощил.

Клиентът ми ме е избрал за защитник и изведнъж в залата му влиза друг човек. Който първо подсъдимия не познава, а и “запасният” адвокат не познава делото.

От друга страна, ако съм назначен за “запасен защитник”, това какво означава. Че след като ме уведомят, че ще бъда “резерва” по делото, аз трябва да се запозная с него и да прочета цялото дело, след това да висна в залата и да чакам дали ще се появи колегата. И колегата ако дойде, този труд на мен кой ще ми го плати?

Чисто практически не ги виждам как ще станат нещата. Това на практика може да стане само ако когато има наказателни дела, един или двама колеги да стоят постоянно в залата върху купища папки, на всички дела, които ще се гледат в този ден. Защото не се знае по кое от делата ще се наложи да влиза “запасен адвокат”.

- Може би ще има щатни адвокати, ще си седят в залата и ще вършат тази работа?

- Да, но ако седиш цял ден в залата и по никое дело не те назначат, този труд кой ще го плати? Това е ангажиране на времето.

- Това не е ли стъпка назад в правото на човек да се защитава и да избира най-ефективната защита, която може да си позволи?