Правителството, за да подобри живота на хората трябва да изпълни няколко съвета

42-годишният бизнесмен Иван Иванов-Ванюшата един от най-активните общественици на Кюстендил. “Помагам на детски градини и социални домове, защото смятам, че това е мисията на живота ми”, казва за себе си бизнесменът. Собственик е на транспортна фирма “Ванюшата”, която замени бившия градски транспорт в областния град. Занимава се и с извънградски и международни превози.

Допреди две години бе и председател на обществената структура, наблюдаваща работата в Дом за деца, лишени от родителски грижи, в лесопарк Хисарлъка.

Женен, с две деца - дъщеря и син.

- Господин Иванов, от доста време в България на дневен ред са стачките - на зърнопроизводители, на жп работници, очаква се и на представители на реда, а основната причина е, че няма пари. Вие винаги имате идея, твърдите, че в България има пари, и имате формули откъде безболезнено държавата може да си набави?

- Според мен пари в държавния бюджет могат да постъпят с няколко нормативни изменения, които няма да бръкнат кой знае колко дълбоко в джоба на хората в страната. Колкото и парадоксално да звучи, при една от тези промени дори ще има и доволни хора от това, че са си платили, но за сметка на това поне ще спят спокойно, докато сега се тормозят от това.

- Каква е според Вас първата мярка, която може да донесе пари в бюджета?

- Първата мярка е създаване на закон с време на действие от шест месеца или година, както навремето бе законът "Лучников", да се даде възможност на хората, които преди години са остъклили терасите си и в момента имат 10-15 кв.м незаконни постройки, които не застрашават сградите и между другото стоят 20-30-40 години, да бъдат узаконени. Това е масово явление. Според моите изчисления милиони жилища в България по този начин са разширени. Какво правим сега, законът е такъв, че като се скараш с комшията, той те клевети и отговорните органи идват и ти събарят терасата. Всъщност и на комшията ти терасата е остъклена, но понеже се мразите... Сега доста от притежателите на подобни тераси не спят спокойно, защото не се знае кога и с кой съсед ще си кажат една дума накриво.

Според мен тези тераси така и така от десетки години са остъклени, времето е показало, че няма проблеми от това, заради това предлагам да се помисли за начин за тяхното узаконяване. Всеки да си подаде декларация и да си плати за узаконяването. Разговарял съм с много хора, всеки казва, че ако има такса около 100 лв., за да си узакони имота, всеки ще е съгласен на това. Отделно, че всеки нов и вече законен собственик ще трябва да си пусне и данъчна декларация за тези 6-7-8 кв.м към жилището си и ще си плаща още някой и друг лев към данък сгради заради по-голямата квадратура.

Дори още по-далече отивам - чрез един такъв закон ще се посъживи и строителният бранш. Ще обясня защо. Ако една част от парите от новоузаконените остъклени тераси отиват в специално съставен фонд за саниране на сгради /между другото сега уж има разни програми от Европейския съюз за енергийна ефективност, които дават до 50% от сумата нужна за саниране/, с този наш си, български фонд може да стане така, че собствениците на сгради, които искат да се включат в процесите за енергийна ефективност, може да плащат доста по-малко от 50%, грубите ми сметки показват, че личното съфинансиране може да стигне до 30%. Така в строителните фирми ще влязат пари от санирането на сгради, в този бранш не само ще се запазят работните места, но и ще се открият нови. Така че от един такъв временен закон ще има доста голям ефект - както финансов, така и психологически. По този начин могат да се узаконят доста от т.нар. “летни кухни” по селата, които са правени без планове и разрешителни, но хората си ги ползват и в момента. За тях не само че не се плащат данъци, но и при продажбата на основното жилище за тази кухня не може собственикът да иска пари.

- Мислите ли, че в условията на криза българинът ще намери пари точно за узаконяване на тези тераси и кухни?

- Да, смятам, че мярката ще бъде много добре приета, най-малкото за да може всеки собственик да спи спокойно. Да не говорим, че така ще се узаконяват всички сгради в парцелите, доста от които са на ръба на закона. Истината е, че до една минимална пенсия всеки ще намери и ще извади, за да си я узакони и да не му треперят дрехите. Само от този временен закон смятам, че за шест месеца в държавната хазна ще постъпят едно 100-150 милиона лева.

- Това означава ли, че имате и други такива предложения?

- Следващата мярка, която смятам, че може да донесе пари, е промяна на нормативната база за работата на една държавна агенция. На дейността й през годините от началото на демокрацията досега никой не е обърнал внимание. Има все още такава държавна структура, която издава наказателни актове на бели листа А4. Това е т.нар. Агенцията по метрология. Става въпрос, че тази агенция издава актове и наказателни постановления на празни бели листа. На техните документи няма нито стикери, нито защитни нишки, нито обгербована хартия, нито номерацията се води някъде по някакъв начин, абе, нищо от това, което сме свикнали да виждаме при другите наказателни органи.

- Вие смятате, че хората от тази агенция правят далавери и прибират парите от актовете в джоба си?

- Ами най-малкото има доста сериозни съмнения за такива нарушения и смятам, че това е недопустимо. Смятам, че от “въвеждането на ред” в тази агенция бюджетът на държавата ще се увеличи годишно с една доста тлъста сумичка. Сума, която ще влезе там, където трябва да влиза, а не там, където на определени хора им е изгодно да отива.

Следващото, което действително може да донесе пари на хазната - да се наложи, не знам поради каква причина това не се налага - данъците за необработваемите земи до 6 категория. Не знам, ние сме уж в Европейския съюз, уж сме по-добре, а необработваеми земи в съседна Сърбия и Македония почти няма, а тук бурените ще ни задушат. Виж, за земите над 6-7-ма категория, които са високопланински, явно трябва да се мисли нещо друго, защото там и условията са по-различни. Не мога да си обясня защо вече толкова години държавата си позволява, а позволява и на нас тези плодородни земи да седят и да пустеят. Ако има данък “пустееща земя”, това ще накара собствениците на въпросните земи, които най-често са по 10-15 човека на една педя, да се намерят и да решат какво да правят със земята си, защото в противен случай всеки ще трябва да плаща, като получи честитка от Данъчното за задълженията си.

Като се съберат, ще трябва да решат кой от роднините да вземе цялата земя да я обработва и да плаща данъци за нея, или на кого да я продадат. От тази стъпка ще има и друг ефект - раздвижване на пазара на земя в страната. От една страна - попълване на хазната, от друга страна - заетост, от трета страна - така лелеяната комасация на земята, защото на всички ни е ясно, че в началото на 21 век обработването на половин декар нивичка с волове като прадедите ни не е модерно земеделие. Представете си един имот от 100 декара и в средата му стои една нивичка от 300 кв.м която има 20 собственици. Тази частна нива е змиярник, а този, който обработва всичко наоколо, постоянно трябва да заобикаля и да не получава субсидии за имота си.

Смятам, че от този данък ще влязат доста средства в държавната хазна, а и доста пари ще има в оборота на различни фирми и институции от таксите, които се плащат за продажбата и прехвърлянето на имотите. Така ще се раздвижи и пазарът на земята, а и ще има възможности за работа. Комасацията на земята ще донесе ползи и за тези, които обработват земята, защото сега има доста неуредени неща. Преди време чух, че най-големият арендатор в ЕС бил българин. Цифрата беше нещо огромно. Това обаче ми звучи малко фантасмагорично. Това, което обаче трябва да се направи в най-скоро време от държавния апарат, е да се разгледа отблизо въпросът с арендите. Ще обясня защо. Ако искам да давам под наем една от стаите в дома си, трябва да я категоризирам и да плащам данък на държавата. А сега арендата - била олио, брашно, зърно или сирене, кашкавал и каквото и да е било друго - никъде не се появява в книгите черно на бяло.

За арендните продукти никой не плаща данъци. А това все пак си е приход за едно семейство. Ако излязат на светло арендаторите и собствениците на земи, нещата ще излязат наяве. Защото става така, че почти всички доходи на хората са следени и обвързани с данъци, а с кооперациите и арендните договори се появява един парадокс - вземаш и нищо не даваш. Ето защо смятам, че може тази дейност да се постави на прозрачна основа и от нея да влизат приходи в хазната.

- Г-н Иванов, Вие се занимавате с транспортен бизнес от много години, имате идеи и наблюдения, според Вас има ли застой в бизнеса в страната ни сега?

- Да, има застой. Ето, аз се занимавам с транспортен бизнес от доста време, специално за този бранш и правителството, и държавата смятам, че са ни малко задължени. Постоянно се искат нови автобуси, нови камиони, има изисквания за обновяване на автопарка. Това е добре, но ние, превозвачите, настояваме правителството да ни стане гарант към някоя банка, за да можем да изтеглим кредити за обновяване на автопарка си с по-ниски лихви. Още повече че сега след свиването на жп превозите има нужда от нови автобуси, и то не само големи и модерни, но и такива, подходящи за планинските и полупланинските села, каквито преобладават в Кюстендилска област. В момента изискването е на всеки три години да се сменя автобусът, а процедурите за получаване на кредит са изключително тромави и бавни, и най-вече недостъпни за малките превозвачи.

Имам чувството, че в момента законодателството е направено за големите фирми, които имат най-вече курсове навън и те са им печеливши. А за малките общини като Кюстендилска, където има много села, отдалечени доста едно от друго, с по 4-5 човека, живеещи в тях, изпълнението на изискванията е направо невъзможно. На практика ние сме на ръба на оцеляването.

- През последните дни все по-често се чува за намаляване на автобусните линии до различни села, спряха и пътническите влакове, които обслужваха селата по линиите, какво е положението в Треклянска и Невестинска община, където няма жп превози, а и линиите са нерентабилни от години?

- Истината е, че до всяко населено място на региона има автобусен транспорт, но много често той е един път в седмицата. Това не е нормално, но в тези села са останали по 3-4 човека, а разстоянията са огромни, в порядъка на 25-30, а в доста случаи и повече километри дотам. За фирмите обслужването на такива линии е неефективно, защото и един човек да се вози, и нито един да няма, амортизациите, горивото, заплатите на хората, които работят по линията, си върят, а бизнесменът реално няма никаква възвращаемост. Лично аз не получавам субсидии, но дори някой от колегите да получават такива, не съм сигурен, че тази субсидия покрива само горивото или поне заплатата на шофьора. Ако автобусът е 50% пълен, да го “преглътне” фирмата, но при абсолютно празен автобус нещата вече излизат от контрол. Че кой ще си купи да вози до Раково например пътниците с чисто нов автобус, там пътят е дупка до дупка, а има и отсечки, които въобще нямат и асфалт, няма и пътници.

- В селата на Кюстедилска област все по-ярко се наблюдава намаляването на хората и видимото им остаряване, след смъртта на тези хора селата ще изчезнат?

- Сякаш така се получава. На практика е така, защото правителствата през последните 20-30 години сякаш нямат стратегия за развитието на селските райони, и колкото и да не било хубаво всичко преди 10 ноември, все пак имаше и хубави почини, които сега могат да се осъвременят и приложат отново. Имам предвид този почин за връщане на млади семейства в приграничните райони. Спомням си, че им даваха по 20 000 лева, за да работят и живеят там 5 години. Сигурно подобно нещо може да се измисли и сега. Защото прогнозата е, че след 10 години в пограничните райони със Сърбия и Македония на територията на Кюстендилска област просто няма да има жива душа.

Да не забравяме, че имаме цяла община - Треклянска, където средната възраст на населението е 70 години. Как да отиде човек да живее там, като няма училище, магазини, доктори, няма абсолютно нищо. Да не говорим за социални придобивки, които отдавна са изчезнали по тези земи. Просто трябва да има дългосрочна стратегия за такива райони като Треклянския и голяма част от Невестинския, където положението е точно същото, както и на много други места в България.

- Хората се оплакват, че няма т.нар. “свежи пари”. Какво очаквате вие, бизнесът, да направи правителството, че да напълни джобовете на хората, защото е близко до ума, че след като те имат “свежи” пари, няма да ги кътат под дюшека, а ще пазаруват и така парите ще отидат в производителите, а оттам и в банките, и в цялата икономика?

- Значи, защото допреди малко говорихме за селските райони, една от тези малки мерки може да е облагодетелстване на фирми, които създадат производство в тези селски райони. Дали ще бъде освобождаване от всякакви данъци или други видове стимулиране, това е работа на специалистите, но трябва да върнат малките предприятия от хранителната индустрия, шивашката промишленост и други подобни в селата на тези изостанали райони.

- Това е лесно да се каже, но хора, които да работят в тези предприятия, откъде ще се намират?

- Това е така, но има места, където има работна ръка, но пак няма работа. Пример за това са Соволяно, Драговищица и други села от този район. Там има много млади хора в трудоспособна възраст, защото са близко до Кюстендил, но препитание за тях пак няма. Не искам да ставам лош пророк, но и този район, който е на не повече от 10-15 километра до областния град, в най-скоро време ще стигне до положението на Треклянска и Невестинска община.

За Треклянско например е изключително подходящо да развива производство, свързано с т.нар. биохрани. Те се търсят в чужбина, а там на километри разстояние няма жива душа, няма предприятия, няма кой да замърсява. Да садят билки или да ги събират диворастящи могат и баби на по 60-70 години. През пролетта, лятото и есента това ще бъде работата, а през зимата - сушене и пакетиране. Така с едно предприятие в Трекляно ще се създаде заетост на всички от околните 15-16 села. И производството ще бъде търсено не само в България, но и в чужбина. И за парфюмерийната промишленост е подходящ този район. Да не говорим за пчелини или производството на сладка, мармалади и конфитюри от естествено чисти продукти, ракия или домашно екосирене, кашкавал или мляко. Това е една огромна индустрия, стига да има кой да я разработи. Ще се получи и още един ефект от децентрализацията, а именно облекчаване на движението в големите градове.

- Последният ми въпрос е свързан с престоящото заседание на Министерски съвет в Кюстендил, ако имате възможност да разговаряте директно с Бойко Борисов, какво бихте му казали?

- Ами след като премиерът накара подчинетие си да върнат бонусите, ще му предложа да върне и нещо позабравено - всяка есен по 10 дни всяко министерство да ходи на бригада в неговия си бранш. Хем ще помогнат и опознаят отблизо хората, които зависят от техните решения, а и ще се върнат към изконното, ще слязат от колите и ще излязат от канцелариите. Ще помогнат на държавата и ще се срещнат с хората, за да чуят и видят проблемите им отблизо. Защото е недопустимо да си директор на национална агенция или шеф на отдел в министерство и да не знаеш за какво отговаряш. Да нямаш представа от нуждите и проблемите на отделните структури.