Появата на първите мравучкания и изтръпвания на крака са сигнал за увреждане на нерва, задължително оглеждайте за ранички, за съжаление държавата плаща за ампутация, а не за профилактика

В България има около 450 000 хора със захарен диабет, едно от най-тежките усложения на диабета е т.нар. “диабетно стъпало”, терапията включва грижи за раничките по стъпалата, контрол върху диабета и лечение на инфекциите. Всеки един от нас има поне по един близък, който страда от тази болест. Захарният диабет е огромен проблем на обществото, особено в късния му стадий с настъпили усложнения. Вследствие на не добре компенсираната кръвна глюкоза, както и продължителност на захарния диабет се увреждат малките кръвоносни съдове, обвивката на нерва, от там болните получават и т. нар. гъделичкане и изтръпване на краката, усещат и болка, която може да бъде постоянна или стрелкаща. Характерно е че
КРАКАТА НА БОЛНИТЕ СА СЪС СУХА КОЖА И ПРИ ГОРЕЩО ВРЕМЕ С НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ГИ ОХЛАДЯТ, ПРИ СТУДЕНО - НЕ МОГАТ ДА ГИ ЗАТОПЛЯТ.
Това е типична симптоматика при диабетно болни пациенти. По-опасно е намаляването на чувствителността, до липса на повърхностна и дълбока сетивност. Получава се скъсяване на сухожилието, падат надлежният и напречният свод на стъпалото, премества се центърът на тежестта и организмът реагира с образуване на рани. Болният може да има рана, без да усеща болка.
Тези рани са с висок риск за развитие на гангрени, тъй като са отворен вход за инфекции. Впоследствие при неправилно лечение се стига и до ампутация.
Изнесените данни от европейската асоциация са много тежки.
ДО 2030 ГОДИНА СЕ ОЧАКВА В СВЕТА ДА ИМА ОКОЛО 300 МИЛИОНА ДУШИ СЪС ЗАХАРЕН ДИАБЕТ,
все повече намалява възрастовата граница, при която се открива.
В България проучванията сочат след 10-15 години нарастване на диабетно болните до 1 милион.
Фрапираща цифра е, че на всеки 30 секунди в света един болен от диабет губи крака си.
50% от нетравматичните ампутации са при хора със захарен диабет. Проблемите са много тежки навсякъде в страната.
Работя с колеги от цялата страна, правим презентации. Хората в Пиринския край също са засегнати, но проблемът много се неглежира.
Ето днес в Благоевград имах един пациент, който беше с рана на пръста, той въобще не се е обадил на лекар. Пръстът му беше почернял на върха, но той нямаше оплаквания. Ако не беше прегледан, след една седмица раната започва да секретира. Сега е почистена и до 3-4 дни ще премине. Този човек е на 60 години и щеше да се наложи да му се ампутира пръстът, ако днес не беше дошъл. До 10 дни щяха да настъпят усложнения - голяма рана, входна врата за инфекция, но без болка, защото няма усет. При рентгенови снимки,
АКО СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ ИМА ЗАСЯГАНЕ НА КОСТТА
/ОСТЕОМИЕЛИТ/
ЕДИНСТВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ
Е АМПУТАЦИЯ...
Смисълът на тези кабинети за диабетно стъпало е именно правилното лечение и намаляване до минимум на ампутирането.
В България въобще няма такава специалност за лечение на диабетно стъпало, няма разкрита от Министерство на здравеопазването.
Аз съм единственият специалист с квалификация. В Англия болните са диспансеризирани: под лекарско наблюдение, правят се индивидуални обувки и стелки. От 1996 година започнах да работя по проблемите на диабетното стъпало, които определено се подценяват от управляващите.
И веднага ще посоча пример с реални цифри, например от една клинична пътека
В КАРДИОЛОГИЯ ИМАТ НУЖДА 100 ДУШИ И КАСАТА ЩЕ ЗАПЛАТИ 5000 ЛВ., А 500 000 ДИАБЕТИЦИ МОГАТ ДА СИ ЗАГУБЯТ КРАКАТА,
след това трябва да им се правят протези, да се купуват инвалидни колички и т. н.