Политиците ни лъжат като шарани, за да купят гласовете ни

Всеки ден на моста под общинския пазар в Благоевград 30-ина роми чакат някой да ги повика да свършат черната работа вкъщи или на полето - да пренесат въглищата или дървата до мазето, да прекопаят лозето, да изхвърлят събраните в двора строителни отпадъци и т.н. Късметът обаче спохожда само неколцина от тях и този факт изтрива най-често надеждите, че животът им може да тръгне в друга посока. Най-тъжното в тази снимка от деня е фактът, че сред тези безработни благоевградски роми повечето са с по три-четири деца, на които много често се случва да си легнат гладни.

С един от тях - 54-годишния бивш строителен работник Любен Димитров, който от пет-шест години всеки ден е тук, на моста, се опитваме да видим отблизо циганската орисия и виновните за нея.

- Любене, лош късмет ли е да си циганин?

- Много лош. Никой не те иска на работа, никой не ти вярва, никой не го е грижа как връзваме двата края и никой не се интересува от нас, докато не дойдат поредните избори.

- Тази година обаче избори ще има. Ти какво очакваш от тях?

- Нищо. "Файдата" за такива като мене, дето кибичат на моста по цел ден, ще е 20-30 лева.

- Толкова ли е мизата, за да гласуваш за някоя партия или общински съветник?

- Толкова. И за тези пари циганинът си продава гласа, а после четири години псува налево и надесно, че пак са го прекарали.

- От колко години висиш на този мост в очакване някой да те повика, за да свършиш някаква работа?

- Не помня точно - може би към пет-шест.

- Преди това къде си работил?

- На много места, но последното беше в "Главболгарстрой" - Благоевград. Като намалее работата, първо на нас, циганите, ни биха дузпата.

- Как си обясняваш факта, че чорбаджията е отсвирил първо вас, ромите?

- Немам друго обяснение освен че сме цигани.

- Сред българите имаше ли уволнени?

- Сигурно е имало, но метлата измете първо нас.

- Нещо като дискриминация, а?

- Така е. Когато е требвало да се види кой да остане на работа и кой да си оди, ние винаги сме били първи вънка от играта.

- Не виждаш ли някаква вина за това и у вас - например, защото все гледате да се скатаете някъде, недоизпипвате нещата, искате срещу по-малко работа да вземете повече пари и т.н.?

- Абе има и такива, дето кръшкат и гледат по-леко да минат, но има и много работливи цигани, дето бачкат яко, защото знаят ,че иначе утре нема какво да откарат вкъщи.

- Дай една идея, с която правителството или кметът може да помогне на поне част от циганите да си намерят работа, за да не крадат и да не гладуват!

- Ами нека земат решение у всека фирма да има и цигани на работа - да речем на двайсет души един - било на обектите, било на полето, у заводо, абе, нема значение каде.

- Според тебе какъв процент от хората в циганската махала на Благоевград са без работа?

- Некаде към 70-80, а може и да са повече, не съм ги броил.

- Има ли такива, които работят по чужбина?

- Има бая. И си живеят добре. Некои от них дигнаа у махалата и бая големи къщи. И затова ти казвам, че и в България требва да се направи нещо за ромите, щом по цела Европа са успели да им намерат некаква работа.

- В Гърция или по Западна Европа работят повечето от тях?

- Където намерят.

- Как се оправят, като не знаят езика на страната, където са тръгнали да си търсят късмета?

- Епа като сички останали. Ти да не си мислиш, че българите, дето работят у Гърция, са знаяли две думи на гръцки, когато са ошли там. Ама като видиш зор, ке научиш що ти требе.

- Ти защо не си опитал късмета си в чужбина, след като казваш, че си работил доста време по строежите и не си съвсем бос в тая професия?

- Защото съм вече на години. А и хваща ме шубето да не ме върнат обратно тука.

- Тук, на моста при общинския пазар на Благоевград, всеки ден търсят работа и четиримата ти синове. Защо поне те не опитат да си потърсят късмета в чужбина?

- Страх ги е от несигурното. Пък требва да имаш и некой лев настрани, за да изкараш там некой месец, докато си намериш некаква работа. Сложно е.

- При тази ситуация какъв е изходът?

- Никакъв. Както виждаш, кибичим тук цел ден и чекам да излезе нещо за работа. Ама работа нема.

- Виждал съм, че следобед "отрядът" ви доста оредява и може да се видят само трима-четирима от вас.

- Така е. Като нема работа, и цел ден да висиш, файдата е никаква. Прибирам се вкъщи и гледам да свърша нещо по къщата.

- Каква ти е къщата - барака от шперплат или нещо по-стабилно?

- Абе, с тухли и керемиди е. Не е нещо кой знае какво, но сушина има и за мене, и за децата.

- В късметлийски ден, когато "пиленцето" кацне на рамото ти, каква надница връзваш?

- Кой колко даде, но най-често между 15 и 20 лева. Чат-пат се случва да изкарам и повече, ама това става от дожд на ветар. Преди години имаше работа и се пазарехме с чорбаджията. Днеска обаче тоя номер не минава - взимаш, колкото ти предложат. Ако ли не - духаш супата.

- Случва ли се да не изкараш нищо?

- Много пъти. Особено през зимата.

- Как се живее без пари в джоба?

- Ами как - гладуваш, стискаш заби и се молиш утре да е по-различно.

- Някой тук ми каза, че 14 дни в месеца отработвате помощите, които ви отпуска Бюрото по труда. За какви пари става дума?

- За 40 лева.

- Шегуваш ли се?

- Казвам ти истината - за 40 лева ние, циганите, всеки месец требва да работим ангария на общината 14 дена. Падат се по 2.80 лева на ден. Къде го има това по свето я не знам. Подиграват се с хората, дето немат работа.

- Ако речеш да се откажеш от ангарията, какво ще стане?

- Губа "заплатата”.

- Какво ви карат да работите за тези 40 лева 14 дни в месеца?

- Всичко - чистим улиците, вадим стари тротоарни плочки, копаме канали или дупки, събираме падналата шума. Каквото ни кажат, това правим.

- Като разберат, че си циганин, какво най-често ти казват чорбаджиите, при които си ходил да търсиш работа?

- Отсвирват ме веднага - били сме айдуци, мързеливи.

- Това не е ли вярно?

- Верно е, но не са сичките цигани такива. Ако имат работа, нема да крадат жици, огради, траверси или да обират мазетата. Но като нема работа, децата гладни и... превъртиш нанекаде. Яз не съм краднал никога и на децата съм кажал да не го прават оти хората са казали - у България за крадната кокошка - нема прошка, а за милион нема закон.

- Има ли хора от махалата, които да са вкарани в затвора заради кражби?

- Има - некаде към двайсетина души. Мене ако питаш, там требва да са и много от българите, оти те са по-големи айдуци от циганите, но все така става, че ние изпираме пешкира.

- Имам чувството, че се опитваш да прехвърляш топката от болната на здравата глава.

- Пробвай да видиш как се живее без пари и без работа и тогава пак ке си думаме дали циганите са по-лоши от вас, българите.

- Оплаквате се, че нямате работа, нямате пари, а като гледам май, няма циганин без мобилен телефон, без кутия цигари в джоба или биричка пред себе си. Как го правите тоя номер?

- У всеко стадо си има и мърша. Не знам как да ти го кажа по-иначе. Познавам доста цигани, които ако имат пет лева у джоба, ке ги дадат за пиене или цигари, вместо да купат нещо за децата. Но познавам и такива, дека у кръчмата не влизат. Свето е шарен.

- В махалата, където живееш, всичко е потънало в боклуци, виждал ли си някъде по-голяма цигания от тази?

- Нема! Ама не сме виновни само ние за това. Виждаш, че нема улици, нема кофи за боклук. А когато нема - най-лесно е да си хвърлиш боклуко на улицата, друг да му бере грижата.

- Ако общината разработи някакъв проект, който да осигури на циганите по едно малко жилище от 25-30 кв.м, ромската махала ще се промени ли?

- Разбира се. Ако осигурат тухли, керемиди и прозорци и определят местото, нема да има циганин, който да не си дигне сам къщата.

- Сигурен ли си?

- Сигурен съм, оти познавам всички у маалата. Така хем ке си имаме работа, хем и къщи, а не бараки като днешните.

- Я ми кажи, ако някой по-оправен циганин бъде назначен за квартален отговорник, ще ги вкара ли в крачка мърлячите в квартала?

- Като две и две, но требе да му дадат и некаква власт, иначе ке му се качат на главата. Циганино, види ли "тоягата" - кротува.

- Ти колко пъти през изминалите 20 години си виждал някой от изредилите се кметове или техните заместници да направят среща с вас, ромите от махалата?

- Нито веднъж. Лажат ни - това ке направим, онова ке направим, а накрая - нищо! Нема ни канализация, нито осветление, нито чешми, за да не макнем тубите с вода нагоре по баира. Обещаваа ни улици и некакви сглобяеми кащички, но и они се оказаа само ластици.

- Този номер с предизборните димки се повтаря вече двайсет години, но вие, циганите, като шарани винаги се хващате на въдицата. От наивност ли го правите или заради двайсетте лева?

- Оти сме прости и глупави - затова го правим. За двайсет лева сме готови да гласуваме и за арменския поп.

- Ти получавал ли си пари на ръка, за да гласуваш?

- Получавал съм. Нема у махалата циганин, който досега да не е получавал пари да гласува за некой от тия лъжльовци, ама повечето ги е страх да си признаят.

- Сред вас има и грамотни хора. Защо не вземете да изберете за общински съветник някой от тях, който да отстоява ромските интереси, вместо да си продавате гласоветена хора, на които им е все едно дали имате работа или сте гладни?

- В Благоевград сме некъде около две иляди души и винаги може да имаме наш човек у общината, но нема кой да я подфане тая работа. А и да се намери някой по-окомуш, повечето ще гледат да кярат двайсет лева, вместо да гласуват за него.

- Ходил ли си да искаш някаква помощ от тези, които са ти платили, за да гласуваш за тях на изборите?

- Ходил съм. Гледа ме и вика: Абе, нали ти платих, айде чупката!

- Горчива е тази твоя откровеност.

- Горчива-негорчива - това е истината!

- Така обаче май никога няма да излезете от блатото, в което сами се набутвате.

- И аз така мисля. И затова ме е яд, че и тази есен пак ке ни прецакат.

- Ти ще гласуваш ли отново за тези, които ви се правят на приятели?

- Не. Нема никаква файда от тия двайсет лева, оти после ни излизат солено. Ама как да ти кажа - като нямаш два лева у джоба...

- С колко лева средно на месец живее семейството ти?

- Както дойде. Когато имам, купувам саламче, сирене. Когато нема - нагъваме боб, леща, картофи. И повече леб, за да ни дръжи сити. Айде сега, през летото, все нещо излиза за работа, ама през зимата става доста тегово.

- За какво си мечтаеш най-често?

- Да имам работа.