Поетесата Елена Наумова: На Рождество Христово отваряме сърцата си с обич

Елена Георгиева Наумова /Катошева/ от разложкото село Баня в живота си се е занимавала с много дейности - била е на ръководни позиции в големи фирми, включително и софийски, сама е ръководила бизнес, но това, което я прави различна от десетки други жени, е любовта й към поезията и страстта към римите, чрез които от години излива душата си върху белия лист. Поетесата има издадени книги, запалила е по стихотворството и любимата си внучка, която носи името й и е категорична, че любовта е най-мощната двигателна сила в света. Дни преди Рождество Христово разговаряме с Елена Наумова за вярата, любовта и превратностите в живота.

- Елена, през последните 1-2 десетилетия българите уж се върнаха към църквата, вече почти няма сватба без венчавка. Заради кръщенета семейства се прибират от чужбина, но колко от тези семейни събития са плод на вярата и колко са просто моден ритуал? Защо ти отдаваш толкова голямо значение на наближаващия пазник Рождество Христово и какво е той за теб?

- Това е най-обичаният ми празник, защото в него са вплетени милостта и нежността, безграничната любов и искрената и дълбока вяра. Истина е, че хората са обезверени, малцина се уповават на Бог в ежедневието си и там им е грешката. За жалост повечето хора не си дават сметка за истинската святост на толкова важни събития в живота си като венчавката или кръщението, като прошката и безкористната любов, но надеждата ми е един ден, защо не и днес това да се случи и българите да преоткрият всеки за себе си любовта към Бог, която е началото и основата на всичко добро.

На някои може да прозвучи смешно или глупаво, но много други ще ме разберат, като заявя открито, че съм сред щастливците, отворили вратата на сърцето си за вярата, и съм категорична, че съм постигнала всичко в живота си - хармонията в семейството ми, успехите, добрите приятелства благодарение на вярата ми в Бог. А Рождество Христово носи в себе си и любовта към новия живот, и безграничната бащина обич, и прошката, и жертвата, и възкресението. То е раждането на новото, пълно с надежди бъдеще и готовността ни да се доверим на Него и да го оставим в Божиите ръце.

- Не се ли притесняваш, че хората може да те приемат като сектантка?

- Не, защото не съм. Аз съм човек, изпълнен с вяра и любов към Бога, и съм сигурна, че стотици и хиляди са като мен. Разбира се, всеки има право на избор в живота си и възможност да реши да следва ли Божиите правила, или да предпочете пътя на безчестието. Не бива да забравяме обаче, че Бог създаде човека по свой образ и подобие - съвършен, свободен и възвишен, за да бъде разумен господар на природата, а не да я използва без грижа за възстановяването и опазването й, както за съжаление човечеството действа през последните години.

- Страхуваш ли се за бъдещето и от това, което днес се случва в заобикалящия ни свят?

- Не, не се страхувам, въпреки че като че ли са налице всички белези на последните времена, описани в Библията. Любовта между хората охладнява и изчезва, толерират се престъпниците - онези, които не спазват Божиите и човешките закони. Затова искам да напомня на онези, които са забравили, че ако вярват в Бог искрено и истински, няма от какво да се страхуват, защото Той ни води и ни напътства, дарява ни с безгранични богатства - духовни и материални. Никога не е късно, нито рано да се обърнем и с вяра да открием истината, а тя е, че Бог е любов.

- Силната вяра често се приема като сектантство днес, защо?

- Не знам, сигурно от невежество и невъзможност да отличат истината от лъжата. Не се притеснявам да обявя, че Бог ме дари с истински обичащ ме съпруг, а любовта помежду ни с всеки ден става все по-силна в годините, за да преминаваме заедно през изпитанията, чрез които израстваме духовно. Имаме чудесен син и снаха, които ни уважават, а внучката ни е истински Божи дар. Разбира се, и аз като всички хора се сблъсквам с дребни и алчни души, хора без морал и ценности, но битките с тях оставям на Бога и, повярвайте ми, Той ме избавя от враговете и ме награждава с ценни приятелства и още по-силна обич.

- Изтича една година и идва Новата 2012, вярваш ли в промяната и доброто?

- Вярвам, разбира се! Непременно ще има промяна, защото иначе ще повторим отминаващата 2011 и ще останем в старата, вече до болка позната ни ситуация. Много ми се иска промяната да започне от всеки човек, първо с една малка стъпка към вярата, която да даде началото на дългото пътуване навътре в себе си и към Бога. Да отхвърлим злобата и завистта от сърцата си, да спрем да сме бездушни към беззаконията и към всичко, което се случва около нас, като се оправдаваме, че не ни засяга, защото всичко ни засяга, да търсим правата си, но да не забравяме да искаме прошка за грешките си и да прощаваме на онези, които са ни наранили. Нека приемем Исус Христос в сърцата си и да се оставим в Божиите ръце, за да бъдем щастливи.

- Трябва ли да се въведе вероучение като предмет в училище?

- Да, защото децата още от детската градина трябва да се възпитават в моралните и Божии ценности, да се посее семенцето на вярата, което в годините напред да избуи и да се развие, така че децата и внуците ни да не са лесна плячка за секти, наркодилъри, сводници в момента, когато са най-чувствителни и отворени за света, а именно младежките години. Аз се радвам, че любимата ми внучка Елена попадна на изключителен педагог, какъвто е първата й учителка Йорданка Панайотова - човек, който не просто следва християнските ценности, но и ги предава на учениците си, а за реда и качеството на обучение определено има заслуга директорът на училището Елка Велкова.

Иска ми се на всички млади родители да кажа да изслушват децата си днес, защото утре може да се окаже твърде късно, да не са прекалено строги или прекалено меки, да не крещим и да не съдим твърде строго другите, защото каквото посеем сега, ще жънем утре, и каквото внимание днес дадат на децата си, същото ще получат утре от тях. Най-важното е да им предадем обич и вяра в Бога, защото с тях, дори нас да ни няма, те ще се съхранят и ще бъдат щастливи.

- Това ли е посланието и пожеланието ти в навечерието на Коледа към хората?

- Вяра и любов - това е Бог, това е моето пожелание и благословия. И няколко стихчета от внучката ми и от мен вместо честитки за Коледа:

Рождествена вест
Знаят ли навред децата
Радостната, мила вест,
че щастлива е земята,
че Христос роди се днес?!

Птичка
Птичката лети. Крилцата,
Знам, от Бога са й дар.
Планините и полята,
и морето е създал.
ЕЛЕНА АСЕНОВА НАУМОВА,
на 6 години

Свята нощ
В нощ тиха, спокойна и свята,
далече в града Витлеем,
не в скъпа коприна и злато
Христос роди се и за мен.
В нощ тиха, спокойна и свята,
внезапно огря светлина.
Хор ангелски пей в небесата
Да пеем и ние, деца!

Христос ни вика
Христос стои и чука на сърцето.
Христос ни вика всички със любов.
Сърцата си отваряме и, ето,
откликваме на Неговия зов.
И тръгваме: без страх и без тревога
да изживеем всичките си земни дни.
Христос е истината: Той към Бог ни води
и ставаме по-чисти, по-добри.