Победителят в “Dancing stars 2”, благоевградчанинът Светослав Василев

- Светослав, как се оказахте един от участниците в “Dancing stars 2”?

- Съвсем случайно. От любопитство се явих на кастинга. Да пробвам, без надежда да съм 100 % вътре, още по-малко да спечеля този формат, но явно съдбата така е отредила.

- Кога разбрахте кой ще е вашият партньор в състезанието?

- До последно не знаех. На първия лайф ни запознаха със звездите, с които трябваше да танцуваме заедно, и всяка неделя ни даваха задачите за следващата седмица, като времето за подготовка бе 6 дни.

- Бианка Панова какъв партньор беше, все пак едно е да си гимнастик, съвсем различно танцьор? Мислите ли, че имахте късмет, че точно тя Ви се падна за партньор?

- Достатъчно беше, че тя е с много добра двигателна култура, освен това имахме еднакво мислене по отношение на идеите и движенията, затова работата бе лесна. Доколкото можах да я опозная за 3 месеца, мога да кажа, че тя е един изключително добър човек. Наистина мисля, че съм имал невероятен късмет като партньор с нея. Все пак тя е 9-кратен световен шампион, това говори за изключителна дисциплина. В интерес на истината, гимнастиката и танците са две коренно различни неща.

- Кой беше най-трудният ви за изпълнение танц?

- Може би румбата бе най-тежкият за нея танц и тя самата си го призна. Но накрая се получи добре, с много желание всичко става.

- За Вас кой танц бе “най-страшен”?

- Притеснявах се най-много от задачите, които не са в моята област на спортните танци - ориенталските, еротичните... Като кажат еротичен танц, всеки си представя, че трябва да има стриптийз, а не е така. На мен също ми бе интересно, защото бе нещо непознато, но точно затова и ме притесняваше. Мисля, че едно от най-важните неща, допринесли за успеха ни, е, че двамата с Бианка заедно изграждахме хореографията и имаше синхрон в творческите ни идеи. Имаше хореографии, които ни помагаха, най-вече за другите стилове, но ние винаги си прибавяхме по нещо от нас си, някога дори в последния ден правехме промени.

- Имаше ли момент, в който двамата имахте усещането, че може и да спечелите формата?

- Не, беше изненада и за нас. При зрителския вот аз не можех да се меря с Краси Радков, той е любимец на народа. Мисля, че подкрепата, която ни даде Илияна Раева като член на журито, бе решаваща. Тя припомни на публиката как всички са тръпнели пред телевизорите, когато Бианка е излизала на състезанията и как са плачели от гордост, когато заради нея е звучал българският химн. Струва ми се, че най-важното бе, че и двамата се забавлявахме докато репетирахме, затова и тренировките не бяха отегчителни и тежки и нещата се получаваха. На финала заложихме на една доста известна българска песен “Даньова мама”. Идеята за нея бе на съпруга на Бианка Панова Чавдар Нинов и в началото другите никак не я харесаха, но явно ни донесе късмет, въпреки че бе много трудна за танцуване, песента е много въздействаща.

- По колко време на ден работехте и при какви условия?

- В началото, когато имахме по 1 задача, тренирахме по 3 часа на ден в залата в Зимния дворец. После стана по-сложно, защото имахме по 2 танца да подготвяме на седмица и тренирахме по 5 часа. Условията бяха много добри, имаше достатъчно зали всички да тренират спокойно.

- От колко години се занимавате със спортни танци?

- От 14 г., в I клас започнах в благоевградския клуб “Арион” на Жорж Гатев.

- Вероятно сте работили с много треньори, кого няма да забравите, кой Ви е бил най-полезен?

- От всеки се учи, малко или много всеки учител е полезен за ученика. Първия ми треньор Илиян Котев няма да забравя.

- Помните ли първата си партньорка?

- Да, разбира се. Това бе Екатерина Йорданова /б.р. дъщерята на Й. Йорданов- Жъчката/, близо 2 години танцувахме заедно, но много се карахме. Аз по принцип съм тихичък и скромен, но с Катя бяхме като два остри камъка. Тя отдавна не се занимава със спортни танци, но аз няма как да не съм й признателен за това, че в I клас ме хвана за ръката и ме отведе в залата за тренировки. С Катя бяхме съученици от I до VII клас.

- В какви състезания сте участвал за изминалите 14 години?

- От 3 години съм в националния отбор на България, за 2009 г. съм втори в ранглистата на страната ни, трети съм в шампионата за латиноамерикански танци и III място в дисциплината 10 танца - латина и стандарт. По времето, когато танцувах в “Арион”, пътувахме много на състезания - в Париж, в Гърция, Македония, Сърбия. Бях единствен представител на България на европейско първенство тази година, класирах се за участие в световно първенство, но се отказах от този шанс заради “Dancing stars 2”.

- Не съжалявате ли, все пак не може да се сравнява световно първенство с телевизионен шоуформат, пък макар и популярен.

- Не съжалявам, догодина може пак да се класирам за световно, това не е невъзможно, но емоцията от шоуто няма как да изживея отново. Притеснението преди да изляза на сцената, пред камерите и журито бе същото, както преди да изляза на състезание. Питал съм и Бианка и тя ми е казвала, че също е напрегната, въпреки че зад гърба си има толкова много състезания и спечелени титли. Това шоу ми даде много. Освен запознанствата и приятелствата с много интересни хора ми даде още и бизнес предложения за работа като треньор. Доста врати се отварят. Имам едногодишен договор със “7/8” на Слави Трифонов, но той не ми забранява да участвам в спортни състезания. Сигурен съм, че участието и победата ми е добре за визитката ми, за CV-то ми.

- Какви са отношенията ви с Бианка Панова, в жълтата преса имаше публикации за интимни контакти между вас двамата...

- Това са пълни измислици, с нея станахме, надявам се, добри приятели. Тя е великолепен човек, има чудесно семейство. Продължаваме да поддържаме връзка и сега, тя си замина за Испания, където живее. Има идея да направи школа и ме покани като треньор, но все още е рано да го коментирам.

- Занимавате се със скъп спорт, как се справяте финансово?

- С много лишения и благодарение на майка ми, която винаги ме е подкрепяла и е правила и невъзможното за мен, не ме е лишила от удоволствието да се развивам като танцьор и аз съм й безкрайно благодарен за това. Наистина това е скъп спорт, на сезон от 6 месеца са нужни поне два чифта обувки - за латино и за стандарт, всеки е по около 200 лв. Костюмите също са доста скъпи. Уроците, без които няма как да напредваш, са минимум по 50 евро на двойка за 45 минути и няма смисъл да взимаш под 10 часа. Националният отбор ни подсигурява 3 пътувания за годината извън страната като транспорт и нощувка, както и по един екип - анцуг и един сак. Вярно е, че повечето от танцьорите се отказват именно по финансови причини. Много е трудно. Почти е невъзможно да намериш спонсор. Победите на състезания не ти носят финансови бонуси.

- Как приеха участието ви в шоуто колегите и треньорите от клуба, в който тренирате и работите?

- В началото на “Dancing stars 2” не получих тяхната подкрепа, притесняваха се как ще се представя, от друга страна лиших себе си и партньорката ми от един сезон, който бе начертан вече като ангажименти - за тези 3 месеца имахме излизания в чужбина на състезания всяка седмица. Лиших клуба от себе си и партньорката ми Любомира Петкова, но с нея заедно се явихме на кастинга и предварително се бяхме разбрали, ако някой има късмет, да го използва. Нямаме конфликт помежду си и ако тя бе избрана да участва в шоуто, а не аз, щях да я подкрепям и да й се радвам, както тя направи за мен.

- Откога тренирате във Велинград?

- От няколко години, откакто закриха “Арион”. Още преди да завърша средно образование, пътувах всеки уикенд до Велинград. Предпочетох този клуб, защото е доста авторитетен, а и ми предложиха много добра партньорка. В началото ми беше много трудно, но издържах този ужасен период. Работех като сервитьор вечер, дадоха ми и една школа към клуба, но се налагаше със собствения ми треньор да преподавам в една зала, а това на практика се оказа невъзможно. През последните дни с Жорж Гатев имахме разговори и той коментира, че не е изключено в Благоевград да се възроди клуб “Арион” и аз да се върна като треньор. Отварянето отново на клуб по спортни танци в родния ми град би било огромно богатство за децата и младите хора. В

“Арион” всяка година са тренирали около 200 деца . Нека припомня, че ние бяхме “златното поколение” на клуб “Арион”, Борислав Атанасов миналата година бе на крачка от първото място в “Танцувай с мен 2”, на 21 г. аз съм постигнал не малко и с основание г-н Гатев се гордее с всички нас, защото ние защитихме достойно името на клуба.

- Имали ли сте гафове на състезания?

- Не си спомням годината, май бях в V клас, но инцидентът няма да забравя - в Скопие на едно от състезанията за “Арион” ми се скъсал панталонът. Целият крачол се разпрал, а съотборниците ми не смеят да ми кажат, за да не се притесня и да откажа да изляза за следващата серия. Установих го едва след третия кръг, питам ги защо не са ми казали, а те ми се смееха. И такива неща се случват. Най-неприятните инциденти са като се закачи токчето на обувката на дамата в роклята й, стигало се е дори до скъсване на роклята, никой не е застрахован от такива неща, но е важно те да не повлияят на психиката ти и на танца.

- От какво Ви лишиха тренировките през годините? Не искахте ли като ученик, а и сега, да ходите с приятелите си по дискотеките и заведенията?

- Искал съм, но знаех, че това не е правилният път. Предпочитал съм да съм в друга среда - на танцьори, спортисти, повече ми харесваше да се събирам с хора, с които имам общи интереси, и до днес е така. Продължавам да тренирам всеки ден, преди да почне шоуто имах по 2 тренировки от по 3 часа на ден. Дисциплината и търпението, на които те учат спортът, са много важни, защото нищо не идва само. Честно казано, не мога да си представя, че животът ми ще е без ангажименти, без тренировки, без нещо, към което да се стремя, а така живеят болшинството от връстниците ми. “Наваксват” безделието в дискотеките. На приятелите ми им казвам: Занимавайте се с нещо, не се оставяйте така, не е нормално целта на живота ти да е в коя кръчма да отидеш довечера!

- Кой се радва най-много на титлата и победата Ви в шоуто?

- Може би близките ми, майка ми е най-върлият ми фен и много емоционално го прие, а аз й казах: Имало е защо да търпим всички лишения.

- Имате ли сериозна връзка с момиче?

- Не, засега. Не се застоявам на едно място, вероятно това е причината.

- Как си представяте следващите 5 години от живота Ви?

- Като треньор в Благоевград. Пожелавам си само здраве.