По-учени сме от испанците, повечето знаят само майчиния си език

Антония Савчовска е на 24 години, родом от гр. Кнежа. През юни 2006 г. завършва с отличен средното си образование в местното СОУ "Неофит Рилски". Месеци по-късно се озовава в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград, където също с отличен се дипломира в специалност "Социална педагогика". Член е на Студентския съвет, изявен възпитаник на ВУЗ-а. Преди повече от година заминава при семейството си в Палма де Майорка, където към днешна дата учи в престижно висше училище. Там среща и любовта си. С Антония разговаряме за живота на острова, отношенията между българите зад границата, плюсовете и минусите.

- Антония, как се роди идеята да отидеш да живееш в Испания, и по-специално в Палма де Майорка?

- Моите родители живеят там от 5 години, а леля ми - от 10. За първи път отидох в Палма де Майорка през 2006-а година и се влюбих в острова, в културата, в положителните хора. Прекрасно си спомням момента, в който казах, че един ден ще се върна и ще остана. Впоследствие прекарвах всяко лято там и идеята се затвърди. Завърших успешно специалност "Социална педагогика" в Югозападен университет "Неофит Рилски" и след като видях, че за мен няма реализация, реших да преследвам мечтите си в Майорка.

- Какви са впечатленията ти за испанците като хора, за държавата, за управлението там?

- Испанците са отворени, весели и спокойни хора. Местните от острова са по-специфични, но мисля, че животът ги е научил да са по-резервирани и това е нормално, като се има предвид цялото "нашествие" от имигранти в Палма де Майорка. Управлението им според мен е добре организирано, но мудно и пригодено главно за тяхно удобство. Един имигрант трябва да се зареди с голяма доза търпение, ако иска да свърши нещо.

- Как би описала българите зад граница, и по-специално тези в Палма де Майорка? Подкрепят ли се?

- Може би ще разочаровам много хора, но отговорът е не! Не само че не се подкрепят, а напротив - завиждат си и злословят! Може би сме единствената общност там, която е толкова негативна спрямо своите. Ще отбележа, че не всички са така, но повечето. Явно с годините навън единствена мисъл стават парите, а това отчуждава хората.

- Как общуват там българите? Къде ходят, събират ли се някъде?

- Както вече казах, има и такива, които поддържат добри отношения с околните и се събират, но тук нещата зависят отново от хората. Едни предпочитат домашна обстановка, ракийка и българска музика, други излизат навън и се сливат с тълпата. Имаше редица опити за български дискотеки, които за съжаление завършиха с побоища, глоби за собствениците, проблеми и така нататък... Сложни балкански субекти сме. За щастие поне има няколко прекрасни български ресторанта.

- Какво успя да видиш за тази година? От предварителния ни разговор разбрах, че си имала възможност да посетиш доста събития?

- Мога да кажа, че за една година опознах острова прекрасно. Обожавам да разглеждам и използвам всяка свободна минута за това. Посетих повечето им културни центрове, с моя приятел бяхме на ''Noche de arte''/Нощ на изкуството/ - феерия от произведения на съвременното изкуство, всичко декорирано и подбрано с много вкус и стил. Имах възможността да се насладя на няколко концерта и фестивала - на керамичното дело, на ръчно изработените продукти и много други. Общо взето всичко, за което се сетиш, аз съм била там. Майка ми често се шегува, че спокойно мога да стана гид и ще съм доста добра.

- С какво се занимаваш в момента там?

- Аз отидох с мечтата един ден да уча в Палма де Майорка. Първата година бях в група за чужденци, тъй като имах само основни познания по испански и се подготвях да кандидатствам в "Escuela oficial de idiomas" - висш колеж за езици, който се води за едно от най-реномираните учебни заведения там. За мое щастие не само ме приеха, но ме приеха и с много висок резултат. От октомври съм редовна студентка и съм изключително доволна от този факт. Междувременно чакам решение от Мадрид за легализация на българската ми диплома и започнах стаж в департамент "Емигранти". Практическата част на обучението ни в България не е добра и за да мога да съм конкурентоспособна, се налага да наваксвам в Палма де Майорка.

- Какво сравнение би направила между образованието тук и в Испания?

- Като реални знания и компетенции сме много по-добре подготвени. Те учат конкретно една специалност и не знаят нищо друго, та като казвам нищо, имам предвид нищичко! Елементарни факти за света са лукс, повечето не знаят друг език освен своя и ако работиш добре на компютър, неминуемо идва въпросът "Ти компютърен специалист ли си?".

- Заобиколена си от нашенци, които работят в Испания от дълги години, включително и семейството ти. Какво споделят те относно трудово-правните отношения и заплащането?

- Най-хубавото в Испания е, че дори и да си работник, ти можеш да бъдеш приятел със своя шеф, докато това отношение в България го няма. Обикновено, когато видят, че си способен в нещо, те уважават докрай! Заплащането отново е на база способностите. Кризата засегна много Испания, но все пак има проблясъци - най-малкото можеш да си осигуриш нормален начин на живот, без лишения и притеснения за сметките.

- Ти самата работила ли си в Испания?

- Нямам много за разказване относно тази тема! Едно лято бях детегледачка - семейството не бяха испанци и така и не се разбрахме за заплащането и за това, че съм там за "компания", както беше обещано в началото, и имам работно време, а не да седя вкъщи 24 часа, както се получи впоследствие. Скоро след това прекратих трудовите си отношения с тях! Сега само уча и стажувам.

- Как прекарваш свободното си време там?

- Ходя на фитнес, разходки из острова, плаж...

- Какво смяташ да правиш в бъдеще? Всъщност ти си и обвързана в Палма де Майорка?

- Виждам живота си тук. Да, обвързана съм и предполагам, че и бъдещото ми семейство ще бъде създадено в Палма де Майорка. Моят приятел също е имигрант - от Черна гора е. Плановете и на двама ни са свързани с острова.

- Сигурна съм, че имате доста емоционална връзка, предвид това, че и двамата сте с балканска жилка. Разкажи ни за него.

- Да, наистина емоционална! Той е от повече от 7 години в Палма де Майорка, доволен е и смятам, че се чувства спокоен. Засега няма планове да се прибира в родината си, но кой знае, един ден... Може да остареем там! Той самият е прекрасен човек, за когото отговорно мога да кажа, че е това, за което съм мечтала. Съдба е, че се срещнахме в Палма де Майорка.

- Какво ти липсва от България?

- Приятелите и като цяло социалната среда, коята съм имала в България. Създаването на приятелства в чужбина не е лесно, а аз съм човек, който не допуска всеки до себе си и пресявам хората, което прави нещата още по-сложни! Сигурна съм обаче, че много скоро ще "плувам в свои води" и в това отношение!