По едно нещо си приличам с Айнщайн - и аз не умея да правя пари

Даниела Симидчиева е магистър по икономика и по социология, притежава сертификат по социология от Социологическия университет в Лунд, Швеция; бакалавърска степен "Инженер по електроника и автоматика", допълнителна квалификация "Учител", има 8 заверени семестъра в Технически университет - София, един семестър я дели до завършването на английска филология в ЮЗУ - Благоевград. Тя е родена в Благоевград през 1960 г. и е българката, показала най-добри резултати от теста на МЕНСА - Световната организация на хората с висок коефициент на интелигентност: 192 точки от 200 теоретично възможни!

Подобен на нейния коефициент на интелигентност имат по-малко от 1% от жителите на планетата, заради което вестник "Дейли телеграф" я обяви за най-умната жена в света. Според канадски източник  IQ 192 статистически могат да имат 1 от 100 000 000 души, което като процент е: 0,000001%, или при 7 млрд. души на планетата - 70.

Икономиката е сериозното й образование и занимание през целия й живот. Останалите е следвала задочно или дистанционно, като не е преставала да работи, да отглежда децата си и да се грижи за дома си. В момента е директор на Центъра за професионално обучение на Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес, и е заместник-председател на "Менса България".

- Г-жо Симидчиева, кое Ви подтикна да се явите на теста и самата Вие изненадахте ли се от резултата си?

- Явих се на теста в момент, в който се нуждаех от "духовно аспиринче". Бях дълбоко депресирана, уплашена, без самочувствие. В деня на теста даже и не разбрах какво се е случило - реших, че просто съм си свършила работата, тъй като бях покрила критерия за членство в Менса. Две години по-късно на посещение в България беше психологът Джон Рейвън, син на автора на тестовете на Менса: Джон Рейвън (баща). На семинара, който се проведе с негово участие, стана дума за моето IQ. Реакцията му беше много категорична - изненада и възхищение. Присъстващите журналисти се впечатлиха от тази реакция и така станах обект на вниманието им. Излязоха мои интервюта във вестници, гостувах на телевизионни предавания. Така пък попаднах в полезрението и на международни осведомителни агенции, които ме популяризираха по света.

- Как близки, приятели и непознати възприемат превъзхождащата Ви интелигентност?

- Не бих могла да сложа подобно определение: "превъзхождаща". Тя просто стана повод за популярност, концентрира върху ми значително обществено внимание. На тази популярност истинските приятели се радват. Случвало ми се е след медийна изява да ми позвънят хора, които отдавна не съм чувала, но случайно са гледали по телевизията, или чули по радиото, или прочели в някой вестник и ми се обаждат да споделят радостта си. Разбира се, имаше и обратни реакции - злоба, завист, ироничност... Тази коренна разлика в отношението беше както сред познатите ми, така и сред съвсем непознатите хора. Изчетох в интернет коментари по мой адрес от хора, които никога не са ме виждали и не са разговаряли с мен, но ми лепяха какви ли не обидни квалификации. В същото време други хора ме включиха в класации от рода на "Какво сме дали на света?", в които, освен че ме слагаха сред знаменити хора, пишеха хвалебствени думи, които не знам дали съм заслужила. Скоро даже разбрах, че името ми е включено в Уикипедия - струва ми се в статията за България, и хора, които са прочели там, ме издириха във Фейсбук и поискаха приятелството ми. Ще излъжа, ако кажа, че това не ме ласкае.

- Кое е с по-голяма сила в настоящето ни - поговорката "По дрехите посрещат, по акъла изпращат" или фразата "Не ми давай акъл, пари ми дай!"?

- Надявах се, че е поговорката, но за съжаление практиката ми показва обратното: много често дори не ти се дава шанс да покажеш какво можеш и знаеш. Колкото до фразата, то ние сме единствените, при които нещата са наопаки. Навсякъде другаде това правило гласи: "Не ми давай пари, акъл ми дай. Аз парите сам ще си ги изкарам."

- Прочута е репликата на съпругата на Айнщайн: "Моят мъж може да прави всичко, освен… пари". А според едно проучване 17% от членовете на МЕНСА в Полша са безработни. Как е в България?

- Е, поне по едно нещо си приличаме с Айнщайн - и аз не умея да правя пари... Справям се в ситуациите, в които попадам - грижила съм се и за децата си, но едва ли някога ще стана богата, в чисто материалния смисъл на думата. Липсва ми практичност. Моето богатство е в нематериалния свят - стремеж към себеусъвършенстване, взаимоотношенията с внучката, с децата ми, спомените от родителите…

По-различно стоят нещата с втората част от въпроса. Липсата на практичност не означава, че тези хора не са добри професионалисти и не биха се справяли перфектно на работното си място. Ако им се даде шанс, разбира се. Съществува теория, според която хората с високо IQ трудно се вграждат в "нормалното" общество. Преди години в продължение на няколко месеца с мен поддържаха връзка представители на японската телевизия Fuji TV. Те имаха намерение да реализират подобен проект - "Как се вграждат в "нормалното" общество хората с висок коефициент на интелигентност?" В крайна сметка нещо се случи и проектът не се реализира. Донякъде като компенсация друга японска телевизия направи едноминутен рекламен клип за мен, който известно време беше излъчван там.

И в България сред членовете на Менса има безработни, но за съжаление нямаме данни колко са те. Предполагам, че процентът е близък до този, който е в обществото ни като цяло.

- Колко на брой и какви по пол, възраст и географско представителство са българските членове на Менса?

- Членовете на "Менса България" са около 500. За изминалите 20 години повече от 2000 българи са покрили успешно критериите за членство в Менса. Голяма част от тях обаче вече са зад граница, други пък са се явили на тест, покрили са норматива, но по някаква причина не са станали членове на организацията. Преобладават младите хора, тъй като те са по-смели при вземане на решение за явяване на теста. Имаме членове от цялата страна, но най-много са от големите градове - София, Пловдив и Варна, тъй като и именно в тези три града се провеждат регулярно тестове. Няма точна статистика колко са мъжете и колко са жените в организацията ни, но няма видимо превъзходство на някой от половете.

- Има ли обективен критерий за интелигентността на една нация и какво е мястото на българите сред другите нации?

- Няма такъв. В първите години на провеждане на тестовете у нас българите сме показали много висока успеваемост - втори по резултат в света: 50% от явилите се са покривали критериите за членство в организацията. Преди няколко години ирландски професор твърдеше, че сме сред най-глупавите нации в Европа - тезата му беше, че северните народи са по-умни от южните. Твърдеше, че е направил заключението си на базата на някакви проучвания, но всъщност не бяха представени доказателства.

Единственият критерий, който Менса следи, е броят членове на 1 млн. население. По този критерий сме в златната среда.

- Решаваща ли е ролята на гените за високия коефициент на интелигентност?

- Съществуват различни теории. Преобладаващите са, че гените са определящи за интелигентността. Според тях с възрастта тя варира, но коефициентът на интелигентност на един човек се запазва почти един и същ през целия му живот. На тази теория всъщност са базирани и тестовете за интелигентност - те са възрастово зависими: броят на верните резултати се умножава с коефициент, който зависи от възрастта на човека.

- Казват, че интелигентността подлежи на развитие през целия човешки живот. Как мозъкът може да увеличи мощта си?

- Човек би могъл да се погрижи за своята образованост, за духовното си усъвършенстване. Интелигентността е потенциалът, с който се раждаме. Едни го използват, други - не.

- Ако някой наш читател реши да се яви на теста на Менса, какви стъпки трябва да измине?

- Стъпката е една-единствена - да се яви на теста на Менса и да постигне резултат в горните 2%. Това е единственото условие за членство. В София тестовете се провеждат в последната събота на всеки месец. Както споменах по-горе, тестове се провеждат и в Пловдив и Варна, графикът се обявява на сайта на организацията: www.mensa.bg. Освен тези регулярно провеждани тестове, кампанийно провеждаме тестове и в други градове, когато е проявена местна инициатива - обикновено във висши учебни заведения.

- В края на 2011 г. България за първи път ще бъде домакин на ежегодната среща на борда на директорите на "Менса Интернешънъл". Как се стигна до този избор и с какво би допринесла тя за престижа на страната ни?

- Изборът на България е признание за нас. Все пак през настоящата година навършваме 20 години от създаването на организацията и нищо че сме от малките национални групи, дейността ни е съизмерима с тези на големите. В световната организация една от сферите, на които се отделя особено внимание, е работата с надарени деца. В България имаме традиция в тази област - клонът ни във Варна развива подобна дейност от години. През 2009 г. с ученици от националната, софийската и пловдивската математическа гимназия в партньорство и с Министерството на образованието изпълнихме проект "Школа по главоблъсканици", в който повече от 540 ученици бяха обучавани в нестандартно мислене. Амбицията ни е в близко време в училищата да бъде въведем "Час по мислене". С националната федерация по шахмат и лично с председателя й Силвио Данаилов, който е президент и на Европейската федерация по шахмат, проведохме две срещи, на които постигнахме принципно съгласие да обединим усилията си в преговорите с министерството - те имат желание шахматът да бъде въведен като учебна дисциплина, доказано развиваща мисленето на учениците. Това са само част от дейностите ни, които бяха оценени от "Менса Интернешънъл". Не може да се подмине и фактът, че България е атрактивна страна - с прекрасна природа и внушителна история. Представени по подходящ начин, те всъщо впечатлиха делегатите и ги спечелиха на наша страна.

Всяка международна проява от подобен мащаб по мое мнение печели популярност и нови възможности за страната ни. В много от страните местните Менса-организации са авторитетни и с влияние. Очаквам, че присъствието на техни представители тук ще ги превърне в наши бъдещи посланици навън.

- Като българка с най-висок коефициент на интелигентност и икономист по професия имате ли рецепта за излизане от тежката криза у нас? И действа ли адекватно правителството?

- Де да имах... Ще направя обобщението си за прехода у нас. През първите години предполагах, че абсурдните грешки в управлението са поради неопитност и незнание. След това се надявах да е така. Вече съм почти убедена, че всичко съвсем съзнателно се прави половинчато или така, че да не стане - оформилата се политическа класа има икономически интерес от това.

- Изкушава ли Ви политиката?

- Когато избухна демокрацията, вярвах, че е дошло време всички нормални и обикновени хора да се включим в политиката и да направим всичко по силите си, за да заживеем по-добре. След това ентусиазмът ми се поохлади, въпреки че продължавам и досега да вярвам, че не бива да ставаме аполитични - трябва нови хора да влизат в политиката, трябва да избираме измежду тях, трябва да гласуваме, защото изолирайки се встрани, оставяме живота си в ръцете на тези, които го употребяват в своя полза.

В последните години по обективни причини се наложи съвсем да се откъсна от политиката - не ми оставаше време за това. Сега децата пораснаха и преди година реших да направя последен опит - избрана бях за зам. председател на "ОБТ Български лейбъристи". Нямам някакви изключителни амбиции - искам просто да бъда полезна, ако мога.

- Щастлив човек ли сте?

- Определено - да. Имах прекрасни родители, срещнах любовта в живота си и създадохме чудесни деца, имам една прелестна внучка. Какво повече е нужно, за да бъдеш щастлив?!

- Цял живот учите и успоредно с това сте отгледали три деца. Има ли нещо, за което не Ви стига времето?

- За много неща. Най-вече за себе си...

- В какво вярвате?

- Че светът може да бъде едно много по-справедливо и добро място. Нужно е само хората да открият доброто вътре в себе си и да се оставят то да ги води.

- Споделяте в едно интервю, че сте осъществили най-голямата си детска мечта - да имате три деца, и определяте това като най-голямото постижение в живота си. За какво мечтаете сега?

- Първо, всички те да са ми живи и здрави и да имат много късмет в живота си. Мечтая за спокойствие и сигурност; за другарско рамо, на което ще мога и да поплача, и радостите да споделям. Мечтая да дочакам още внуци и правнуци...