По цял ден дедо Владе рисуваше бабите, когато станах на 10 г., ги заряза и започна да скицира мен и братовчедка ми

Ако има рай на земята, това е Кюстендил, а сърцето на рая е кюстендилското село Шишковци, с тези думи и широка усмивка на отруденото й лице ни посреща 70-годишната шишковчанка Юла Стоянчова, която всички в селото наричат леля Юла.

Сладкодумната селска жена е един от последните модели на великия български майстор на четката Владимир Димитров-Майстора. Освен нея само още една от моделките на художника - баба Тодорка от Невестино, е все още сред живите български мадони.

Леля Юла показва като истински гид къщата, в която е живеел великият художник, докато подрежда нещата, изложени там. Сладкодумната селска жена с удоволствие разказва най-прочутата легенда, предаваща се от векове в района от майка на дъщеря. Според нея някога един български цар водил тежко сражение в землището на село Шишковци. Ранили го в боя, а войниците му, за да го спасят, го обградили и заедно тръгнали към съседното селище, където смятали да го скрият. В последвалата нова битка владетелят загубил копието си. В следващото село пък паднал ранен и конят му.

Става дума за последната битка на цар Михаил III Асен Шишман, който царувал над българските земи през далечните 1323 г. до 1330 г. Този български цар е основател на последната царска династия на Втората българска държава - Шишмановци.

Според съвременните историци той бил син на видинския деспот Шишман от първия му брак с неизвестна по име внучка на Иван Асен II. След ранната смърт на Георги II Тертер (1322 г.), който не оставя наследник, българските велможи избират Михаил Шишман за цар през 1323 г. Тогава новият български владетел приема името Асен, подчертавайки връзките си с Асеневци и омаловажавайки Тертеровци и Смилецовци, на които родове е наследник, разказва сладкодумната жителка на кюстендилското село Шишковци.

Според преданието последната битка в живота на цар Михаил III Асен Шишман се е състояла в местност до село Шишковци, която вече седем века носи името Шишманица.

Там, където цар Михаил Шишман е загубил копието, се намира с. Копиловци, а селото, в което е паднал ранен конят му, е Коняво, разказва леля Стойна преданията, за които за първи път чула от баба си, още като малко момиченце. Историците открили гроба на българския владетел в близкото сръбско село Старо Нагоричино.

Според другата версия в далечни времена тук е живял някакъв дебел човек. И от нарицателното "шишко" лесно се е стигнало до името Шишковци, разказва леля Юла.

Край селото има две могили, при които е намерена златна колесница. Случило се е през 1960 г., при оран, припомня си възрастната жена. А находката, смятана от местните жители за колесницата на Шишман, се пази в Националния исторически музей и досега.

ШИШКОВЦИ Е ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СЕЛА В ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ.

Обграждат го и сякаш го закрилят две реки. Струма, която е на 1 км, и Драговищица, която е на 3 км. Конявска планина се възвисява срещу селото, което обаче си е в самото поле, за разлика от съседните Шипочано и Дворище. Общинският център Кюстендил пък отстои само на 10 км. А хубавото е, че всички влакове по линията София-Кюстендил спират на гара Шишковци, с гордост обяснява кметът на селото Климент Терзийски, който вече няколко мандата управлява малкото населено място.

Ако попитате днешните жители с какво се гордеят, моментално ще ви отговорят: С Майстора. Знае се, че голямата част от живота си Владимир Димитров прекарал тук. В центъра на Шишковци се намират три обекта, свързани с великия ни художник.

КЪЩАТА-МУЗЕЙ НА ВЕЛИКИЯ МАЙСТОР НА ЧЕТКАТА,

домът-паметник и гробът му, винаги обсипан с цветя на признателност.

Лошо за селото е, че картините на Майстора не са тук. А в картинната галерия в Кюстендил, която носи неговото име, и при наследничката му, в София, която ги разпродавала, разказва леля Стойна.

Преди години голяма част от безценното му творчество е прехвърлено към община Кюстендил, която пък го е причислила към галерията. Може би така и трябва да бъде, ако се замислим за поддържането и безопасността на произведенията, разсъждава леля Юла и пъргаво шета из двора в къщата на Майстора, майсторски реставрирана и поддържана от кюстендилското кметство.

Преговаряме с картинната галерия поне копия от картините да ни направят, за да ги поставим тук, в дома-паметник, допълва кметът Климент Терзийски.

И изказва на глас мечтата си да възкреси и съживи селото с така нар. "селски туризъм".

Само че трудно се намират пари за това. Младите хора бягат по градовете, а по-възрастните не вярват, че от туристи може да се печели, или пък нямат пари, за да ги вложат в реконструкции и модернизации на хубавите селски къщи.

Имаме идея няколко подходящи къщи да бъдат превърнати в малки хотелчета, които да подслоняват бъдещите туристи. Още повече, че комуникациите са добри. Има редовен автобусен и жп транспорт. Дванадесет автобуса и осем влака преминават ежедневно в двете посоки, разказва Климент Терзийски.

Днешният вариант за преспиване в Шишковци обаче предлага единствено 12 легла в къщата-музей на Майстора.

Вярно е, че за това се плаща символично, но подслонът предлага само възможността сам да си сготвиш в не много добре оборудваната кухня. За сметка на това обаче природата наоколо е великолепна. Преди много години тя е впечатлила великия майстор на четката да нарисува най-красивите моми, живели по негово време в региона.

ДОМЪТ ПАМЕТНИК ПРИТЕЖАВА УНИКАЛНА РИТУАЛНА ЗАЛА, КАКВАТО НЕ СЕ СРЕЩА НИКЪДЕ ДРУГАДЕ В ОБЩИНАТА.

Млади творци от Художествената академия са правили тук дипломните си работи. Изписали са по стените ритуалите на традиционната кюстендилска сватба. Сватби, за съжаление, все по-рядко се случват сред близо 800 останали жители на селото. Сред тях, разбира се, има и по-млади. А те са хората, на които се разчита да възродят някогашния традиционен поминък, свързан с овощарството. Ябълковите и черешовите градини - естественият и великолепен цветови фон на картините на Майстора, и сега са фон на живота в селото.

ТОЙ НЕПРЕКЪСНАТО РИСУВАШЕ МОЯТА БАБА СТОЙНА,

връща се назад във времето Юла Стоянчова, един от живите модели на незабравимия в Шишковци художник. Точно бях станала на десетина години, рисуваше я като жътварка с още една баба в нашия двор, а аз играя покрай тях. А времето - гърми! Свeтне-гръмне, свeтне-гръмне! Дъжд! А той бърза да скицира баба. Гледам аз дългата му брада и му казвам: Добре де, дедо Владе, като си слезнал по земята да рисуваш хората, защо си оставил небото да гърми, та да ни плаши?! А той вика: Аз плаша само непослушните деца! Послушните не ги гърмя!...

Та, рисува той бабите, аз зяпам, а той ми казва: Я, Юлке, ела тук! Седнах, а той за 5 минути ме скицира. Оттогава изостави баба, почна мен да рисува, после една моя братовчедка. Цялото село рисуваше... спомня си възрастната жена.

Слушам някогашния модел и се опитвам да си представя къде ли още е бродил из околността великият български художник. Знае се, че е рисувал и в свързаните с Иван Шишман села, както и в съседните Шипочано, Дворище, Полска Скакавица.

Последното от тях е разположено сред непозната за повечето туристи великолепна природа, в дефиле, с бистра река, с възможности за риболов и за разходки из красотата на девствената българска природа.

Атракцията там е местният водопад. Той се намира само на 6 км от Шишковци, ако се пътува с влак. По шосето пътят е дълъг 15 км.

За предпочитане е до село Полска Скакавица, в което няма поле, а само дивно красиви чукари, да отидете с железницата, защото по време на пътуването до там ще се насладите на изваяните от природата скали, на странната тръпка от преминаването през тунелите по пътя между Кюстендил и София. А и от спирката до водопада разстоянието е само 800 метра! Пролом, красиви скали, старо и неизследвано кале! Какво повече от това?!