Плувната шампионка на “Пирин” и ЦСКА Д. Стоянова с отличие на класическия маратон в САЩ

Десислава Стоянова е родена в Благоевград. Започва да плува в школата на местния “Пирин”, където израства като състезател под наставленията на треньорката Валентина Драчева-Атанасова. По-късно преминава в ЦСКА. Многократна медалистка от държавни първенства и турнири във всички възрастови групи, стига и до националния отбор за девойки. Завършва НСА “В. Левски” със специалности “Треньор по плуване” и “Учител по физическо възпитание”. За кратко е треньор в “Пирин”, след което през 2000 г. заминава на работа като детегледачка в Германия.

Година по-късно лети за САЩ. Пристига в Чикаго само 5 дни преди ужасяващата трагедия с кулите-близнаци в Ню Йорк. След 3 месеца се премества в Маями, където вече 10 години работи като воден спасител на плажа “Маями бийч”. С отбора на “Маями бийч” става шампион на САЩ в състезание за спасители във възрастова група 30-35 г. През януари записва първо участие в ежегодния маратон ING-Маями /20 000 регистрирани участници/ и завършва 17-а /с време 3:39,47 ч./ от 235 състезатели в своята група /30-35 г./.

- Г-жо Стоянова, от 10 г. сте спасител на плажа в Маями, как се случи, че започнахте работа там?

- Беше много неочаквано и случайно. Когато пристигнах в Чикаго, работех каквото и да е, за да се прехранвам. Тогавашният ми приятел, за когото сега съм омъжена, работеше в Маями, бе видял обява във вестника за спасителски тест и ме информира. Веднага след като разбрах, че тестът е по бягане и плуване, си събрах нещата и заминах за Маями. Явих се на изпита, който не представляваше проблем за мен, взех го и станах спасител.

- За какъв участък отговаряте?

- Плажната ивица, която обезопасяваме, е дълга 8 мили. Общо сме 80 спасители. Сред тези 80 човека има още един българин - Петко Пращаков от Пловдив. Работим 4 дни в седмицата, 2 на “Маями бийч” и 2 на “Саут бийч”, който е по-известната част от плажа в Маями.

- Как протича един Ваш работен ден?

- В 9 часа имаме сборен пункт, който се казва ролкол, лейтенантът на нашата зона проверява дали всички сме там. След това се съобщават ежедневните новини и нещо важно, което трябва да знаем за района през съответния период от време. После взимаме екипите, нужните приспособления за оказване на първа помощ, моторните превозни средства за плажа и към 9.30 отиваме да отворим постовете. Плажната ивица постепенно се пълни и работата върви. Имаме право и на малка тренировка и почивка, но така че на поста винаги да стои някой.

- Спасявали ли сте удавник?

- Да, но не съм имала тежки случаи, защото в нашата работа важното е да забележим навреме потенциалния удавник. Повечето пъти превенцията ни сработва успешно и разпознаваме слабия плувец много преди да попадне във фаза на паника.

- В най-натоварените си смени с колко непредпазливи летовници сте имали работа?

- Скачала съм да вадя от водата 5 човека за 10 часа, колкото продължава смяната ми. Иначе в предотвратяванията от дистанция със сигнализиране, предупреждения и указания стигам понякога до стотина дневно.

- Има ли акули?

- За радост - не, плажът е чист от тази гледна точка.

- А бизнес акули по шезлонгите или проблемни посетители?

- Такива има /смее се/. Правилата обаче са еднакви за всички и хората ги изпълняват. Ако някой по изключение не иска да спазва закона, ние викаме съответните органи. В случай че проблемът касае полицията - аз не бих се месила, а се обаждам на полицаите и го оставям на тях.

- Какво става на “Маями бийч”, ако някой влезе в океана на червен флаг и против Вашата воля?

- Не изпълни ли указанията ми, мога да извикам моя супервайзър или лейтенант. Другият вариант е да вляза във водата и да поговоря с човека, за да предотвратя евентуален инцидент. Ако продължава да упорства - викаме полиция. Предвидена е и глоба, но нямам представа какво е цифровото й изражение, защото дотам се стига изключително рядко.

- В Щатите сте пристигнали броени дни преди ужасната трагедия с кулите-близнаци.

- Така и не можах да ги видя. Бях в Ню Йорк едва през август миналата година. Отидох до мястото на трагедията, постоянно има цветя. Насълзиха ми се очите, когато усетих атмосферата там, въпреки че не познавам загиналите, нито тези, които идват да ги почетат. Естеството на сегашната ми работа е такова, че често си сътрудничим с хората от противопожарната служба. Някак ставам съпричастна и им съчувствам, когато установявам с какво уважение се отнасят те към онези свои колеги, загубили живота си при трагичните събития на 11 септември 2001 г.

- Участвали сте в класическия маратон в Маями, какво Ви накара да го направите?

- Винаги съм се интересувала от спорт и след като спрях с плуването, ставайки спасител, намерих други предизвикателства. Започнах да тренирам за състезанията за спасители, които също се провеждат ежегодно. Обичам бягането и затова реших да пробвам силите си в маратона. Миналата година пробягах половината от разстоянието, за да проверя как ще се чувствам на дълга дистанция. Всичко мина добре и преминах към следващата стъпка - 42.195 км. С постигнатото време се класирах за големия маратон в Бостън. Все още не съм решила дали да участвам, но записванията започват през септември, дотогава ще съм наясно.

- Как протече подготовката и самото бягане?

- Подготвях се интензивно 3 месеца, като се има предвид, че тренирам целогодишно. Тези 3 месеца обаче всичко беше на друго ниво и в по-строг режим - натоварване, възстановяване, хранене. От дългогодишната ми спортна кариера и обучението в НСА познавам отлично своя организъм и мога да построявам програмата си в зависимост от целите, които преследвам. Пиех по няколко глътки вода на всяка миля и взех 4 гела, поставени в малко пакетче. Те са богати на въглехидрати и пречат на понижаването на захарта от продължителното натоварване. Психиката и вътрешната мотивация също са от важно значение в трудните моменти.

Получих силно схващане на прасеца 100 метра преди финала, но следейки времето си, непременно исках да завърша под 3 часа и 40 минути и превъзмогнах болките. След края на бягането не можех да ходя, но удовлетворението от постигнатото ме караше да се усмихвам. Не знам кога ще бъде следващият ми маратон и къде - в Бостън или Берлин, където с удоволствие бих участвала, но със сигурност този в Маями няма да бъде последният. Тук е моментът да благодаря на първата ми треньорка Валя Атанасова. Винаги и навсякъде - в “Пирин”, ЦСКА и в чужбина, съм оценявала грижите, които е положила за мен, и колко важен старт като човек и спортист ми е дала. Неслучайно избрах за кумове нея и съпруга й.