Плодът-арсенал срещу болести

Аронията е нов и малко познат в България плод, но който вече го познава и знае за полезните му качества, става естествен негов рекламен агент.

Родена е в Северна Америка и представлява храст, достигащ 2 и половина метра височина, който ражда плодове, прилични на руската рябина или на нашия глог. Идва в Европа през 1850 година, внасят я първо в Германия. От Германия аронията влиза и в Русия през ХХ век. В началото тя е отглеждана повече за декорация, защото е красив храст, с хубави листа и цветове. По-късно се оказва, че освен красотата си е едно вкусно и целебно растение.

През втората половина на ХХ век, около 1975-1976 година, аронията пристига от Русия и в България. С нея се занимава главно професор Христо Крачанов, който започва да прави първо сироп, а сега и сок от арония, а фирма "Цима" е единственият производител на конфитюр от арония. В аптеките се намират и таблетки от Арония, произведени от компанията "Буров" ООД, както и чай. Нейните плодове са подобни на касис, но с доста стипчив вкус.

Сокът от тях се отличава с богатство на биологичноактивни вещества. Той съдържа витамини P, E, С, К, В2 и микроелементите магнезий, желязо и пр. Съдържанието на йод е 3-4 пъти по-голямо в сравнение с другите плодове, което прави аронията особено ценна при състояние на йоден дефицит, за нормализиране функциите на щитовидната жлеза. Като храна и лекарство аронията се използва много отдавна.

Днес тя се включва в арсенала от препарати срещу редица болести на съвремието - диабет, лъчеви увреждания, хипертония. Липсата на захароза в сока и наличието на сорбит прави аронията идеална напитка за страдащите от диабет. А комбинацията на сок от арония и пектин освобождава организма от радиоактивни вещества и йони на тежки метали. Тя е лечебна и за всички, които са натрупали лош холестерол в кръвта си. Има протективен ефект срещу злокачествени заболявания.

Прилага се за детоксикация на организма след лъче- и химиотерапия. Със сок от плодовете на арония може да се допълни лечението и на редица други заболявания - кожни увреждания, алергични състояния, ревматизъм. За разлика от плодовете на другите овощни видове, тези на аронията могат да се съхраняват няколко седмици, без специални изисквания към температурата на въздуха.

Поставени в обикновени щайги, на проветриво място, при стайна температура, те не загниват и не плесенясват, а постепенно засъхват. В този вид могат да се използват за чай или за други запарки през зимата. Известна е в кулинарията за производство на чудесни сладка, конфитюри. Виното от арония е превъзходно, но поради високото съдържание на дъбилни вещества при консервиране аронията обикновено се съчетава с други плодове.