Пианистът Васил /Бил/ Василев помага на сънародници в САЩ като Странджата

32-годишният музикант Васил Василев от Благоевград, който в момента е сред най-търсените джаз изпълнители в САЩ, е не само гениален пианист, но и човек с голямо сърце, това писаха в десетки коментари от САЩ българи, които го познават, като го наричат съвременния Странджата за емигрантите ни отвъд Океана.

Наскоро “Струма” писа за огромния успех в САЩ на благоевградчанина, когото във Флорида наричат “Човекът-оркестър”, той работи като музикален директор в световноизвестния увеселителен парк “Буш гардънс” в Тампа, Флорида, за него американската телевизия NBC прави документален филм. Пианистът Васил Василев, когото в Щатите наричат Бил, свири с най-големите имена в световния джаз, завършил е Софийската консерватория и New school university, където завършва магистратура и сестра му Дарина. Десетки бяха коментарите от хора, живеещи отвъд Океана, но за съжаление не бяха написани на кирилица и заради това бяха изтрити.

Пристигнах в Ню Йорк със зелена карта и $1000 в джоба, и кошмарът ми започна още от летището, разказа историята си подписал се като Асен Агов наш сънародник. Въпреки предварителните уговорки от хората, които трябваше да ме чакат и да са ми намерили работа и квартира, нямаше и следа, продължава той. Докато обикалял улиците, без да знае какво да прави, българинът видят плакат за концерт същата вечер на Васил Василев.

Помислил си: “Този човек е или българин, или руснак”, изчакал го след изпълнението и на излизане от сградата го спрял с молба за помощ. “Васко ме прие в дома си, без да ме познава, живях един месец в жилището му и не ми поиска и 1 цент за наем или други разходи. Контактите му са невероятни и всички го уважават, съдейства ми да си намеря работа, това е велик човек!”, не пести благодарностите си мъжът и обяснява, че не е единственият сънародник, на когото благоевградчанинът е подал ръка.

32-годишният артист е син на директора на ЦДГ №10 в Благоевград Вергиния Влахова и съпруга й Румен Манчев, младши инспектор в ДАИ, 2 години по-малката му сестра Дарина живее и работи в Щатите и преподава музика и танци в Ню Йорк. Малцина знаят, че като тийнейджър Васко Василев е бил между живота и смъртта заради лекарска небрежност. Оцеляването му е чудо, за което родителите му денонощно се молели край леглото на детето си в Медицинска академия.

Васко бил ученик в Музикалното училище в София, спукан апандисит не бил диагностициран навреме и се стига до силно възпаление и перитонит. Животоспасяващата операция в Благоевград прави д-р Любомир Георгиев, следва продължително лечение заради усложнения в Медицинска академия. Докато се борел за живота си, Васко стискал саксофона си и повтарял на близките: “Исках да стана голям музикант, но смъртта няма да ми позволи да сбъдна мечтата си!”

Тези думи на детето си няма да забравят никога майка му и баща му и 12 години по-късно няма да могат да сдържат сълзите си, докато професорите на сина им в университета в Ню Йорк ги поздравяват за дипломирането му и му предричат велико бъдеще. Васил Василев напуска Ню Йорк по препоръка на лекарите, тъй като в резултат на голямото напрежение и многото ангажименти започва да поддържа висока температура. Затова се премества в гр. Тампа, Флорида, където работи и живее и в момента.

Младият пианист не е единственият в семейството си, който плаща голяма цена, за да постигне мечтата си. Сестра му била принудена да учи специалност, която не й харесва, и така да пропусне 4 години от възможността да се развива в посоката, в която мечтаела да се реализира. Като дете Дарина Василева ходела на уроци по пиано при Златка Таскова, също като батко си. Родителите й настояли да завърши по-практична специалност и я насочили към Икономическия техникум “Иван Илиев” в Благоевград. Били годините на голямата стагнация и за хората на изкуството в България било изключително трудно да правят кариера и да се издържат.

Като наближило времето за кандидатстване обаче, момичето декларирало пред родителите си, че не иска да се занимава с икономика. Обещало да завърши техникума заради тях, но няма да става счетоводител. Причината е, че я интересува музиката и мечтата й е да се занимава с това. Тръгнала на уроци по пеене в София и наистина кандидатствала и по-късно завършила “Педагогика на обучението по музика” в Софийския университет. Любопитно е, че като студентка в София се запалва по танците. Започва да ходи на салса, а партньор й е Пресиян, колега на брат й от Консерваторията, тромпетист, който в момента свири в Гвардейския оркестър.

През 2005 г. се организира първото национално състезание по салса и Дарина и Пресиян печелят I място заедно с тлъста за времето си награда от 1000 лв. По настояване на брат си Дарина кандидатства в магистърска програма в New school university в Ню Йорк, дипломира се успешно, като междувременно се усъвършенства като танцьорка и взима уроци при най-добрите салса треньори. В момента преподава музика в частно музикално училище в Ню Йорк, в свободното си време преподава танци и е съдружник в агенция, която прави забавни програми за сватбени тържества.

Майката на Васил и Дарина - Вергиния Влахова, е детска учителка, сега е директор на елитната благоевградска детска градина №10 “Мак”. Като дошло време да кандидатства, тя не се поколебала в решението си да се яви на приемни изпити в Полувисшия институт за детски учителки в Пазарджик, защото тази специалност не се предлагала още във висшите училища, а щом я разкрили в университета в Благоевград, продължила обучението си в магистърска степен. Работи доста години като учител в градината в кв. “Грамада”. Там всички я помнят и вече порасналите деца и родители не я подминават без широка усмивка и поздрав по улиците.

Премества се през 1999 г., когато се явява на конкурс за директор на ЦДГ №10 “Мак”, по-известна сред благоевградчани като “градината на Кунчева”, на името на емблематичната директорка, която я превърна в оазис по време на управлението си. В. Влахова успява да възстанови рейтинга на ЦДГ №10. За ремонтите и дейностите, за които не стигат пари от бюджета, инициативната директорка кандидатства по проекти и осигурява външно финансиране, без да парадира със свършеното. Оценката дават хората: заради отличните условия и добрата педагогическа работа от няколко години ЦДГ №10 е сред най-предпочитаните от родителите. Вече 2 г. поред в първия работен ден на новата година майки и бащи дежурят цяла нощ, за да попадне детето им в списъците на приетите наесен.