Певицата Христина Маркова откри първа изложба под мотото на любовта

Певицата Христина Маркова се изяви като художник в частната галерия “Арт” в Благоевград, тя подреди изложба с над 30 платна и рисувани стъклени съдове. Вероятно почитателите й помнят, че тя бе сред солистите на фолкгрупа “Пирина” и сред учредителите на фестивала “Пирин фест” в Сандански през 1992 г. “Тогава получих първата си награда за най- очарователен изпълнител. Бях и най-младата - на 23 г.”, спомня си известната благоевградчанка. Сред ценните отличия, които пази, е статуетка, която през 1995 г. на изданието на “Пирин фест” в Благоевград й връчил Александър Авджиев, водещ на неделно предаване “Добро утро” по БНТ. Отличието е за песента й “Плачете струни”, която рекордни 4 месеца оглавявала музикалната класация на зрителите.

За рекламния плакат на първата си официална изложба атрактивната дама е избрала портрет на жена, за която обяснява, че е прабаба й, и с любов показва снимки на дъщеря й, баба си Катерина, която вече е 90-годишна. Христина Маркова е омъжена за известния благоевградски бизнесмен Димитър Димитров-Съдията, който в продължение на десетина години бе зам. председател на Съюза за стопанска инициатива в България. На откриването на изложбата дойдоха много приятели, колеги и близки на авторката, а тя не се стърпя и малко след официалните речи и поздравления взе микрофона и изпълни няколко свои песни.

- Христина, защо избра картината с лика на прабаба си за водеща на първата си изложба?

- Заради трогателната й история. Тя се казвала Гроздена и е от едно македонско село Панчарево, близо до гр. Щип. Баща й Атанас бил поп, богат човек и с много имоти, а тя се влюбила в учителя, който бил болнав. Била много млада, към 15-годишна, когато поискала да се омъжи за него, но родителите й не се съгласили. В знак на протест Гроздена избягала с целия си чеиз в манастирчето близо до селото и казала, че иска да стане калугерка. Родителите й цяла седмица я търсили, накрая чули от хора къде може да е и баща й с едно магаренце отишъл да си я прибере.

Обяснил, че е много млада и не може сама да прецени какво иска. На тръгване като дар за манастира оставили чеиза. След няколко години, не знам през 1918-1919 г. ли било, през селото им минал млад кавалерист Никола, той бил от Кукуш. Видял на пътя Гроздена, която носела на ратаите храна, и я харесал, питал къде живее и отседнал в дома им за няколко дни.

Преди да си тръгне, поискал ръката й, като обяснил, че смята да се засели при брат си в Горна Джумая. Велика, по-голямата сестра на Гроздена, отскоро била омъжена в Горна Джумая, това е бабата на фотографа Тони Бонбоната. Заради това, предполагам, попът и попадията дали благословията си. Дали и Гроздена се влюбила от пръв поглед в Никола, който също бил красавец, историята не казва, но факт е, че тръгнала с него с набързо събран чеиз от роднини, а аз още пазя снимка от сватбата им.

За жалост, след като родила първото дете - баба ми Катерина, майка й Гроздена се поболяла и след 2-3 години умряла. Няколко години по-късно запознали дядо ми с млада вдовица от Дупница, създават семейство и баба ми израства с природените си сестра и трима братя. Но да се върна на прабаба ми, трогна ме голямата любов, заради която била готова да се обрече на Бога, и затова нарекох и картината си, и цялата изложба “С любов за любовта”.

- Известна си като певица, сега изненадващо се представяш и като художник, отскоро ли рисуваш?

- От дете и пея, и рисувам, колкото и да звучи шаблонно. Скоро имах странна случка, баща ми беше в болница и синът на човека на съседното легло Кирчо Пищолски ми припомни как преди години сме ходили заедно на 10-дневен поход из Пирин. Аз бях ученичка в гимназията, а той - 5-6-годишен, беше с майка си, която беше известна медицинска сестра. Спомням си, че винаги ходех със скицник и моливи и рисувах, явно тя ме е помолила да го нарисувам и Кирчо ми призна, че въпросния портрет още го пазят у тях и бил доста добър. Би ми било интересно да видя тази рисунка след толкова години. Всъщност с маслени бои започнах да рисувам от 2004 г., дотогава предпочитах молива и сухия пастел.

- Учила ли си някъде рисуване? Какво си завършила и каква е специалността ти?

- В университета рисуване ми преподаваше основно Аргир Манасиев, а държавният ми изпит бе при проф. Георги Драчев. Всъщност по диплома съм преподавател по музика, но държах и държавен изпит по изобразително изкуство.

- Не ти ли се е искало да преподаваш?

- Малко хора знаят, че съм била учителка и 8 месеца преподавах в с. Елешница, Разложко. Бяхме две учителки в детската градина, колежката ми беше съпруга на шефа на мината и като разбраха, че умея да свиря на пиано, само след 1 седмица подариха пиано на детската градина. Времето в Елешница бе много емоционално, как да забравя например, че за Нова година бях Снежанка, а Дядо Мраз бе кметът?!

- Какво те накара да изоставиш учителстването и да се захванеш с пеене?

- Съдбата ни срещна с композитора Никола Ваклинов, който направи повечето от песните ми. След това започнах сама да правя песни с поета Георги Савеклиев, с когото станахме страхотен тандем. Той пишеше стиховете по разказите ми за преживяванията и влюбванията ми и на практика това, което съм изпяла, съм го и преживяла и често ми е действало като терапия.

- Учила ли си се от някого как да рисуваш? По време на активната си музикална дейност едва ли си намирала време за моливите и боите...

- Скицника винаги съм носила със себе си. Във фолкгрупа “Пирина” през 1993 г. работехме заедно с главния архитект на Бобов дол Георги Георгиев, той беше от Кюстендил и свиреше на саксофон и флейта. Като разбра, че се увличам от рисуването, по време на кафе-почивките ни ми показваше различни техники. Спомням си, че на едно турне в Плевен си купих първата професионална папка за рисунки и самоподострящ се молив. Миналата година на джаз феста в Благоевград се видяхме след толкова години с Жоро и разбрах, че преподавал 2 години рисуване в колеж в Англия и продължава да работи като архитект, при това е доста търсен. Обичам да рисувам в Банско старинните къщи, но любими са ми фенерите под черквата, те ме впечатляват много силно, защото носят много символика.

- Притесняваше ли се преди откриването на изложбата?

- Аз обичам изявите и сцената не ме притеснява. Всъщност преди 5 години поетесата Катя Ерменкова ме провокира и на откриването на Мелнишките поетични вечери за първи път показах пред публика свои картини и изнесох 2-часов концерт пред около 200 души. Нормално е да имам известно притеснение сега, но галеристката Ани Топалова ми вдъхна спокойствие и увереност още докато редеше изложбата. Над 30 платна съм показала, повечето са свързани с мои преживявания и затова са заредени с положителна емоция и много любов.

Картината ми “Цвете на нощта” например е по една от най-хубавите песни на колежката ми Йорданка Варджийска. Присъствах на раждането на този хит, бяхме в Петрич и вечерта след концерта поетесата Катя Ерменкова даде написани на ръка стиховете на Никола Ваклинов, а той веднага измисли мелодията и дори я засвири на цигулката. Необичайно и интересно е да присъстваш на процеса на сътворяване на изкуство.

- Има ли картини, с които трудно ще се разделиш?

- Има.

- А песни, които съжаляваш, че не са твои?

- Изпяла съм толкова хубави песни, че се смятам за късметлийка.

- Защо през последните години изчезна от сцената и почти не пееш?

- През последните 10-ина години приоритетите ми се смениха, родих две момченца с малка разлика между тях и отглеждането им ми отне цялото време, а те са и доста палави. Мисля, че майчинството е най-важното за една жена, задържах се повече време у дома около децата и вероятно затова напоследък повече рисувах, отколкото пеех. Но синовете ми вече поотраснаха - на 10 и 12 години са, и вече не отказвам покани за концерти.

- Бракът ти с бизнесмена Димитър Димитров бе студен душ за доста твои ухажори, къде се пресякоха пътищата ви?

- Беше много символичен ден на франкофонската музика през лятото на 1993 г., имаше голямо тържество във Военния клуб, сега “Старата къща”. Там се запознахме и след две и половина години се оженихме. Фактът, че не съм се обезличила като творец, а точно обратното - продължавам да се развивам в нови поприща, говори, че между нас има хармония. Той подкрепя творческите ми начинания, обича изкуството, колекционер е, а библиотеката му от над 2000 тома само подбрани книги ме впечатли още като се запознахме.

- Изявяваш се и като приложник, в изложбата си включила и ръчно рисувани стъклени шишета...

- Да, Митко точно това ми каза преди да наредя изложбата си, че се оформям като художник-приложник. Обичам да експериментирам, последната ми проба например бе да използвам специална паста за релеф, препоръчана ми от галеристката и собственичка на магазините “Арт” Ани Топалова. У дома имаме доста рисувани съдове и мисля, че внасят колорит и правят ежедневието ни по-цветно и красиво. Щастлива съм, докато рисувам и мисля, че го правя добре, също както и да пея. Животът ми е пъстър, затова и в картините си предпочитам по-ярките тонове пред приглушените. Аз съм един щастлив човек и това, надявам се, личи и в картините ми.