Петима художници от сдружение "Македония арт" рисуваха Република Сръбска

Петима художници, членове на сдружението "Македония арт", взеха участие в традиционния международен пленер в Република Сръбска (Босна и Херцеговина). Венцислав Терзийски от Благоевград, Румен Божинов от Сандански, Димитър Хаджиангелов от Гоце Делчев, Димитър Георгиев от с. Полето и Петър Илиев от с. Капатово рисуваха и оставиха свои картини редом с творци от единадесет страни: страната домакин Република Сръбска, Сърбия, Русия, България, Гърция, Македония, Словакия, Унгария, Италия, Германия и Хърватска. За разлика от другите гости, пътните разходи и престоят на българските участници бяха изцяло за сметка на гостоприемните домакини.

2012 година е важна за Република Сръбска, защото отбеляза 20-годишнината от образуването си като равноправен и автономен субект в рамките на следвоенна Босна и Херцеговина, потвърдено и от Дейтънския мирен договор. В кошмара на продължилата три години война (1992-1995) почти всяка къща там е дала жертви. Раните заздравяват, спомените избледняват, но все още не са забравени. Движението през административната граница между Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска е свободно, но държавната общност си остава изкуствено образувание, чиито решения се блокират от липсата на консенсус на представителите на трите народа - босненските мюсюлмани (от 1995 г. бошняци), хървати и сърби.

Основното препитание на населението от плодородния и богат североизточен дял на Република Сръбска е земеделието, но в последните години изключителна грижа се полага за развитието и на туризма. Като утвърдена форма за реклама се налага ежегодният пленер през втората половина на май, организиран от Туристическата организация на община Биелина. Всеки ден художниците рисуват на различни места, обикаляйки забележителностите на областта Семберия с главен град Биелина (втори по големина в Република Сръбска) - излети по долините на реките Сава и Дрина, посещения на манастири и музеи.

Важността на проявата се подчертава чрез официалния прием, който кметът, председателят на Общинския съвет и общинските съветници на Биелина дават на художниците. Телевизията всеки ден излъчва репортажи за пленера, а чуждестранните гости са обект на топло гостоприемство: хората от посещаваните села им готвят и носят храна и напитки, ловят им риба, канят ги в домовете си. Дори децата поздравяват всеки срещнат.

Областта Семберия е житницата на Република Сръбска, развиваното земеделие е по западен образец: във всеки двор има трактор, комбайн, във всяко село има мелница и клон на банка, която работи и в събота. Затова много художници избират да рисуват селски сюжети - природни пейзажи и селскостопанска техника.

Река Дрина дели Република Сръбска от Република Сърбия, но границата е по-скоро условна - има постове, но се преминава свободно с лична карта. Още от пръв поглед пристигащият тук открива поразителна разлика. Република Сръбска е била под австро-унгарско владение 34 години (1878-1912), но те са сложили своя отпечатък: наложеният ред, чистота и естетика, малки къщички и дворове с цветя контрастират със соцпейзажа и манталитета отвъд Дрина, напомнящ за нещо познато...

Посещението в Регионалния музей на Семберия изненадва приятно шестимата българи. Директорът Мирко Бабич не просто ги посреща сърдечно, но ги заговаря на чист български - оказва се, че е специализирал археология в София.

Манастирът "Тавна" се намира близо до административната граница с мюсюлманската част на Босна, близо до фронтовата линия от времето на войната, и много пъти е бил разрушаван и опожаряван. И вътрешността, и околностите му са истинска провокация за естетите.

През един от осемте дни на пленера художниците пресичат река Дрина, за да посетят село Тръшич в Сърбия - родното място на Вук Караджич. Той се счита за бащата на сръбско-хърватския книжовен език, но има особени заслуги и към нашата история - пръв записва и публикува български народни песни от Разложко. В близост до него е и действащият женски манастир "Троноша", където Караджич се е учил да чете и пише на църковнославянски. Построен е през ХIII век и е зографисан от охридски майстори.

Последната вечер художниците изпълват залата на галерията с нарисуваните по време на престоя картини, които остават притежание на община Биелина. Драматични актьори изнасят пред гостите представление с исторически сюжет, а местни деца ги забавляват с танци и хора, изключително много приличащи на нашите.

На път за България нашите художници прекарват още един ден в разходки из Белград.

Доволни от десетдневната творческа командировка, организаторите на българското участие в пленера - фондация "Мелнишки вечери на поезията" в лицето на инициатора Иван Топалски - преводач и представител за България на Туристическа организация - Биелина, и сдружение "Македония арт" - Благоевград, планират и бъдещи съвместни прояви. И наистина само дни по-късно двама художници от Република Сръбска - Саня Митрович и Панто Пантич, връщат визитата с участие в Мелнишките вечери на поезията, където подаряват свои картини на наградените в Мелник поети.