Педагогът с 40 г. стаж К. Цуцуманов: Свободата е джобът да ти е пълен

Костадин Цуцуманов е известен в Копривлен като един от най-уважаваните и дългогодишни учители в селото. Зад гърба си има 40 години педагогически стаж, в момента е пенсионер. Негови ученици са били Неврокопският митрополит Натанаил, както и новоизбраният кмет на селото Иван Динчев.

- Г-н Цуцуманов, от висотата на годините си, като човек с голям житейски опит, смятате ли, че избирателите в Копривлен си отмъстиха на ГЕРБ с наказателен вот заради скандалите в държавата с бонусите, високите цени на лекарствата, ниските доходи и липсата на перспектива?

- Тук тези неща не играят роля, ако говорим за самия избор. Определящите са родовата принадлежност, приятелства и т. н. Що се отнася до скандала с бонусите искам да кажа следното, доходите на българите са много ниски, затова не приемам, че при тази база една шефка на Здравната каса ще излезе по телевизията, за да каже назидателно: Аз знам, знам какво мога и какво заслужавам, достатъчно съм умна, за да знам какво да дам на работниците си. Добре де, приемаме, че е умна, че заслужава, но пък и ние не сме по-глупави, аз имам 42 години трудов стаж като учител, а вземам 130 евро пенсия. Не става така.

- А за цените на лекарствата какво смятате?

- Ами Гърция е на един хвърлей място от Копривлен, хората ходят често, видели са, казват, че много от лекарствата са в пъти по-евтини от нашите, а гърците уж са в криза. Какво да си мислим ние. Защо е така, явно става дума за голяма далавера, затова сред обществото зрее недоволство.

НО ЗА ЖАЛОСТ НИЕ СМЕ УПЛАШЕН НАРОД, ЗАТОВА НИ ТЪПЧАТ.

Не сме като поляците, като унгарците, като гърците. . . Очевидно ни е останало като наследство от тоталитарното време да търпим, да си мълчим.

- Бойко Борисов дойде на власт с идея най-накрая да сложи край на това наследство - поведе борба с корупцията на тройната коалиция, уволнява свои министри за най-малко съмнение за нечиста игра. Справя ли се според Вас?

- И други идваха с такава идея на власт. Така например избрахме т.нар. царче /Симеон Сакскобургготски/, обеща, че за 800 дни в България ще потече масло и мед. Видяхме какво стана, за два мандата си оправи положението и сега идва от време на време да си почива на Враня, да се поразходи с внуците по баирите, по нивите и горите си. И Бойко Борисов дойде на власт с големи обещания, говореше, че бащите и майките живеят с минимални пенсии и заплати, обвиняваше тройната коалиция и пр., и пр. Три години по-късно като погледнем назад - нищо не е направил в тази посока. Е, прави магистрали, добре, но ги прави с европейски и 20% български пари, но къде отива после печалбата от тези инвестиции, къде са нашите пари, за пенсионерите например.

- Как се справя вашето семейство с доходите, които получава?

- С жена ми цял живот сме работили като учители, сега с едната пенсия плащаме данъците, лекарствата, водата, тока и т.н. и реално живеем с другата пенсия. Според статистиките са нужни около 500 евро на месец за издръжката на един човек, а ние се издържаме с 200 лв. А имаме единият 40, другият - 38 години трудов стаж. През мен са минали 40 поколения деца, изградили сме личности, хора. И сега ми е болно като говорят непрекъснато по медиите за творци, за артисти. Нищо против нямам, нека ги има, но и учителите са творци, а да сте чули по телевизията да съобщят, че е починал известен учител, или да е награден с орден. Не, само певци, артисти... Учителите не са занаятчии, те са творци, повече от много други, те са градивната част на народа. Всеки, който е станал нещо - от детската градина до професор например, някой учител му е вграждал по една тухличка, за да стане това.

ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА ДЪРЖАВАТА Е, ЧЕ ВСИЧКО СЕ ПРАВИ ТАКА, ЧЕ ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА ДА ОСТАНАТ В НЕВЕДЕНИЕ, НИЩО ЧЕ ИМА МЕДИИ, ЧЕ УЖ ИМА ГЛАСНОСТ И ПР., МЪГЛАТА Е ПЪЛНА.

Ето, слушаме в Народното събрание упреци, че ставаме полицейска държава, не са хубави тези неща, но за жалост го гледаме и тук, в Копривлен. За едни селски избори вижте колко полиция се изсипа, само офицерският състав бе най-малко 10 души, още толкова по-нисшите чинове, да не говорим, че сигурно имаше и цивилни. На кого е необходимо, не трябва да е така, не сме Сирия или Либия. Оставаше Цветанов да кацне с вертолет, само и само да се избере кмет от ГЕРБ. Не бива така, нека хората свободно да изберат. Ето това е моето мнение, не ги харесваме нещата в държавата как вървят.

- Какво искате да се промени?

- Бойко Борисов трябва да промени курса в полза на хората. Да се вслушва повече в умните хора в Народното събрание. Каквото и да се прави в една държава, първо трябва да се подсигури хляба на народа и водата. Изнемогваме, в селата се живее все по-трудно, защото хората се отчуждиха от земята. Младите хора не искат да я работят, а ние, възрастните, вече не можем. А пенсиите не стигат и не сме доволни.

- А какво мислите за свободата, която даде демокрацията на хората?

- Тя е важна, човек трябва да може да каже какво мисли, но не бива да подценяваме и икономическата свобода. Защото човек е свободен, когато в джоба си има пари. Навремето французите са го казали: Свободата е пари! Затова и когато Ленин прави революцията и се бори с царизма, първо изземва имуществото на хората, прави ги насила пролетарии - само глава и ръце, нищо друго.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПРИ НАС СЕГА СТАВА НЕЩО ПОДОБНО - ХОРАТА ОБЕДНЯВАТ, ОБЕДНЯВАТ, ДО БЕЗКРАЙНОСТ.

И сега какво, пролетарска революция ли пак ще правим? Бойко Борисов трябва да се замисли по тези въпроси. Лично на мен иначе ми е симпатичен, държи се като народен човек, обаче като отиде в Брюксел при Меркел, при Саркози, трябва да се държи по иначе, като държавник, не да прави циркаджийски работи... Не може да ги поучава, да им казва видите ли и вие трябва да сте бедни като нас, за да не фалирате... Та ние сме фалирали, затова сме бедни.

- Гърция също фалира, страх ли Ви е да не станем като тях, поне с това ни плаши премиерът?

- Последно ходих в Гърция преди няма и месец. Един колега учител там взема 800 евро пенсия, сега му я намаляват със 120 евро, но пак му остават 680 евро. А на мен ми е 130 евро.

- Трябва ли да научим нещо от гърците?

- Да се борим за това, което искаме да имаме, за правата си. А ние имаме 18 пенсионерски организации, а правата ни пак са незащитени, защото като се съберат пред храма “Александър Невски” да протестират, започват да се карат кой има право да представлява пенсионерите, спорят два часа и се разотиват, за друго не им остават нито сили, нито време. Същото е и с профсъюзите, та са още онези профорганизации като преди 10 ноември 1989 г., затова и работниците не са добре защитени.