Партията на Каракачанов се обезличи

Иван Обецанов е роден през 1946 година в Банско. 13 години е бил началник на цех в завода за столове, след което започва работа в Дирекция на Национален парк "Пирин" като инспектор по опазването на природната среда, където работи цели 30 години, петнадесет от които като инспектор за район Демяница. От възстановяването на ВМРО през 1990 година до 1999 година, когато решава да напусне организацията, е бил председател на нейния регионален съвет и член на централното ръководство. Най-активният му политически период е в компанията на "арматуристите" - група негови учители и приятели, която се е формирала през 1960 година. Днес е пенсионер и живее преди всичко със спомените от годините, прекарани в Пирин планина, и носталгията по ВМРО от негово време.

- Г-н Обецанов, коя година е създадена структурата на ВМРО в Банско?

- През далечната 1896, и то лично с участието на Гоце Делчев. Ето защо когато през 1990 година в Банско беше възстановена местната структура на организацията, в нея влязоха много хора. На повечето от тях животът беше минал по концлагерите и затворите, но бяха останали верни на идеалите, изповядвани от него.

- Какво се случи през изминалите 20 години с ВМРО?

- И през акъл не ми е минавало, но за мое съжаление ВМРО се обезличи, както се случи с повече партии и партийки, които се пръкнаха като гъби в началото на демократичните промени у нас.

- Как си обяснявате причините за това сриване?

- В политиката не можеш да бъдеш фактор, ако нямаш ясна кауза или ако един път си с едни, друг път с други, а трети път с четвърти. Мимикрията помага на много същества да оцелеят, но в политиката тя не върши работа.

- Според Вас какво може или трябва да бъде направено, за да стане каузата на днешната ВМРО разбираема и ценена от повече хора?

- Аз обичам да казвам, че този, който не помни миналото, няма място и в бъдещето. Първата задача е да бъдат запознати хората с целите и идеите на партията, за какво са се борили нейните основатели и за какво ратува тя днес.

- Партия ВМРО има ли кауза, която да обединява съмишленици, или кауза, която да отстоява?

- Няма! И това е причината тя да се топи като восък на слънце и да бъде толкова години вън от парламента и от политическия живот в страната.

- Мислите ли, че има огромен дефицит не само на млади хора, но и на можещи и знаещи. Смятате ли, че това може да се промени по някакъв начин лесно и бързо?

- Въобще не си правя илюзии, че е възможно човек да се качи на влака, който е заминал вчера. Хората днес не са убедени, че членството им в партията или пък техният вот на изборите ще помогне за реализацията на някакви съществени промени в нейната политическа платформа. В подкрепа на това мое твърдение ще дам пример с кмета на Пловдив, който разумно се дистанцира от ВМРО, защото беше наясно, че не партията е била водещ фактор за избирането му на този пост.

- Кметът на Банско в момента май е единственият член на ВМРО, с когото засега партията се отсрамва пред електората си. Смятате ли, че жителите на града ще гласуват и тази есен за човек на “войводите”, ако те успеят да издигнат свой кандидат, разбира се?

- Не вярвам. Александър Краваров стана кмет на Банско не защото е член на ВМРО, а защото хората го познават като личност и като човек със сериозен административен опит в местното управление. Мога да се хвана на бас с всеки, че наше Банско нема да има скоро кмет от структурите на ВМРО, защото от останалите членове на партията тук не виждам нито един читав, който банскалии ще тръгнат да изберат на този пост.

- Трябва ли да се прави разлика между авторитета на ВМРО, ръководена от Иван Михайлов, и днешната партия ВМРО с председател Красимир Каракачанов?

- Полезно ще бъде, защото разликата е огромна. Излез на улицата и питай колко хора знаят кой е председател на местната структура в Банско, в Сандански, в Благоевград и където си искаш още. Я ти отговорят един-двама, я не. Просто никой не се интересува вече от нея и изолацията е тотална.

- И как според Вас може да се промени ситуацията?

- За да се излезе от нея, трябва да се направят генерални промени - в ръководството, в целите и в каузите. Иначе и на тазгодишните избори за местни органи на управление ВМРО ще бъде аутсайдерът в политическото пространство на България.

- Сигурен ли сте?

- Хиляда срещу едно.

- При това положение има ли условия някогашните членове на организацията да се припознаят като членове на една нова или поне алтернативна ВМРО?

- Тук не става въпрос за създаването на втора, алтернативна организация или партия, а за обновяване.

- ВМРО-нова не е ли такава?

- Абе я не ме разсмивай!

- Ако вместо аз, срещу Вас сега седеше Красимир Каракачанов, Вие какво бихте му предложили да направи за обновлението на партията - първо, второ, трето?

- Първо - да се дистанцира от представителите на БСП, защото не е тайна за никого от старите членове, че Красимир Каракачанов, Георги Първанов и Георги Пирински се разписват в една и съща “ведомост”. Миналата година се хванах за главата, като видях, че на 9 септември общинското ръководство на ВМРО тръгна да се черпи заедно с активистите на БСП.

- Втората стъпка?

- Ръководството на партията трябва да даде ясен и аргументиран отговор на въпроса колко млади хора през последните десет години са пожелали да бъдат нейни членове по убеждение, а не подлъгани от разни илюзорни обещания на партийните началници. Трето - Красимир Каракачанов и неговото обкръжение са длъжни да отговорят на своите членове, които днес не са повече от един файтон хора, защо повече от 20 години ВМРО е в девета глуха и не може самостоятелно да вкара в парламента дори един свой представител? Четвърто - защо напуснаха партията хора и като Иван Джолев, Лазар Баряков, Иван Терзиев, Асен Зографов, Иван Икономов и Георги Тодев, които цял живот бяха работили за нейното утвърждаване като политическа сила в България?

- Това са хората от т.нар. група арматуристи...

- Наричаха ги така, защото когато излязоха от затворите и концлагерите, въпреки че бяха високообразовани хора, политическата система им предлагаше възможност да работят единствено като строителни работници и най-вече като арматуристи. Оттам им излезе и името. Заедно с Методи Кърпачев, Иван Иванов, Стоян Бояджиев-Малкия и Георги Димчев тези хора още през 1962 година направиха опит да възстановят ВМРО и да бъде защитена българщината.

- Доколкото зная обаче, този опит се е провалил.

- Причината беше, че властта се изплаши и се противопостави със сила срещу тези намерения.

- През 1991 година ВМРО вкара 5 души съветници в Общинския съвет на Банско и това повече не се повтори. Как си обяснявате този факт?

- На онези избори преди двайсет години организацията се яви в коалиция със СДС. Той всъщност беше ракетата-носител. После Кр. Каракачанов направи и други пируетни опити за коалиционен пилотаж, но резултатът никога не се повтори - нито в Банско, нито в Благоевград, нито в който и да е от останалите градове на страната, където организацията издигаше свои кандидати за народни представители или кметове.

- Според Вас защо тази формула не сработи за по-дълъг период от време?

- Защото хората не припознават ВМРО като политическа структура - със свое лице, със своя ясна програма, с ясни цели и общественозначими идеи. И тази агония ще продължи дотогава, докато нейното ръководство на водене, че обезличаването не е обществена категория, която българският избирател би подкрепил с вот на политическо доверие.

- Убедени ли сте, че ако партията припознае идеите на Гоце Делчев, Тодор Александров, Даме Груев и техните сподвижници, това ще промени нейното състояние?

- Каузата на ВМРО тогава е била освобождението на Македония от турско робство. От онова време ни делят повече от сто години, т.е. времето днес е друго, друга е и политическата нагласа на хората и затова партията трябва да направи съвременен прочит на историята.

- Виждам, че сте сложили на масата доста книги и изрезки от вестници. Какво искате да ми прочетете от тях като информация за читателите ни?

- Една бележка, отпечатана във вестник “Право” от 13 септември 1902 година, в която Пейо Яворов казва /цитирам/: “Ако един българин може да мисли,че свободата му е дарена от Русия, защо един македонец да не мисли, че робството му не е дарено от същата Русия” Освободителят на България стана джелатина на Македония”. Много малко хора знаят например, че България, съгласно Берлинския договор, е изплатила след Руско-турската война на своята “освободителка” 32 тона злато, като компенсация за направените от нея разходи за издръжката на окупационните - войски. Представяш ли си какво са представлявали тези 32 тона злато по онова време за бедната и обрулена от войната България?

- Ако не са недвижимите имоти, които партията ВМРО отдава години наред под наем, как виждате нейното оцеляване днес?

- Много трудно, да не кажа и невъзможно. Нека читателите на вестника знаят, че най-големите нейни злоупотреби са именно с имотите, които тя наследи от движението. От далаверите с партийни имоти бая хора станаха милионери.

- В Банско има ли от успелите да осребрят членството си във ВМРО?

- За съжаление - да! И всички ние, които напуснахме преди години организацията, знаем кои са.

- Вие заради злоупотребите ли минахте в опозиция?

- И заради тях, но най-вече заради това, че не виждах перспектива за развитието на тази партия, не виждах желание у нейното ръководство да промени стила си на управление. Когато нямаш хоризонт, който да следваш, трудно може да стигнеш далече.

А колкото до моето напускане от партията, нещата са ясни - не ми е харесвало - напуснал съм. Точка.

- А дали банскалии няма да си кажат, че Вие, Иван Обецанов, използвате този наш разговор като повод да съдите ВМРО от позицията на обиден?

- Критикувайки партията, не значи, че я съдя, макар че ще се намерят и такива, които може би ще останат и с такова впечатление. Мен ме боли от факта, че в Банско преди десетина години имаше над сто души нейни членове, а днес не са повече от един файтон хора. И ако ги питаш какво правят тези, днешните, за партията, няма да могат да ти отговорят.

Боли ме и от факта, че години наред централното и местно ръководство живеят с илюзията, че партията - това са единствено те, а преди тях никой нищо не е направил и затова летоброенето “трябва” да започне от тях.

- Ако Ви разбирам правилно, държите да бъдат уважавани историческите факти и хората, които са писали историята на партията с делата си, а не с думи?

- Точно така. Професор Петър Коледаров при едно идване в Банско каза, че историците у нас са три вида: по знание, по призвание и - незнание.

- Красимир Каракачанов в коя група го поставяте?

- Най му приляга “историк по незнание”, защото днешната ВМРО се опитва да преиначава историята, а не да прави политика от нея, която може да осигури на партията подкрепата на хората по време на местните и парламентарни избори.

- Как ще докажете, че вие, банскалии, сте направили повече от другите за утвърждаване на българщината, за която толкова пъти споменавате в разговора?

- Веднага след Девети септември в Банско идват на работа учители от съседна Македония, изпратени с благословията на Коминтерна. Тогава Александър Загорчин, Димитър Кадев, Александър Мацурев и Иван Ковачев скачат срещу тях и им опъват един як бой, за да ги принудят да напуснат Банско и искат от местната управа в местното училище да преподават наши хора, банскалии.

Пак по онова време /1944 година/ много банскалии са взели участие в известните по онова време Драмски събития. Това са д-р Христо Кехайов, Милош Бизев, Радон Харизанов и др., чиито имена са забравени от днешните “биографи” на ВМРО, които не искат да признаят, че организацията в Банско е работила яко в защита на българщината и след Девети септември 1944 г. И за награда за проявения от тях патриотизъм всички минават през концлагерите и затворите - месомелачката на Коминтерна.

- Доколкото зная, по това време се създава в Банско и първото в Югозападна България съпротивително движение?

- Да! То успява да просъществува до 1948 г. В основата му стоят Борислав Иванов от с. Долен, Спас Белухов от с. Брезница, Димитър Кехайов от Банско, Славчо Джолев от Разлог, Пандю Младенов от Мусомища, Христо Лагадинов и Никола Политов. Сбирките им са се провеждали предимно в района на хижа “Демяница” в Пирин планина. Когато обаче под давлението на Коминтерна България бива принудена да се македонизира и е на път да се обезличи като държава, те разбират, че положението става опасно за тях и за да не изгният в концлагерите и затворите, напускат страната.

- В книгата “Военна история на България”, която виждам в библиотеката Ви, е записано, че Титовите партизани по това време убиват 23 000 българи във Вардарска Македония и 140 000 изпращат в концлагерите и затворите. Вярвате ли на тази статистика?

- Разбира се, защото това не е статистика на сульо или пульо, а доказани факти, които видни наши историци са публикували в нея. Те дават и отговора на въпроса защо ВМРО в Банско е била толкова против заиграванията на България с Македония по онова време и как трябва да бъде защитавана българщината.

- Освен една-две туристически хижи в Пирин, какво друго е направила ВМРО за развитието на Банско през онези години?

- Без ВМРО в началото на миналия век Банско щяло да си остане едно село.

- Какви са Ви доказателствата?

- Първият български град, който е имал електрическо осветление веднага след Първата световна война, това е Банско. Благодарение на ВМРО е била построена и първата за времето си водноелектрическа централа, първото светско училище, киното и минералната баня в Добринище. И всичко това е направено в период, когато икономиката на страната е била срината, а ВМРО дори не е имала свои представители в правителството на тогавашна България. Всичко е било градено с доброволен труд и средства.

- Колко пъти Красимир Каракачанов е идвал в Банско?

- Нямам представа. Имаше един период от десетина години, когато поддържахме добри лични отношения, но след като той пререгистрира организацията в партия през 1999 година, отношенията ни се влошиха. Оттогава той и неговите хора се правят, че не съществувам.

- Една от известните фигури на ВМРО допреди 10-15 години беше Тома Малечков. Животът му завърши като на куче.

- Познавахме се лично. За мене той беше изключително колоритна и начетена личност. Учил е в Загребския народен университет. Още като студент е бил забелязан от Иван Михайлов, който го кани да стане негов личен секретар. Отиде си от този свят обиден, беден и напълно забравен от новите му “съпартийци”.

- Доколкото зная, в подобна ситуация е изпаднал и починалият през 2010 година Иван Икономов, бащата на депутата от ГЕРБ Георги Икономов.

- Точно така. Когато бай Иван си отиде от тоя свят, никой от ръководството на ВМРО в Банско не каза поне една дума за този прекрасен човек, чийто живот беше изцяло свързан с организацията. Бай Лазар Баряков, който беше заместник-председател, също си отиде, без да чуе поне една добра дума за работата си като активист на организацията. Единствените, останали живи от основоположниците на ВМРО в Банско - Иван Ковачев и Асен Зографов, също са напълно забравени днес.

- Доволен ли сте от живота?

- Грях ще е, ако кажа, че не съм. Изучих си децата, имам хубава къща, прекрасни внуци. Пенсията не е кой знае каква, но без хляб не съм останал, а и за чаша вино винаги ми е стигала.

- Трийсет години “пъпът” Ви е бил вързан с Пирин. Ходите ли още в планината?

- Една свободна минута време да имам - там съм.

- Кои са любимите Ви места?

- В Пирин нема лошо место. Където и да идеш - все е красиво. Но любимият ми маршрут е долината на река Демяница. Като се дигне снегът, ще те водя да направим един преход.

- Как искате да завършим този разговор?

- С надеждата, че ще доживея деня, в който у нас ще се намерят хора, които да сложат край на това дълго обезличаване на ВМРО. Тя не заслужава съдба като днешната.