Парите са на първи план в главите на младите

Доц. Мария Серафимова е шеф на катедрата по социология във Философския факултет на ЮЗУ “Н. Рилски”. Повод за разговор с нея бе неуспелият опит за протест на студенти, насрочен миналата седмица. В основата обаче са процесите, които протичат днес в обществото ни и отразяването им в “огледалото” на младото поколение българи.

- Доц. Серафимова, преди няколко дни станахме свидетели на странна случка: в социалната мрежа над 2000 души подкрепиха призив за студентски протест, но фактически излязоха едва 7-8 човека. Вие преподавате социология и едновременно изследвате процесите, които протичат в обществото, как ще коментирате това явление?

- То наистина е явление, макар да не обичам да правя генерални обобщения. Далече съм от мисълта да обвинявам младите хора, че са поколение без ценности, без връзка, без солидарност, без кауза, но има доста признаци за това, че материалното предимно е в главите им. Те много трудно могат да отговорят на въпрос “Какво би ви обединило и за каква кауза бихте се вдигнали?”. Задавам често този въпрос на студентите си при обсъждане на различни теми - екология, политика, религия, но отговорът обикновено е един: Когато е свързано с личен интерес, най-вече от финансово естество.

- Коментирахте ли случилото се със студентите, на които преподавате?

- Да, на лекциите преди дни говорихме и за този протест, ако изобщо мога да го нарека така. Студентите обясниха, че не са били достатъчно информирани в името на какво точно се организира той, как точно ще протече, организаторите били анонимни. Затова и “подкрепата” е била анонимна. А коментарите, които чух, че се страхували и затова не били излезли, смятам за много преувеличени. Личното ми мнение на база на ежедневните ми срещи и разговори с млади хора е, че когато персонално трябва да поемат отговорност, е налице незаинтересованост и апатия. За да се стигне до стачна дейност, основното е да имат обединяваща идея и цел.

- Възможно ли е все пак студентите да се страхуват да излязат открито на протест, както обясниха от Гражданско обединение “Сила”?

- Не, не съм съгласна и пак ще кажа, че те нямат страх в това отношение. Напротив, когато сме говорили, самите те заявяват, че обществото ни има нужда от ред и дисциплина. За страх изобщо не може да се говори, била съм свидетел дори на невъзпитани протести. Спомням си моето “праисторическо” време, когато бях студентка и не бих направила и 1/18 от това, което те биха направили сега, отчитайки, разбира се, автоцензурата, която имахме тогава. Самите младежи усещат нуждата от по-твърда ръка и дисциплина, но определено не се страхуват да заявят мнение, становище, да искат или да си търсят правата.

- Ако приемем, че студентите са най-будната част от младежкото ни общество, как виждате развитието на тази апатия след 20 години например?

- Надявам се, че песимистичните прогнози няма да се сбъднат. Младите хора винаги са били двигател на промени. Дори не мога да определя поведението им като апатия, те са прекалено много смазани от обстоятелствата, в които съществуват - липса на работа, липса на ориентация, липса на сигурност. Но в крайна сметка нали това беше целта: всеки да се оправя сам! А сега пък искаме да реагират колективно. Може би тук има една празнота, която трябва да се попълни, и то не само от тях. Те трябва да намерят смисъл и дано да го намерят за някаква духовност, не само за материалното и прехраната, въпреки че и без това не може. Не бих обвинила например студенти, които искат по- високи стипендии, защото това е жизнено важно, но не е само то. Но пък оттам идва липсата на култура и на средства да отидат на концерт, на театър, на изложба... И се завърта порочен кръг.

- Едва ли проблемът за липсата на нужда от култура опира само до парите, защото нощните клубове са пълни...

- Да, това е ценностната им система. Наричат младите “чалга поколение” - ами къде да отидат другаде?! Казвате, че намират пари за дискотеки и клубове, но колко струва един билет за театър?! Ако момче иска да заведе момиче на културно събитие, му трябват минимум 50 лв., а за чалга клуб ще похарчи доста по-малко. Розмари Стателова, която като специалист се занимава с изследване на кича и чалгата, казва, че никой не пречи на младия човек да харесва и това, но не може само това.

Съвсем скоро с моите студенти правихме конференция, на която обсъждахме какво може да ги провокира най-силно. Изводите бяха, че нищо толкова силно не може да им въздейства, колкото материалното. Може би тук е връзката с предреченото от маите духовно прераждане на човечеството през 2012 г. и нуждата да се намери нов смисъл на човешкия живот. За съжаление за младите хора днес такъв липсва. Непрекъснато чуваме, че младите българи бягат в чужбина, а те го правят, защото нямат материална възможност да живеят в родината си. Ако тук им се предоставят достойни условия за съществуване, по друг начин ще разсъждават.

- Вината за апатията и поставянето на материалното като начало не е ли във възпитанието, което родителите и учителите дават на днешните млади хора?

- Според мен те не са възпитани. Там е работата, че поколения наред са лишени от духовна ориентация. Църквата би могла да е такава, но за съжаление по редица причини тя губи своя престиж. Семейството, пак за съжаление, доста се разпада и също е в криза. И като се замисли човек единственото, което остана, е образованието като път, по който могат да излязат хората от настоящата криза, макар и то да страда от доста проблеми. Но как човек да разчита само и единствено на образование, като ги има онези първи 7 години, които са формиращи за всяка личност. Някои ще кажат вероятно, че липсват рицарите в днешно време.

Но поставете едно рицарче в I клас и вижте какво ще стане с него! Защото съм виждала какво се случва в училище на примерните, кротките, възпитаните деца. Всички категории, с които ние сме работили, се превръщат в празни форми, които трябва да се напълнят отново със съдържание, трябва да има лидери, да има интелектуалци, които да се заемат с това. Но тях кой ще “произведе”?! Все си мисля, че човек е много силно същество, ще измисли защитен механизъм и по някакъв начин ще излезе от този омагьосан кръг на безнадеждна бездуховност.

- Напоследък не е модерно младите да създават семейства, защо не искат да се обвързват и да създават деца?

- Притеснително е не просто нежеланието на младото поколение да ражда деца, но фактът, че те намират това за нормално. И причината не е в чувството им за сигурност. Момичетата искат да правят кариера и я избират пред раждането на дете. Момчетата и младите мъже са в изключително затруднена позиция, пак опираме до материалното, защото те не се наемат /и естествено/ да издържат семейство с 400 или 600 лв. заплата, ако изобщо има откъде да я получават. Има и изключения, но говорим за тенденциите. По-големият проблем е, че те не се чувстват нещастни от това, че не са в семейство. В моето “праисторическо” време като минеше човек една възраст около 25-26 г., коментарите бяха за стара мома, стар ерген, възрастна родилка, но сега това като схващане вече не съществува. Може и да е за добре, но все пак има един биологичен часовник, който цъка.

- Възможно ли е в основата отново да е желанието за материален просперитет и доказване на младите?

- Не знам откъде идва това неистово желание да се докажат, и то по един агресивен начин. Може би от някаква подтисната енергия или нереализирана енергия, вероятно от липса на извънучилищна и извънаудиторна дейност, колкото и да звучи абстрактно. От друга страна пък младите българи като цяло не преживяват драматично нещата, свързани с работата им, и ако нещо не им изнася, взимат си шапката и си тръгват. Това се обяснява с опората, която повечето млади хора намират в семейството, което за мен е нормално.

Друга тема е, че напоследък зачестяват случаите работодателите да изискват декларация при назначаването на млад служител, че в следващите 5 години тя няма да ражда, няма да напуска, да е на разположение на фирмата по всяко време... Това вече е плашещо. Любопитен факт е още, че младите хора не отдават нужното значение на документа, много са случаите например на завършили определена образователна степен, които с месеци и дори години не се явяват да си получат дипломата или удостоверението. Неотдавна с колега от Софийския университет говорехме, че обявили ликвидационна сесия за онези студенти, на които им оставали по 1-2 изпита, за да завършат. И не се явил никой. Това говори, че младите някак не приемат дипломата като нещо, което им отваря врати.

Наблюдава се онова, което премина като вълна преди 30-40 години през Запада - появата на чисто потребителско общество, което искаше всичко и веднага. Е, ние сега го преживяваме, както и сесуалната революция, както и капитализма, за който се твърди, че развиваме... Всичко при нас е пресилено и изкривено. Навремето съм протестирала против бригадите, а сега си ги спомням с умиление, това е странно, но е факт. Може би някой ще каже, че имам носталгия към младостта си, но не е това. Носталгията е по някакви общи неща, които сме имали и които са ни обединявали по някакъв начин, каквито днешните млади хора не познават.

- Чалга клубовете не изпълняват ли тази роля на футболния мач например, където младите разтоварват напрежението и се чувстват сред свои?

- Точно. Има френска изследователка, която се занимава с аналогията между религията, футболен мач, концерт. Механизмите са едни и същи и във всички случаи става освобождаване на енергия. Днес за младото поколение няма ориентири, вярно, че по-рано бяха насилствено наложени, но ги имаше. А сега говорим за демокрация и капитализъм, но реалността ни не е нито едното, нито другото. Наскоро изявление на колега социолог много ме ядоса, с тезата че за младите хора е достатъчно да знаят английски и да работят на компютър. То може да е достатъчно за изпълнителския състав на една фирма, но за цяла държава?!

Според мен човешките измерения не се мерят с партиен цвят, отношенията са нещо друго, те са свързани с духовно начало и ако него го няма, страда обществото. Младите имат нужда от ред и правила, които обаче да са техни, като се отчете, че комуникацията лице в лице им липсва в голяма степен с информационните технологии, с които израстват. Имаше един научнофантастичен филм по сборника разкази “Онирофилм”, където всички хора отиваха в една зала и си поръчваха какво искат да преживеят. И всеки го преживяваше сам. Какво ще се случи с обществото ни, когато един човек сам ще може да задоволи мечтите, потребностите си виртуално... Но класиците в социологията още преди 150 г. са предвидили, че това ще се случи.