От върха на моите 71 години виждам, че светът е прекрасно нещо, дава ти възможност да се чувстваш като Бог, когато си кмет на село без собствен бюджет, не си ръководител, а молител

- Г-н Хаджиев, като се позагледате назад по житейската пътечка на извървените вече 71 години, какво виждате?

- Виждам амбиции, стремления, лудливо детство, поукротена младост, възмъжаване, преминало в труд и сбъднати и несбъднати желания. От ридинката на 71 години се вижда някак си по-отвисочко на живота, изкачени са много стръмнини и нагоре към небето остава все по-малко. Гледам така по-отвисоко и на своя си живот, и на живота на другите. Много неща са се променили, а животът ми е все така мил, все така удивителен и невероятен. Все повторим и неповтарящ се.

- При седем изживени десетилетия време ли е за равносметка?

- То баланс на това, което живее и преживява човек, всякога трябва да се прави. Всеки опит за оценка води до изводи и заключения, до откривани и ползвани истини. Хубаво е човек да може от позицията на сегашното да вижда това какво е бил и така да търси верния образ на това, което иска да е. Открити и осъзнати грешки могат да се окажат добри възможности за корекции в намиране на правилното. Та гледам назад, гледал съм и преди и признавам, че животът не е лесно нещо. Това си е борба и страхове, но не са малко и нещата, за които си струва да се живее. В изминалия си житейски път откривам оставени маркировки, които могат да послужат и на други към изкачването на своите ридинки в живота.

- Ако имате шанс да живеете втори път, бихте ли повторили изживяното?

- Ами, вероятно да, защото мисля, че няма човек, който да мрази своя си живот, да не го счита за хубав и добър. Та човек, ако мрази своя си живот, то мрази и себе си, а който не обича себе си, кого друг да обича? Пък и нали всеки човек е личност и това как живее живота си зависи само от него. Важното е да знаеш, че животът е нещо много хубаво. Най-вече това, че всичко живо е надарено от природата да наследява и да създава поколение. От моите родители наследих много добродетели, продължих живота с 4 деца и вече 7 внучета. Дългът ми към живота е изпълнен. Остава ми само да му се радвам. И как да не е хубав животът? Това е най-удивителното нещо. Вземи примерно едно зрънце пшеница. Може да е стояло 100 години мъртво на някое сухо място, но намери ли земя, влага и топлина, и пониква и вдига стрък, пълни клас с нови зрънца. Боже, викам си, кой му заложи тази програма и с какво съвършенство... Та нали горе-долу така от една семчица се създава и човешкият живот и в нея е заложена изискващата се програма. Програма си има за дърветата, за тревите, за микробите, за всичко. Хубавото на живота е, че ти дава възможност да се чувстваш като малък Бог, защото можеш да сътворяваш. Хубавото е, че те има и че ще те има поне докато нещо все има от това, което си направил, и не си забравен.

- Как Симеон Хаджиев кара пенсонерските си години?

- Харчи си пенсията.

- Добра ли е?

- Не се оплаквам. Миньорска е. Имам 25 г. първа категория труд.

- Значи спокойни старини.

- Спокойствието за мен е част от смъртта. То не ми е в кръвта. Имам си аз друга любов, след тази към челядта и семейството. Цял живот съм другарувал с нея и тя се казва работа. Откакто се помня, все съм работил. И сега като пенсионер често дните ми се виждат възкъси. Имам 6 дка лозе в Пушовец и Долно поле. Там съм кажи-речи всеки ден. Имам си и помощник - Арап, добър кон. С него ора, браздя, извозвам. Благодарение на него мотиките у дома ръждясаха. Бера по около 6 тона грозде - тон у дома за вино, а другите пет продавам. Вземат го търговците, че е от ценните сортове керацуда и мелнишко. Като се роди добра реколта, все си спомням за покойния Яне Атанасов от КОС - Сандански и си викам: Боже, благослови го горе в Рая, че сътвори сортове, които възкресиха мелнишкото лозарство и създаде поминък на много люде.

- С какво друго освен с лозарство се занимавате?

- Ами, да те разведа из домашния парцел или в овощните ми градини в Пушовец, Водише и Врабча. У дома тази година доматите ме достигнаха на ръст и брах плодове по килограм единият. Добра реколта имаше и от овошките. Виж тези две кочлета - по 50 кила са вече, а са пролетничета. Върви ми всичко. Земята и камъкът - в тях намира опора моя трудов живот.

- Поклонничеството към земята ли Ви направи и член на БЗНС?

- Има резон. По душа съм си земеделец и никога не забравям, че това, което храни човечеството, е земята и че затова първият практикуван от човека занаят е земеделието.

- А камъка пък защо слагате до земята?