От всичко става курбан, стига да има месо и мерак

Цанко Георгиев е на 67 години. Роден и израснал в невестинското село Рашка Гращица. През целия си живот е бил миньор, а от години е пенсионер. Женен е, има две деца и трима внуци. Повече от 25 години Цанко Георгиев прекарва съботите и неделите в гората, част от времето като ловджия, а през другото време като пръв готвач и баш майстор на курбани и всякакви видове манджи.

- Бай Цанко, сред ловджиите ти си признат като най-добрия майстор на курбана, от какво го правиш, та е толкова вкусен?

- По традиция от овче месо. Курбани готвя от 10-15 години. Имаше един готвач от село Рашка Гращица, Атанас Христов, който предаде занаята си на двама човека, на мен и на Георги Ваксевски. Не ми беше професия, така да се каже, но сега ми стана. И оттогава така си готвя. Не само в селото, а където ме викнат. За хубав курбан най-важното е да имаш сърце да готвиш. Трябва ти и вкус, а не ти ли харесва манджата, значи не трябва да се сервира.

Някога вкусът на курбана е зависел от тайната съставка, която е знаел само готвачът. Сега вече не е така. Има много мерудии, пикантини, подправки от цял свят вече има по магазините. Важното е един път да опиташ и да усетиш вкуса, не само своя, но и на хората, за които готвиш. За курбан задължително е месото да се нареже по на ситно, за да се сготви по-бързо и да си пусне соковете. Курбанът става вкусен и ароматен, защото всичко се слага почти едновременно и се готви на бавен огън. Когато яденето е варено и на дърва, сред природата, тогава то, каквото и да е, става вкусно.

- А твоята лична тайна съставка за тази манджа коя е?

- Нямам, аз съм обикновен готвач. Тайната ми е мерак и добър вкус. За хубавото ядене не трябва бързане, не трябва да го правиш, ако не обичаш хората, за които готвиш. Любовта прави манджата вкусна.

- Най-хубавият курбан, който си сготвил?

- Мога да ви кажа кой ми е най-лошият курбан. Хубавите са много. Може би всичките ми курбани са хубави. Аз ги харесвам, а най-важното е, че хората, за които съм ги сготвил, са останали доволни. И това ми пълни душата.

- Какво си работил, преди да се захванеш с курбаните?

- Бях миньор. Завърших минно училище, преди това обаче завърших и техникум по хлебопроизводство и обществено хранене. Но най-важното не е от училището. Най-важното нещо е меракът.

- Бай Цанко, ти като си майстор, можеш ли да кажеш кой курбан е по-вкусен - овчият, телешкият или пилешкият?

- Пилешкият курбан е пилешка супа. За мен обаче телешкият курбан е най-хубавият, защото самото месо е по-леко. Иначе курбан става от всичко, стига да има месо.

- А ти знаеш ли откъде идва думата и традицията за правене на курбан?

- Според мен това е нещо старо. Някога бабите и дедите ни са правили курбан по различни поводи. По случай християнски празници, по случай празници в рода и семейството. Абе, простичко казано - празнична манджа. В нея заради това основната съставка е месото. Нека не забравяме, че преди години месо се е яло само по празниците. Такъв е бил битът на българина, не е имало като сега магазини и всеки ден и на закуска, и на обяд, и на вечеря - все месо. Тогава, за да хапнеш месо, е трябвало някой да се ожени, да има някакъв голям семеен или църковен празник или да са заклали прасето. Това е истината. Може би и заради това хората са били по-здрави.

- Вкъщи у вас кой готви и коя е любимата ти манджа?

- Абе да не се хваля, но може би 98% от манджите и вкъщи все аз ги правя. Има ли продукти и подправки, то няма как да не ти е любимо да го сготвиш. И мусака да сготвиш, и нещо друго, трябва да ти е приятно. Аз например обичам да правя и мусака, и кюфтенца със сос, и зеле, и други манджи. Абе няма нещо, което да не мога.

- А бабата не се ли сърди?

- Нея съм я оставил с други работи да се занимава.

- А баниците кой точи?

- Е, виж, баниците са ми професия, но опазил ме господ вкъщи баници да правя. С тези неща у дома съпругата се занимава. И на сладкишите, и на сладката тя е майсторка. И зимнините тя пак прави. Иначе си имам трима внуци. Радостина е дъщерята, Митко е синът. Внукът на сина е Андрей и е в трети курс студент в София. На дъщерята децата са Лидка /23 г./ и работи в жп-то в Бобов дол, при майка си и баща си. А синът им е трета година студент в Благоевград.

- Има ли нещо, което, като дойдат внуците, все искат да им сготвиш?

- Внуците всичко, което готвя, харесват. И люто, и солено, всичко, сготвено от дядо им, им е любимо. Внучката обаче е уникум. Тя е много злояда. Все талия пази.

- Сам ли отглеждаш подправките, които ползваш за манджите си?

- В Рашка Гращица имам два парника, само да видиш какво чудо е вътре! Не само домати и краставици, но и много мерудии. Нищо че лятото тази година закъсня. До момента съм сложил 65 буркана кисели краставички, 40 буркана зелен боб, 28 буркана домати и тепърва започвам. Тази година всичко малко закъсня, та и домашните зарзавати започват късничко, но ще се справим.