От създаването през 1962 г. съборът на народното творчество "Пирин пее" няма статут

В последния ден от юли и първия от август в местността Предел в Пирин планина ще се проведе 12-ият събор на народното творчество "Пирин пее" - проява, която вече има 48-годишна история. Сред нейните организатори и популяризатори е и етномузикологът проф. д-р Илия Манолов. Поканихме го за този разговор, защото единствен той се осмели да заяви публично, че съборът отдавна е трябвало да започне да налага нова визия за своето бъдещо присъствие в културния афиш на страната ни, ако не искат организаторите му да си остане просто един традиционен фестивал на художествената и недотам художествената самодейност, с който областната управа или някоя от общините в региона отбива номера с провеждането му.

- Професор Манолов, какво всъщност е в момента "Пирин пее" - събор на народното творчество, регионално движение за издирване и популяризиране на народни песни и фолклорни традиции, един от 28-те областни прегледи на фолклорната самодейност или обикновена фестивална сцена в местността Предел, където през две години излизат самодейни състави и групи да си изпеят песните, които си знаят?

- През 1962 година, когато се проведе първото издание на "Пирин пее", той беше замислен като събор на народното творчество, който да покаже автентични песни, игри и обичаи. След петото му издание, което се проведе през лятото на 1985 година, много от ценностите на събора започнаха да се подменят и този негативен процес продължава и досега, което крие опасност съборът окончателно да се превърне във фестивал на художествената самодейност, т.е. в инструмент, който преди години тоталитарната власт използваше за комунистическото ни възпитание.

- Вие сте сред малкото фолклорни специалисти, които са имали късмета да журират всичките досегашни негови издания. Какво пропуснаха да направят организаторите му през тези 48 години след неговото първо издание?

- До 1984 година подготовката на събора вървеше по предварително изработени регламенти, които ние, експертите, бяхме утвърдили. Те включваха провеждането на квартални, селски, градски прослушвания и общински подборни събори, където кандидат-участниците в събора показваха автентичността на песните, танците и обичаите, с които се представят пред съборяните. След това обаче, когато се появи т.нар. фондация "Пирин пее", която открадна името на събора и формализира предварителните селекции, и тогава нещата тръгнаха по нанадолнището.

- Това, което казвате, означава, че никой не е направил някакъв сериозен опит да спре търкалянето към пропастта?

- За жалост това е истината и аз чувствам като мой професионален и граждански дълг да я кажа гласно. За фондацията нямаше никакво значение кой какво ще пее, свири или покаже на събора. За нейния собственик Иван Тодоров той беше просто повод да се направи добър бизнес и колкото по-малко бяха разходите за подготовката му, толкова по-голяма беше печалбата. Нямаше предварителни селекции, нямаше прослушвания, никой не се интересуваше колко са участниците, колко наградените и т.н. Ръководният принцип беше печалбата.

- Въпросната фондация обаче отдавна я няма, защо новите организатори на събора не са възстановили схемата за предварителен подбор на песните, танците и обичаите с участието на фолклористи, етнографи, музиковеди и ред още специалисти като Вас?

- Защото винаги е по-лесно да се върви по нанадолнището, отколкото обратно. За мен е непонятно, че предварителните селекции на песни, обичаи и изпълнители продължават да не се правят с участието на експерти, а това става от читалищните секретари, от селските кметове и наместници или от някой чиновник в съответната община. Както е тръгнало, следващия път в някоя от тези "селекции" може да вземе участие и селският пъдар.

- Казано с две думи, от доста време истинска селекция за участие в събора няма.

- Точно така. И още един показателен факт - въпреки че организирането на една такава проява изисква и страшно много време и пари, оказва се, че съборът "Пирин пее" цели 48 години няма разкрита банкова сметка, където да се набират средства за неговото провеждане.

- Това, което току-що казахте, е много съществен и показателен факт.

- Разбира се, защото той дава отговор и на другия, още по-важен въпрос - кой всъщност е принципалът на събора "Пирин пее" - държавата в лицето на Министерството на културата, областната администрация, община Разлог или който се случи?

- Интересува ме дали знаете за съществуването на някоя институция у нас - било държавна, общинска или частна, която да се е занимавала досега професионално с архивирането на всичко онова, което е било представено в предходните 11 издания на събора "Пирин пее"?

- Въпросът Ви е изключително актуален и основателен, защото тук не става дума за едно обикновено архивиране на показаното и чутото по време на събора върху някакъв дигитален носител, а за архивиране на културно-исторически артефакти, каквито са представените автентични песни, обичаи, музикалните инструменти и изпълнения, от кой регион са, кой ги е представил на събора и т.н.

Спомням си, че покойният Александър Кокарешков записваше на магнитофон от показаното на първите събори, но дали днес е останало от тях нещо във фонотеката на Радио Благоевград и Регионалния телевизионен център, което има необходимото качество, нямам представа. Обезпокоен съм обаче от факта, че след 1985 г. не съм виждал професионални творчески екипи, които да заснемат, записват и архивират показаното на събора.

- Ако Ви разбирам правилно, на практика излиза, че всичко показано на тези събори е имало смисъл от ден до пладне, а направените разходи по организацията и провеждането им са били единствено за кефа на хората, които са отишли на Предел да пийнат по една-две бири и да замезят с някоя пържола или кебапче, хвърляйки по едно око от време на време тук-там по естрадите.

- Макар и по-грубо казано, това в края на краищата е горчивата истина. Доколкото ми е известно, и предстоящото издание на събора няма да се записва, заснема и архивира, което означава, че и то няма да остави трайна следа в духовната съкровищница на България и само след седмица-две малцина ще си спомнят за него.

- Проф. Манолов, какви са критериите, по които вие, журито на събора, ще оценявате представените песни и изпълнители?

- Това е още един от много актуалните и парливи въпроси. Голяма бъркотия е. Причината е отново фактът, че при подбора на репертоара и записванията за участие това отново не е било условие или регламент, поставен от страна на организаторите, и затова оценките за представянето на една или друга фолклорна група или изпълнител ще бъдат чисто субективни.

- Т.е. кой на кого от журито е по-симпатичен, той ще бъде отличен или награден. Така ли?

- Колкото и да не ми се иска да се съглася с Вас, май така ще излезе на практика.

- В предварителния ни разговор споменахте, че в периода 1962-985 г. ръководителите на тогавашния Окръжен комитет на БКП и Окръжният народен съвет в Благоевград са имали амбицията да превърнат събора "Пирин пее" в световноизвестна културна проява. Кое погреба тази възможност?