От родния Благоевград си спомням игрите през лятото и филиите с масло и лютеница, жалко че в България хората са толкова отчаяни и не се усмихват

- Кой (коя) е Надежда Маркова?

- Хората, които ме познават, казват, че съм пълна с парадокси.

- Разкажете за живота Ви преди и сега, откъде идвате и къде сте сега?

- Толкова много неща ми се случиха от “преди”, че си спомням предимно игрите до късно през лятото и филиите с масло и лютеница. От Благоевград съм и от 11 години живея и работя в Лондон.

- А каква е професионалната Ви реализация, занимания, хобита преди и сега?

- Работя като тax advisor /данъчен консултант/, което ми дава поле за изява и всеки ден е различен, обичам работата си. Когато имам свободно време, спортувам.

- Обикновено, когато е зад граница, човек сравнява тук и там. Как виждате Вие тук и там в различните аспекти на живота - манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции...?

- Първия път, когато се прибрах в България, след няколко месеца в Лондон, бяхме с майка ми на “Славейков”, не можах да се сдържа и попитах на глас: “Защо хората са толкова отчаяни и не се усмихват?” Това е нещото, което е различно тук, хората са усмихнати, много по-толерантни и жизнени.

Животът е подреден - има норми и правила, които трябва да се спазват, хората имат самочувствие - все неща, които липсват в България. И англичаните не се трогват или впечатляват лесно.

- Можем ли да говорим за прилики в гореизброените различни аспекти на живота?

- Аз лично не мисля, че може да се говори за прилики.

- Ако можете да избирате сега дали да отидете да живеете в друга държава, бихте ли го направили отново, или не, и каква е мотивацията Ви за този избор?

- Разбира се - винаги съм готова за нови предизвикателства.

- Какво сте направили за родината си, от която идвате, и какво бихте искали да направите, ако Ви се отдаде възможност?

- Мога да кажа какво съм направила за българите в Лондон - преди 5 години започнахме да вкарваме български хранителни стоки, което беше абсолютно предизвикателство, защото България не беше член на Европейския съюз.

Но мисля, че също е важно чрез личния пример да представим България на света.

- А за страната, в която живеете?

- Чрез професията си мисля, че допринасям доста.

- Какво Ви даде новата родина и какво Ви отне, каква е личната Ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл?

- Англия ми даде свобода на действие и право на избор. Това ми помогна да опозная себе си и да съм по-сигурна. Даде ми да разбера, че има две неща, които са сигурни в този живот - всичко останало е преходно. Отне ми време, прекарано със семейството - но това е въпрос на личен избор.

- И като заключение, какви са мечтите Ви за бъдещето и какво бихте искали да кажете на бившите и настоящи сънародници?

- Мечтите ми са много и все осъществими.

На българите искам да кажа да не забравят, че са българи, а напротив - да се гордеят с това.