От малка мечтая да се занимавам с компютри

Десислава Андонова е родена през 1992 година в гр. Бобов дол. Завършва Професионалната гимназия по икономика в Благоевград с направление "Математическа информатика". Първа година е студентка в Техническия университет в София, специалност "Приложна математика".

Деси е една от тазгодишните стипендиантки на дамското дружество "Лейдис клуб" в Кюстендил. Тя бе избрана не само заради амбициите си, но и заради тежкото финансово положение, в което се намира девойчето. Деси има само майка, която е болна, а месечният й доход е едва 44,50 лв.

Много благодаря за стипендията, която ми дадохте, с нея ще успея да се съсредоточа върху ученето и поне първия семестър няма да ми се налага да търся работа, за да преживявам в София, каза момичето при получаването на средствата от кюстендилското женско дружество.

- Деси, специалността, в която си приета, е една от най-тежките в Техническия университет. Наясно ли си с какво се захващаш и смяташ ли, че ще успееш да завършиш?

- Да, наясно съм. Вече от няколко седмици ходя на лекции и смятам, че ще завърша успешно това, което съм започнала. Наясно съм с всички трудности. И досега не ми е било лесно. За да успея в живота, трябва да се справя с ученето.

- Какви са първите ти впечатления от университета?

- Много ми хареса. Много се радвам, че съм там. Знам, че е трудно и изискванията са високи, но именно заради това съм там.

- Знаеш ли какво те очаква след завършването на висшето ти образование?

- Истината е, че от малка искам да се занимавам с компютри. Първоначално знаех, че искам да бъде нещо свързано с компютри, сега вече знам, че искам да програмирам, да карам тези умни машинки да правят това, което аз им казвам.

- Смяташ ли, че има поле за изява в България за млади програмисти?

- Да, мисля, че има. Мисля, че дори да не е сега, след години, след 5-10 години ще има нужда от програмисти. Този вид техника главоломно навлиза в индустрията и в живота ни, така че от хора с моята специалност винаги ще имат нужда, защото тя е неделима част от технологиите.

- Деси, как реши да кандидатстваш за стипендиите на “Лейдис клуб”?

- Каза ми моя приятелка, която научила за стипендията от преподавателката си в Икономиката в Благоевград, и аз реших да кандидатствам.

- Защо кандидатства само с математика, а не опита и с нещо, с което по-лесно се влиза?

- Всъщност освен с математика кандидатствах и с български език и литература в Югозападния университет. Там ме приеха компютърни системи и технологии и можех да избирам между двете специалности. Трябваше да помисля и да съпоставя нещата и шансовете, които имам, след като завърша образованието, и реших, че искам Техническия, защото там се изискват повече усилия, но и има повече възможности. По-престижно е да си завършил Техническия университет. Още повече че в моята специалност сме само 30 човека, като от тях 16 сме момичета и едва 14 момчета. Имам чувството, че митът, че Техническият е само за момчета, вече отдавна е умрял. Ние, жените, сме по-дисциплинирани и заради това показваме повече резултати. А не може да ни се отрече, че сме и доста по-амбициозни от момчетата.

- Имаш ли си гадже?

- Не, за момента. Всичко по реда си. Сега целта беше да стана студентка, може би след като вече съм, ще намеря и гадже. Умните момичета сякаш по-трудно си намират приятел, но пък намират подходящия. Засега на дневен ред са други неща. Все още свиквам. Не познавам София и дори придвижването ми е трудно. Опознавам превозни средства, хора, зали и общежития, но смятам, че ще се справя. Справям се с лекциите и упражненията. Поне така мисля. Дано първият семестър да мине добре. Ако всичко мине както съм планирала, за втория семестър ще включа още нещо в програмата си, работа или защо не - гадже.