От две години дефилирам на модния подиум, тръпката е страхотна

Ива Умленова от Благоевград е на 16 години, ученичка е в 10-и клас на Професионална гимназия “Иван Илиев”, специалност “Оперативно счетоводство”, с прием след 7-и клас и интензивно изучаване на английски език. Детската мечта на Ива била да стане манекенка и от 2 години тя с удоволствие се учи да дефилира пред публика.

- Ива, защо избра да учиш икономика? Не ти ли е скучно и трудно и защо не предпочете например езиково училище?

- Исках да имам професия и затова се насочих към Икономиката. Там съм след 7-и клас, първата година часовете ни по чужд език бяха доста, така че не смятам, че съм изгубила нещо, като избрах професионална вместо профилирана гимназия.

- Кога се насочи към манекенството и кой те “запали”?

- От около 2 години, и нямаше нужда някой да ме “пали”, защото от дете бях запалена, често гледах модните дефилета по телевизията и мечтаех някога и аз да изляза на подобни подиуми. Тъкмо ме бяха приели в Икономиката, когато чух по радиото реклама и реших, че е дошъл моментът да опитам. Подкрепиха ме приятелите и родителите, и първото участие в ревю през септември страшно ми хареса. Вече освен на ревюта ходя и на конкурси за красота, дори имам няколко награди.

- Какво толкова ти харесва в манекенството? Не се ли притесняваш от толкова много публика, всички те гледат?

- Харесва ми. Срещам се с други момичета, с които харесваме едно и също и имаме еднакви интереси. Всички изглеждат добре, а тръпката, като вървиш по сцената, да усещаш, че публиката те харесва, е страхотна. Това не може да се разкаже с думи.

- Не си ли завиждате една на друга, например за русата коса или за по-бялата кожа?

- Завист няма в никакъв случай, може би има малко конкуренция, но в никакъв случай не е завист, защото всички се чувстваме еднакви, приятелки сме и по-скоро си помагаме и се учим една от друга, отколкото да си съперничим.

- Ти си брюнетка, не ти ли се е искало поне веднъж да си блондинка? Не ти ли е хрумвало да си боядисаш косата и как се отнасяш към подобни практики на връстничките ти?

- Не смятам, че е осъдително да правиш промени с визията си, но за себе си лично на този етап не го намирам за нужно. Може би като порасна, бих променила нещо във визията си, не знам, но сега категорично не.

- От приятелките ти има ли момичета, които да са прибягвали до оперативна намеса, за да променят визията си?

- Да, има доста момичета - и по-малки с 1-2 години, и малко по-големи. Това е мания. Мислят си вероятно, че като сложат силикон, животът им коренно ще се промени.

- Това не е ли скъпа за тийнейджърки операция?

- Сигурно е, не знам конкретни цифри, защото не ги коментираме, но щом като родителите им позволяват и плащат за процедурите...

- Силикон на бюста ли най-често си имплантират млади момичета?

- И на устните също е много модерно. По-евтино е, но също толкова опасно като при бюста. Неотдавна имаше случай с едно момиче, мисля, че беше на 16 г., на което силиконът й създаде проблем и се наложи спешно повторна операция. Моето убеждение е, че всеки човек е идеален за себе си и не трябва да си слага имплантанти или да се променя, ако не е наложително, най-вече по здравословни причини. Най-добре е да се пазим и да си спестим излишни рискове, а те според мен наистина са големи. Аз много държа на естествената красота и не мога да разбера онези момичета, които на 16-18 години се подлагат на манипулации и пластични операции, още повече че организмът им в тази възраст все още се променя, а и се предполага, че един ден ще искат да станат майки... Но в края на краищата това си е техен проблем.

- Как приеха родителите ти новината, че ще ставаш манекенка?

- Нормално. Всъщност, ако трябва да бъда откровена, в началото баща ми беше категорично против.

- Защо?

- Защото си мислеше, че това ще ми се отрази зле. И май се оказва прав, защото този срок шестиците ми паднаха с по 1-2 единици надолу. И аз сама съм си виновна, тъй като съм почти вманиачена по манекенството и модните тенденции, а това ми “изяжда” времето за учене.

- Фактът, че го коментираш, означава, че го осъзнаваш, а това е най-важната крачка, ако искаш да промениш нещата...

- Така е. Миналата година успехът ми бе над 5.50, сега е само над 5 и не се гордея. Отчитам грешките си и се надявам да ги поправя, защото след 2 години ми предстоят матури, а и смятам да продължа да се обучавам в сферата на икономиката и да не спирам с образованието си на етап “средно”.

- Много родители, особено бащите, се притесняват за дъщерите си не от модния подиум, а от мъжете с по-големи финансови възможности около този подиум, не мислиш ли, че това е основният страх и за твоя баща?

- Може би, но не мисля, че подобен страх е оправдан. Аз ходя на ревюта и конкурси за свое удоволствие и се опитвам това да обясня на татко. Харесва ми да представяме нови и красиви тоалети, бижута, аксесоари. Да не говорим за изживяването на сцената - чувството е страхотно, хем изпитваш огромно удоволствие, хем има и доза притеснение, че може да сбъркаш. Има тръпка. Дори да не продължа да се занимавам с манекенство, след години ще останат хубавите спомени от забавлението, от това, че съм опитала “вкуса” на една по-различна сфера. Това, на което сега се уча като поведение на подиума, дисциплина, концентрация, със сигурност ще ми бъде полезно във всяка друга ситуация, защото е важно да можеш да се владееш, да не се притесняваш от публиката, а ако щете, и как се движиш също е важно.

- От какво се страхуваш най-много в мига, в който чакаш зад завесата да излезеш на сцената?

- Да не объркаме хореографията, защото това би довело до пълно объркване. Но в края на краищата няма нищо фатално и дори и да се случи подобен гаф, трябва да се намери начин да се поправи. Не можеш да избягаш от сцената, затова трябва да умееш да импровизираш.

- Не те ли притесняват мъжете с възможности, които ще искат да ти подарят модни дрешки и скъпи аксесоари?

- Защо да ме притесняват? Мисля, че ще даде време, когато ще започна да обръщам внимание и на другия пол, но то не е точно сега.

- Имаш ли си приятел?

- Не, за всичко си идва времето и то е пред мен.

- Много от връстничките ти не излизат от дома без грим, сигурно ви учат на курсовете за манекенки освен как да се движите и как да се гримирате, защо не виждам по лицето ти фон дьо тен, пудра...

- Наистина доста момичета се гримират, при това доста силно през деня, и изглеждат по-скоро смешни. На училище например е глупаво човек да ходи с грим, защото не мисля, че там е мястото да се съревноваваме коя е по-красива. В края на краищата на училище отиваме да научим нещо ново, не да показваме кой какво има. Затова е добре, че в гимназията въведоха униформи. Преди това се заглеждахме кой какво носи, как е облечен и какво има, а сега този въпрос отпадна, естествено. Освен това униформите ни ми харесват, да не забравяме и това, че не се чудим всеки ден какво да облечем.

- Съучениците ти как приемат факта, че си манекенка?

- Радват ми се и са много съпричастни, когато имам участия.

- Използвала ли си модната агенция, към която си ангажирана, като оправдание да бягаш от училище?

- Защо ми е да бягам?! Няма смисъл да отсъства човек без причина от час, защото и без друго после трябва да наваксва.

- Ако ще трябва да решиш дилемата училище или манекенство, кое би избрала?

- Бих се лишила от удоволствието, във времето можеш да отложиш участия в дефилета и не мисля, че ще е фатално или ще изгубя много, ако прекъсна с манекенството за година например, но по-добре да не отлагаш следването си и плановете за кариера.

- Помниш ли първия конкурс, в който участва, и какви са досега успехите ти?

- Разбира се, че помня, първият конкурс бе “Мис Югозападна България 2009”. Избраха ме за рекламно лице на фирма и това беше... бях много щастлива, участвах за първи път и печелех за първи път! Родителите ми, разбира се, бяха в залата и те също бяха много щастливи. За мен е много важно да знам, че семейството ми е там, сред публиката, и ме подкрепя, въпреки че си налагам да не гледам към залата, защото това ме разконцентрира. Година по-късно на конкурса “Мис Югозападна България 2010” бяха събрани няколко конкурса, включително и “Мис Благоевград”, станах рекламно лице на две компании. Сега голямата тръпка предстои, на 11 февруари ще се проведе конкурсът “Мис България - Благоевград” и се надявам на по-голям успех.

- Притесняваш ли се?

- Да, малко, но да не забравяме, че каквото и да стане, не е фатално и удоволствието от сцената със сигурност ще го имам.

- Не си пълнолетна, но покрай участията ти в конкурси и дефилета случва ли се често да си на нощни дискотеки?

- Не, не често. Дори бих казала, че доста рядко ходя на дискотека, защото не е необичайно да стават в тях скандали и побоища, а това никак не ми допада. Освен това голяма част от момичетата в Благоевград отиват на дискотека не за да се забавляват, а като че ли за да ги забележат, да се покажат. Поне 1-2 часа стоят пред огледалото, преди да тръгнат, и този тип поведение също не ми харесва.

- Искаш да кажеш, че момичетата напоследък са активната страна и те преследват “силната” половина, така ли?

- Да, така е. И не мисля, че това е нормално, нито че това е начинът да създадеш сериозна и хубава връзка.