От 6 г. продавам плодове и зеленчуци в Кипър

Стефан Петров Карачоров от 6 г. е супервайзор в Ларнака, един от известните градове в Кипър. Затворил е у дома си дипломата за висшист, с която не е намерил възможност да получава достатъчно, за да преживява, и се хваща да продава зеленчуци и плодове на пазара в Ларнака. Роден е в село Чучулигово, община Петрич, на 16.04.1964 година. Завършва “Българска филология” в ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград. На младини е бил футболист в отборите на Марикостиново и Кулата и това предава в наследство на сина си Петър Карачоров, възпитаник на футболната школа на Ивайло Андонов в Благоевград, юношески национал и състезател сега на “Перун” /Кресна/. Съпругата му Зоя е касиер на бензиностанция в Чучулигово. Има и дъщеря Елизабет, която е студентка в Благоевград.

- Стефане, за първи път срещам такова фамилно име Карачоров. Свързано ли е с нещо?

- Ами старо е името. Появило се е далеч във времето. Моите прародители са живели в селище, което се е казвало Долно Чучулигово, което сега е в Гърция. Оттам са побягнали, или по-точно са прогонени, от гръцките власти някъде към 1920 година, защото не поискали да се пишат гърци, и са се заселили в сегашното наше Чучулигово, което е на километър от Кулата и границата. Оставили в Гърция къщи и с каквото могли да носят на гърба си, заживели на нова земя. Те донесли със себе си и фамилното име. То се състои от две части и в буквален превод може да се приеме така “черен дявол”, тъй като “кара” е черен, а “чор” /чорт/ е дявол. Изглежда някои от родителите ми са бъркали в интересите на турците, та сме получили това прозвище.

- Как се озова в Кипър?

- Не като любител на екскурзионни пътувания и опознаване на чужди градове, природа и народ. Всичко стана за пари. Децата ми Пепи и Елизабет взеха да растат, а с тях и нуждата от повече пари. Добре, ама в семейния бюджет откъм заплатите - моята и на съпругата ми Зоя, постъпваха 500 лева, а бяха нужни 1000. Така че не черен дявол, и бял да бях, нещата пак не се връзваха и както е в приказката, потърсих помощта на неволята и тя ми даде посока към Кипър.

- Толкова ли не можа да свържеш двата края като учител?

- Уви, опитах, но не можах. И доста неща поопитах. Като младеж бях футболист в тимовете на Марикостиново и Кулата. Още имам белези по краката, ама тогава се риташе не за пари. Нуждата от пари се вести с пълна сила, след като си създадох семейство и се появиха синът и дъщерята. Поработих като електротехник в кметството на Марикостиново, после бях финансист на казино “Финикс” в Кулата, 10 години бях застраховател към “Булстрад”, но нещо все не се получаваше.

- В Кипър какво правиш?

- Работя като супервайзор във фирма.

- Какво ще рече това?

- Ами по нашенски е продавач в магазин за плодове и зеленчуци. Магазинът, в който работя, е най-големият от бранша в Ларнака. Работи се яко, по 12-14 часа на ден, и няма място за шикалкавене.

- А плащането?

- Ами връзват се по 1000 евро месечно. За такива като мен, които тук не можем да намерим работа за повече от 500 лева, все пак си е добре. А има и друго - кипърските чорбаджии се държат акуратно, плащат си редовно и честно, има годишна платена отпуска, 13-а заплата.

- По-скъпо ли е в Кипър, отколкото у нас?

- Малко трудно е за сравнение, зависи от сезоните, от качеството, вида. Всичко се дели на категории. Доматите например вървят средно по 60 евроцента, което ще рече, че е като при нас. Това, което вълнува нашенци, е бензинът. Там литърът е 1,05 евро. Хлябът може да стигне до 2 евро, но пада и до 1. Всичко зависи от качеството. Хляба в Кипър можеш да го ядеш и месец след покупката, а е и много видове и разфасовки.

- У нас много се заговори за сирена, добити от растителни масла, за салами без месо, за меса, инжектирани с вода, за да тежат повече. Това възможно ли е в Кипър?

- Мисля, че не е възможно. Не към чувал да е ставало и на приказка. Мисля, че там, ако някой се опита да шмекерува, бързо ще излезе от бранша. Там се работи с разбиране между продавач и купувач и се търсят възможности за доверие и уважение. Шмекеруване няма.

- В Кипър има ли криза?

- Да, има, но тя не засяга кипърци. И чорбаджии, и работещи не са понижили стандарта на живота си. Кризата, доколкото я има, е само за нас, приоданците. За да си живее добре, кипърецът може да ни занижи заплатите, да съкрати някои от работещите и да увеличи работното време. Така се спасява и нищо не губи. Пък и там нещата са някак си по-интелигентни, по-фини. Мисля си, че и това, кризата, от мнозина се изкарва като някакво плашило, изкуствено, и се повдига цената. Ето ме сега тук, и все се говори за криза, за затягане на колани. А защо, нима земята не е същата, нима вече не ражда... Така, както се говори за криза, на управляващите им е по-лесно. Държат простотията в непрестанен страх, че не слуша ли, може и по-лошо да стане.

- Да попитам и друго, в Кипър краде ли се?

- Кипърец да краде?! Не мисля, че това може да се случи дори. Иначе може и да се чуе за такова нещо, но автор обикновено е някой от работещите на острова румънци, а и нашенци. В Кипър работят и много хора от Африка, но те по не пипат.

- Що за град е Ларнака?

- Няма 100 хиляди жители. Нещо като Благоевград. Кипър е малка държава и Ларнака е сред известните й градове.

- Чист ли е градът?

- Не само в Ларнака, но и навсякъде из Кипър, наричан Островът на богиня Афродита, се държи на чистотата. Може би това идва от културата на кипърци. Те си гледат интересите, защото поне половината от доходите на страната идват от туризъм, а за да се привличат туристи, не може да ги каниш в прашни магазини и потънали в боклуци улици.

- Каква е природата в Кипър?

- Повечето е гола земя, скалисти терени, оскъдни дървета, най-често маслинени горички, но много по-невзрачни и бедни от тези в Гърция. Сняг не пада. За природа като нашата те дори не могат да си мечтаят.

- Къде живееш, на квартира ли?

- Да. Имам нещо като миниатюрен апартамент. 300 евро наем ми струва на месец.

- Има ли много нашенци в Ларнака?

- В Кипър по официални данни работят към 80 хиляди българи, но са повече, и с румънците и македонците сигурно ще сме към 200 хиляди от Балканите.

- Вече 6-а година си в Кипър. Не се ли приемаш като преуспял човек?

- Не мога да се приема за успял. Та човек, който работи по 12-14 часа на ден, що за успял може да е и още повече като работи за други.

- Заможни ли са кипърци?

- Там семейство от 4-ма души има 5 леки коли, и то повечето японски модели. Пък и движението им е културно, пътищата - перфектни, и не се говори за запълване на дупки. В Кипър всеки може да си купи и кола, и апартамент, пък дори и да няма налични пари, банките дават заеми без проблем и без да се интересуват до девето коляно кой си и що си.

- Сега, когато си в родния край, впечатлява ли те нещо, виждаш ли промени?

- Виждам, че все още не вървим на добро. Селата още повече обезлюдяват, хората не стават по-богати, доверието намалява, всеки гледа всекиго малко накриво. Какъвто е животът, такъв се представя и по медиите. Всеки вестник, а и по телевизията се говори само за кражби, насилие, корупция. Всеки ден слушам за здравна реформа. Какво ли не се изговори, а всеки човек се моли Богу дано не се разболее, че колкото го е страх от болестта, толкова и от това как ще бъде лекуван. В Кипър нещата обаче не са така. Там болен ли си, лекуват те. Никой не те пита кой си, колко получаваш, имаш ли да си платиш лечението. Просто те лекуват, искаш помощ, получаваш я. Моля се хората в Пиринско да заживеят поне както живеят кипърци.