От 50 г. иглите не са падали от ръцете ми, и банските си плетях за море

- Госпожо Дяволска, Вие сте първата, която открива официално такава изложба на ръчно плетени дрехи, завивки, покривки и украшения. Защо решихте да направите това?

- Ами, реших по този начин да “преборя” кризата. Не финансовата, а тази в душите ни. Като погледнеш вестник, телевизия, радио, всичко говори само за кризата, това не стигало, тук сме куцали. Ами и ние, хората, имаме нужда малко да се разнообразим. Нека да има и нещо по-хубаво. Още повече че на тази възраст, на която съм аз и съпругът ми, хубавите неща, разнообразието и вълненията са много малко. Не можеш само да слушаш и да говориш - това не стига, друго не стига, трето не стига. Та на нас нима ни стига, но докато се трудиш, все нещо ще си изкараш и ще си помогнеш. Не става с оплаквания, трябва сам да се вземеш в ръце и да се оправиш.

- Вие не сте кюстендилка, как момичето от Гюешево дойде и остана в Кюстендил?

- О, това е интересна история. През 1956 година бях 16-годишна ученичка в Гюешево. Тогава обявиха конкурс за едно момиче, което през лятото да работи в “Балкантурист”. Явих се на конкурса и ме избраха. Три месеца работих и вземах по 140 лв. заплата, която за онова време беше огромна. Родителите ми в ТКЗС-то двамата вземаха толкова.

Тогава се запознах със съпруга си Аспарух. Той беше млад и голям хубавец. Известен боксьор в града. За 10 дена се оженихме.

- Вие сте като Ромео и Жулиета на социалистическа България. Разкажете ни вашата любовна история?

- Сигурно, но никой не е написал книга за нас. Видял ме Аспарух, докато работех като стажантка в “Балкантурист”, бях сервитьорка в единствената сладкарница тогава, и дойде при мен. Запознахме се и след седмица и нещо се оженихме. Това е историята. Разликата ни е десет години. Той сега е на 80 години, но за 54 години не сме си казали лоша дума, а и той винаги ме е подкрепял, каквото и да започна да правя.

Това е изключително важно за разбирателството в едно семейство. Вярно, не получаваме много и нямаме милиони, но не сме се лишили от нищо. Не е важно да получаваш много, а достатъчно, и да ги осчетоводяваш добре /смее се/. В нашето семейство всичко предварително е разчетено. За седмицата разходите ни са 84 лв. И се разпростираме в тези пари. Много често ми се случва да се наредя на опашката в магазина. През мен някой напълнил кошницата само с деликатеси от най-скъпото и като стигне до касиерката, каже: “Запиши ми го на сметката”. Това е убийствено. Хем няма, хем се разпростира не според възможностите си. Винаги съм знаела колко мога и съм харчела толкова. Аз водя сметките вкъщи, знае се, че на ден ни се хващат по 12 лв. за разходи, но това не е само за ядене, но и за плащането на сметките и за удоволствията. За всяко нещо си има перо в семейния бюджет. Някой ден може да си позволя да похарча повече в магазина, отколкото съм предвидила, но правя така, че после три дена да не хода да пазарувам. Купила съм си всичко, което ми е необходимо.

- И как разпределяте малкото пари?

- Не е сложно. Първо, като вземем пенсиите, отделям парите и си плащаме сметките. Те са около 50-60 лв., това е всичко - вода, ток, телефон и кабелна. Останалите се разпределят за храна и удоволствия, а нещо от това, което съм изработила, като го продам, част от парите отиват за нови прежди, а останалите се заделят за почивка, удоволствия, а и да имаш бели пари за черни дни. Аз от двадесет години редовно ходя на почивка. Ходя на Хисаря, защото съм без жлъчка, а и мъжът ми винаги е с мен.

- От колко години плетете и кой Ви научи?

- Вече не помня откога плета. Научих се от майка си, като всички момиченца от моето време. След това всички в училище задължително учехме плетки в часовете по трудово. Тогава носехме и домашни, ръчно изработени салфетчици, чорапчета, това бяха задълженията ни в час по трудово и за това ни пишеха оценки. Като малка първо започнах с плетенето на чорап и понеже не можах да му свия петата, го правех 50 см. Тогава обаче майка ми Веселина ме караше да го разплета и да го направя както трябва. Оттогава сякаш си поставих за цел да правя нещата както трябва и докрай.

Иначе професионално плета от 50 години. Всъщност това е половин век, изплетен от иглите ми.

- Имате ли любими плетки, какво най-много обичате да плетете?

- Нямам предпочитания нито към вида плетиво, нито към това дали ще е с 1 кука, дали с две или с пет. Въпросът е да подбереш модел, не само да плетеш, но и да ти доставя удоволствие това, което правиш.

- Сама ли си измисляте моделите?

- О, не. Това едва ли е във възможностите на един човек, още повече че всичко вече е измислено. Въпросът е в комбинациите. Имам много списания, ако всички детайли не ми харесват в модела, тогава изваждам един детайл, комбинирам го с други детайли от друг модел и така се получава нещо, което ми харесва. Това се вижда най-вече в плетените на една кука покривки. Част от тях съм изложила, други са сложени в дома ми в с. Николичевци, а много са подарени на приятелки, на дъщерята и снахата, които също обичат да плетат, могат, но са много заети и нямат време да се занимават с това. За Германия съм изплела може би над 200 бебешки комплекта.

- Как така за Германия и защо точно там?

- А, преди тук имаше една фирма, дето изкупуваше ръчно плетиво, най-вече бебешки комплекти, и много жени от града си изкарваха по някой лев допълнително, но с много труд. И за ТПК “Родина” съм плела, към камгарната /бившия завод “Марек”/ съм плела няколко години, тогава децата ми бяха ученици и студенти и така успявах да ги издържам. И всичко това, докато ходех на работа. Цял живот съм била търговски работник, в старата Търговия на едро съм работила и може би затова останах с малка пенсия, със 140 лв., но с работа и още малко отгоре си докарвам. Досега не е имало нещо, което сме искали за ядене, да не си го купим. За масата винаги сме си купували онова, което ни е било на душата.

- Има ли модел или плетка, която много сте искала да изплетете, но не сте успяла?

- Случвало се е. И ако искате, вярвайте, в такъв случай не мога да спя. Ставала съм посред нощ, защото как така да не мога да хвана плетката или да направя това, което искам. Мъча се, докато не го подкарам. Щом стане, вече съм спокойна и мога да заспя.

Всичко, което съм искала, съм изплела и направила. Както виждате, има и дрехи в изложбата ми, има и одеяла, и покривки, и кърпички, и дантели. Всичко. Плела съм си и бански даже. Едно време, когато бях по-млада и с мъжа ми Аспарух тръгнехме на море, но парите до моя бански костюм не стигаха, а и едно време нямаше кой знае какъв избор по магазините, аз реших, че ще си изплета бански костюм. Направих го, а после като видяха снимките от морето, и колежките много го харесаха, така че и на тях оплетох.

- Какво Ви дава плетенето, кога плетете - когато сте ядосана или нервна, или е задължително да сте спокойна?