От 29 г. шия сценичните костюми на благоевградските актьори, не е важно дали името ми е на афиша, а дали съм направила запомнящ се образ на героя

- В живота на хората винаги има някакво начало. Твоята кариера на театрален шивач как започна?

- С една случайна среща с моя приятелка, която ми каза, че търсят шивачки в театъра. Директор на театъра тогава беше Александър Александров, един чудесен човек, когото ще запомня с благата му усмивка, а шеф на ателието беше бай Владо Кацарски, най-дългогодишният майстор-шивач на театъра и човекът, на когото винаги ще бъда благодарна за това, че ме направи майстор в занаята. Той дълго време се двоумеше дали да ме вземе на работа в ателието, защото беше шокиран, че аз работя с лявата ръка, но в крайна сметка ме прие, и ето вече 29 години как работят тук.

- Дръпни малко “завеската” за този човек, който е част от емблематичните фигури в благоевградския драматичен театър.

- С бай Владо работихме заедно някъде около 22 години. Той се отнасяше с мен като със своя дъщеря. Все си мисля, че каквото и да направя, все ще е малко като начин да му благодаря за всичко, което ми е дал в професията.

- Сега ми разкажи как всъщност се ражда един театрален костюм?

- Не от скиците на художниците-костюмографи, както си мислят мнозина, а от текста на самата пиеса. Трябва задължително да я прочетеш, да разбереш за какво иде реч в нея и да влезеш във времето, през което се развива действието. Първо правя това и чак тогава сядам да разглеждам цветните скици на художниците, по които аз трябва да изработя театралните костюми за съответната премиера.

- Какво място в проектирането и ушиването на един театрален костюм имат въображението и фантазията на художника и шивача?

- Основно. Като художник или шивач може да си наясно с времето, в което се развива действието, но ако ти липсва творческата фантазия, театралният костюм ще си остане незабелязан или просто няма да се “връзва” с времето на театралното събитие.

- Ако прибавиш към една театрална рокля някаква фантифлюшка, която, да речем, не е елемент от съответната епоха, ще забележат ли това зрителите?

- Всичко зависи от това доколко някой от тях е “вътре” с времето, в което се развива действието. Има хора, които забелязват всеки по-несвойствен елемент в даден сценичен костюм, но на повечето от зрителите това не им прави впечатление, Ето защо аз казвам, че много важна е автоцензурата, т.е. преценката на художника по костюмите и на мен, театралният шивач, докъде може да се простира експериментът и откъде започва разминаването.

- Мъжките или женските костюми са ти по-лесни за ушиване?

- Честно да ви кажа, за мен няма разлика. При дамските, разбира се, защото там има повече заврънкулки, а и актрисите са по-претенциозни от мъжете. За сметка на това пък дамският театрален костюм подчертава по-добре визията за времето, в което се развива действието.

- Работила си и продължаваш да работиш с едни от най-добрите български художници на театрални костюми - Венера Наследникова, Петя Стойкова, Лили Бенева, Георги Ножаров, Мария Диманова, Румен и Вирджиния Добреви, Елена Камбурова, Антония Попова, Петьо Начев и др. Какво успя да си “откраднеш” от професионалните ти контакти с тях?

- Да разбирам за различните “лица” на времето и че те могат да се изразяват и чрез модата като негов естествен знак.

- Но в най-новата премиера на театъра “Гласовете ви чувам” не оставам с впечатлението, че нещата стоят така.

- Точно за тази пиеса костюмите на главните герои бяха преднамерено стилизирани. Художник-сценографът на пиесата искаше само да подскаже, да даде знак за епохата, в която се развива действието, а не толкова да доказва това и с костюмите на героите в пиесата.

- Успяваш ли да разпознаваш кой костюм в кой спектакъл и за кои негови герои е бил използван?

- Разбира се. Познавам си работата. Пък и ушиването на един сценичен костюм винаги е по-различно и запомнящо се от ушиването на една рокля, панталон или пола за ежедневието.

- Колко театрални костюма си ушила през тези 29 години, откакто си на работа в шивашкото ателие на благоевградския драматичен театър - двеста, триста или повече?

- Много повече - някъде между 450-500.

- Случвало ли се е някой театрален костюм да ти се “опъне”, т.е. да не стане, както е проектиран от художника му, или пък ти самата да не си харесваш работата?

- Разбира се. Това е нещо нормално. В такива случаи разпарям всичко и започвам наново.

- Защо съвременните театрални костюми вече не са така пищни, като тези отпреди 20-ина години?

- Театралният костюм обедня най-вече заради липсата на пари. Всяка година те стават все по-малко и по-малко. Хубав театрален костюм става с хубави платове и аксесоари. В последно време обаче театърът е принуден да работим с по-евтини материали, което пък поставя мен и колежката ми Спаска Владикова в ситуацията да правим от нищо нещо, както се казва.

- Имало ли е театрални костюми, за които си казвала - аз бих го проектирала и направила къде-къде по-добре от художник-сценографа на пиесата?

- Нямам самочувствието, че мога да изместя художник-костюмографите, но няма да скрия, че съм имала много случаи, когато те са се доверявали на опита ми и са оставяли всичко в мои ръце. Последният такъв случай, за който се сещам, беше с Мария Диманова, художник-сценограф на пиесите “Домът на Бернарда Алба” и “Ментови целувки”. Благодарна съм - за това доверие към мен.

- Убедена ли си, че театралният костюм продължава да следва дългогодишните си традиции и днес?

- Не, защото от година на година става все “по-стилизиран” и за жалост по-скъп, тъй като за изработката му отиват повече материали. Хубавото обаче е, че продължава да бъде удобен за игра на сцената.

- Благодарни ли са актьорите за това, което правиш за тях?

- Разбира се. Преди премиерата на всяка пиеса аз съм по цял ден на проби с тях. Обсъждаме къде какво да се отпусне, събере, удължи и т.н. Често много от тях са ми казвали, че с тази рокля или с този костюм спокойно могат да се разхождат и по улицата - толкова много им харесват.

- Успяваш ли да “видиш” как ще изглежда костюмът, преди да започнеш ушиването му?

- Ако това не се е случило, значи не съм влязла във времето и действието на пиесата. Много пъти, когато избирам платове, си казвам - този ще стои чудесно за тази и тази рокля, т.е. виждам как актьорите ще изглеждат в това, което ще ушия за тях.

- Костюмите на колко от спектаклите, които си ушила, смяташ за твое лично творческо постижение?

- Поне на десетина-двайсет. Между тях слагам всичките дамски костюми за последните три-четири премиери на нашия театър, където съм имала пълна свобода на действие, и аз мисля, че съм оправдала доверието на художник-сценографите.

- Обижда ли те фактът, че името на театралния шивач винаги е някъде в “девета глуха”, за разлика от имената на режисьор-постановчика, на художник-сценариста, на актьорите и т.н.

- За мен не важно не дали името ми ще бъде в афиша на премиерата, а дали аз съм доволна от работата си.

- Оценката на художника по костюмите и на актьорите не те ли интересува?

- Напротив! Ценя я много.

- В състояние ли си с две-три изречения да характеризираш състоянието на съвременната театрална мода - плюсове и минуси, постижения и недостатъци?

- Заради липсата на пари българската театрална “мода”, ако това въобще е правилният израз, принуди художниците на театрални костюми да мислят “по-абстрактно” и това нямаше как да не бъде забелязано. Така обаче много лесно може да се иде в другата крайност - да подражаваме на някой “модерно” мислещ колега, а не да се съобразяваме със стила на историческото време.

- Кое е по-лесно - да бъдеш различен или да подражаваш?

- Моят майстор бай Владо Кацарски, чийто живот мина в шивашкото ателие, обича да казва, че в театъра не е нужно да оригиналничиш излишно, само и само да бъдеш различен. Ако пиесата е от 30-те години на миналия век например, доста смешно ще бъде актьорите да бъдат облечени в джинси, да носят спортни шапки вместо каскети или бомбета или да бъдат обути в маратонки, само защото някой режисьор е решил да направи “съвременен” прочит на пиесата от онова време.

- Според теб мъжкият или женският театрален костюм е претърпял по-голямо развитие през изминалия един век?

- При мъжките костюми няма кой знае каква голяма разлика отпреди и сега - ако не е двуреден, ще е еднореден, със заоблен или изострен ревер, малко по-дълъг или малко по-къс. Виж, има разлика в начина на изработката им. Това, общо взето, са “промените” в него. Не така обаче стоят нещата при дамското облекло. Модата там е като пролетното време - често променлива.

- Костюмът или ролята, която той изпълнява, прави актьора по-забележим на сцената?

- Много интересен въпрос. Различно е. Имало е пиеси, когато съм шила костюм за актьор, който е имал една-две реплики, но зрителите са запомнили неговото сценично присъствие. И причината за това е била в костюма, който е направил връзката, прехвърлил е моста между зрителя и времето на действието.

- Как един сценичен костюм може да привлече вниманието на зрителя?

- С подбора на плата - шарка, цвят, качество. След това идва ред на кройката. Чрез нея художникът в много случаи “уплътнява” актьорското присъствие на сцената. Едни шаечни потури от времето на Възраждането например няма да направят на никого впечатление, ако са ушити по мярка, но ще привлекат вниманието на зрителя, ако нарочно са ушити по-широки, за да бъде по-добре подчертан с това съответният сценичен образ.

- И обратното - ако облечеш един в извехтели дрехи един ваксаджия например, това ще остане незабелязано, но облечен в костюм и вратовръзка, той ще предизвиква усмивки у зрителите.

- Всъщност в това е силата на театралния костюм - да бъде запомнящ се.

- Обръщат ли обаче актьорите внимание на костюмите, с които ги обличаш, или им е все едно какво носят и дали то е в съзвучие с епохата и времето, през което се развива действието на спектакъла?

- Разбира се, че обръщат. И те като мен предварително се запознават с цветните скици, направени от сценограф-художника, за да “видят” как ще изглеждат на сцената. Изработването на един костюм е свързано с много проби, защото това е костюм за игра, а не за носене.

- За всеки актьор отделен сценичен костюм ли се шие, или кройките са усреднени?

- За всеки поотделно. По-пълничките ми създават повече грижи, но и на тях съм им взела “мярката”, т.е. зная какво и как да бъде направено, за да им е удобно по време на игра.

- А кой от тях ти е най-лесен за обличане?

- Актрисата Ива Динчева. Тя е колкото лъчезарна, толкова и стандартна като фигура, и почти не се налага да правим повече от една проба на костюмите, с които играе.

- Практика ли е една театрална постановка да заеме костюми от друга, близка като действие или сюжет на нея?

- Отделни аксесоари - шапки, колани, ръкавици и т.н. - да, но цял костюм - много рядко. През тези 29 години я е имало три-четири случая, я не.

- Каза ми, че досега си ушила близо 500 театрални костюма. Какво става с театралните костюми, след като пиесата “слезе” от сцената?

- Отиват в склада, там колежките Виктория и Любка ги почистват, изглаждат ги и те се превръщат в сценичен реквизит. Когато на някоя пиеса й излезе късметът да се появи отново в театралния афиш, костюмите излизат от ?музея? и влизат пак в работа. Останалите, които нямат този шанс, се бракуват.

- Има ли театърът костюми, които те впечатляват като професионален шивач?

- Сега си спомням, че преди 3-4 години при мен донесоха костюми, които са били част от гардероба на Цар Борис III. Нямате представа каква чудесна изработка са. Свалям им шапка на тия майстори, дето са ги шили. Всичко е на ръка правено, но и до днес не са трепнали, както се казва.

Иначе най-старите сценични костюми, които театърът продължава да пази, и които аз също ценя като професионална изработка, това са костюмите, с които е играл големият наш актьор Илия Бръчков в началото на 50-те години на миналия век.