От 1992 г. до днес в Секешфехервар са изградени 30 км велосипедни алеи

300 километра първокласни улици и 30 километра съпътстващи велосипедни алеи. Няма задръствания нито в централните зони, нито около многобройните хипермаркети на световни вериги. Всички коли паркират безпроблемно. Между сградите е широко, хората живеят спокойно, сред зеленина. Това е накратко първото впечатление от 100-хилядния унгарски град Секешфехервар, което придоби 14-членната благоевградска работна група, която посети побратимения още от 80-те години на миналия век град. В делегацията, водена от зам. кмета арх. Георги Скрижовски, бяха още главният финансист на Благоевград Костадин Шумантов, директорът на “Местни данъци и такси” Иво Николов, Илия Велев - старши специалист ”Местно икономическо развитие и международни програми”, Люба Спириева, експерт “Пресцентър и протокол”, и общинските съветници Данко Ангелов, Румен Калайджиев, Василка Колчева, Райка Чингова и Веселин Иванов.

Целта на посещението бе да се обмени опит по линия на съвместен европейски проект за възможностите в Благоевград да се изгради велосипедна инфраструктура по подобие на тази в унгарския град. Секешфехервар не е избран случайно. Там изграждат велосипедни алеи от 1992 г., продължават и в момента и са сред отличниците по този показател в Европа. Началникът на отдел “Транспорт” в унгарската община Агнеш Виницаи Юхасне обясни, че само за последните три години са спечелили три проекта по ОП “Регионално развитие” за велосипедна инфраструктура. За това време по техни проучвания използването на велосипеди за придвижване в града и между 19-те съставни района се е увеличило с 20%.

ЦЕНАТА НА 1 КМ АЛЕЯ Е 100 000 ЕВРО,

като в нея освен трасето са включени и велосипедни стоянки, покрити паркинги и беседки за отдих около парковите зони, което прави карането на велосипед предпочитано хоби за почивните дни. Такива проекти се реализират задължително с участието и на неправителствени организации. От българска страна такава е АРГИ, а в Секешфехервар е Асоциацията на неправителствените организации. Там са регистрирани над 300 сдружения с нестопанска цел, които само за последната година са спечелили 30 проекта за 814 000 евро.

Но в Секешфехервар релефът е равнинен, улиците са широки, такива са и тротоарите, така че велоалеите са се поместили безпроблемно. В Благоевград нещата са различни, улиците са тесни, централната зона е свръхзастроена, тротоарите и сега на места са колкото да се разминат двама души, какво остава върху тях да се смести велоалея с ширина 2 метра. Независимо от това зам. кметът арх. Георги Скрижовски е оптимист, че има зони, в които проектът е реализируем. Имаме схема, която е приложена към общите устройствени планове, които приехме преди няколко месеца за кварталите “Еленово 1”, “Еленово 2”, “Орлова чука” и “Ален мак”, там са заложени и велосипедни маршрути, обясни той. На 16 юли в Благоевград пристигат унгарските партньори по проекта “Въвеждане на устойчиви форми на транспорт посредством обмен на опит и добри практики”, който е финансиран изцяло от ОП “Регионално развитие” и е на стойност 298 629 лв. До няколко месеца ще има подробен анализ дали е възможно да се изградят велосипедни алеи в общината.

СЕКЕШФЕХЕРВАР Е ДОБЪР ПРИМЕР И ЗА ДРУГИ УСПЕШНИ ПРОЕКТИ И ПРАКТИКИ

Неправителствените организации са успели да се преборят и за облекчаване положението на инвалидите и незрящите. С европейско финансиране в целия град са изградени пътеки за движение на хора, които имат проблеми със зрението. За тях са направени специални релефни пътеки по едни от най-важните маршрути - от автогарата към центъра и към важните учреждения. В специален демонстрационен център за слепи зрящите получават възможност да престоят в напълно обзаведен апартамент на тъмно 30 минути, за да разберат, как се чувстват незрящите. Така стават по-толерантни към хората с проблеми, защото научават с какви трудности трябва да се справят в света на зрящите.

РЕД И ЧИСТОТА

Повечето жители на града живеят в къщи с добре поддържани дворчета, гаражи и коли. Карат автомобили от среден и нисък клас, рядкост е по улицата да се видят тузарски “Ауди Q7”, ВМW-7,”Инфинити” и пр., каквито в Благоевград отдавна има в изобилие.

Дори в промишлените зони зелените площи са поддържани, тротоарите са чисти, предприятията са прилежно оградени, няма разхвърляни боклуци, промишлени отпадъци и строителни материали. Секешфехервар е известен от недалечното минало като града, в който се произвеждаха легендарните градски автобуси “Икарус”. Произвеждат ги и сега, но заводът се е разделил на три. В града се сглобяват телевизори “Панасоник”, произвеждат се авточасти за “Сузуки”, “Фолксваген” и “Ауди”. Веригите “Макдоналдс”,”Теско”, “Лидъл”, “Практикер” дооформят бизнес облика.

НЯКОГА СЕКЕШФЕХЕРВАР Е БИЛ ГРАДЪТ НА КРАЛЕТЕ

В него са живели 39 кралици и 37 крале, които са били коронясвани в катедралата “Свети Ищван”. И сега тя е сред най-достолепните сгради. На източната й стена е разположен паметникът на унгарските патриоти, загинали във войните, а на северната е поставено модернистично разпятие, изваяно сякаш от едно парче дърво. Старият град е забранена зона за автомобили, допускат се единствено коли на снабдители с пропуски, но не им се разрешава престой над 1 час. За велосипедния транспорт обаче няма ограничения, пред всяка обществена сграда има стойки за паркиране.

Унгария като страна членка на ЕС, която е по-напреднала в усвояването на програми от България, си е издействала огромни финансови ресурси за реставрация на стари сгради, а и такива има в изобилие. Почти навсякъде се извършват ремонти, и не само в Секешфехервар, такава е картината и в столицата Будапеща. А разнообразието от стилове е уникално - готика, барок, сецесион, соцреализъм. Към последното се причисляват панелните блокове, но за разлика от нашите там всичко е 100% санирано. Няма ги разноцветни кръпки по панелите, онагледили по чудесен начин деструктивния ни индивидуализъм и отчайващата липса на организация и контрол. В Унгария санирането е извършено по проекти за енергийна ефективност, като финансирането се поема 80% от държавата, 10% от общината и едва 10% от собствениците на жилища. Ако някой не желае да участва в санирането, апартаментът му се ремонтира от държавата, но после тя си удържа средствата. Затова панелните им комплекси изглеждат съвсем прилично, повечето блокове са без тераси, не се разрешава простирането на пране навън, за това си имат специални помещения.

КРЪЧМИТЕ

Заведенията в Унгария са разделени на три типа - кафенета, ресторанти и барове, в първите два концентриран алкохол не се сервира и твърдо работят само до 22 часа. След този час живата музика не е разрешена, за да не пречи на спокойствието на гражданите. За купонджиите са баровете, там музиката е цяла нощ, пие се предимно бира, но се сервира и алкохол. Цените са такива, че алкохолизмът не се стимулира, напротив.

ЗАПЛАТИТЕ

Въпреки че Унгария изглежда подредена и просперираща страна, хората живеят трудно, разбираме от преводачите ни и от срещите с партньорите по проекта. Високите заплати са около 800 евро, но след удръжките на данъците и осигуровките за харчене реално остават не повече от 500. Твърде малко при цена на килограм домати около 2 евро, на черешите 1,5 евро, бензинът е около 1,5 евро, а киловатчас електроенергия се равнява приблизително на 15 евроцента. В Будапеща 75-годишната екскурзоводка баба Милка обяснява, че получава около 300 евро пенсия, затова й се налага да поработва още. Учителската заплата е малко над 500 евро, но след удръжките остават не повече от 380. Повечето унгарци търсят втора работа, за да се издържат. Будапеща е 2 млн. жители, но според баба Милка за миналата година се е стопила до към 1 870 000. Масова практика стана възрастните хора да си продават апартаментите в центъра, защото не могат да ги поддържат. Купуват си къщи в покрайнините или в околните села, обяснява преводачката, която е дошла в Унгария на 5-годишна възраст с баща си, който е българин-градинар от района на Велико Търново.