От 1200 жители на Черниче 50 са членове на читалището, а в 70-хиляден Благоевград само 186

Валери Миленков е роден на 8 декември 1958 г. в Брежани. Живее и учи до седми клас в Черниче. Завършва първия випуск на Математическа гимназия, а след войниклъка - филиала на СУ "Кл. Охридски" в Благоевград, днес ЮЗУ. Трудовата си кариера започва в Бригадирския щаб в Благоевград. Работил е в Общинския съвет на БСП в Симитли и над три години като учител в с. Черниче, в Благоевград е бил главен експерт и директор на държавните ученически лагери, помощник-директор на СОУИЧЕ и директор на Регионалния педагогически център до закриването му.

В момента работи в системата на туризма. Председател е на общинското ръководство и член на оперативното бюро на партия "Движение за социален хуманизъм". Втори мандат е общински съветник в ОбС - Благоевград. Участва в работата на три комисии: член е на Комисията за младежта, спорта и децата, а на другите две - Комисията по образование, култура и вероизповедания и Комисията по обществен ред и сигурност - е заместник-председател. През 2011 г. бе избран за председател на обществени начала на читалище "Гоце Делчев-1958" в село Черниче.

- Г-н Миленков, напуснали сте Черниче като ученик. Как се стигна до избора Ви за председател на тамошното читалище?

- Миналата година бях поканен и избран за председател на читалището, което за мен е много висока, задължаваща оценка. Наистина съм напуснал Черниче преди 40 години и съм откъснат от обществения и политическия живот, но не и от връзките си с това село - майка ми е там, имам много роднини и приятели. Признавам, че тази изборна длъжност съм приел с най-голямо задоволство и отговорност - може би заради начина, по който стана.

- Вие самият занимавали ли сте се някога с читалищна дейност?

- Участвал съм навремето в драмсъстави в Черниче, бях много добър артист. Лека му пръст, бащи ми беше едно време председател на читалището на обществени начала, бил съм край него, помагал съм, раздавал съм книги от читалищната библиотека, познавам отвътре читалищния живот. По онова време културният живот в читалището кипеше.

- Какво е днешното състояние на читалището в Черниче?

- То е единственият културен институт на територията на село Черниче, призван най-вече да съхранява и развива традициите на селото и района, да пази духовните житейски ценности и да активира местното население за участие в културния живот. Тези цели се осъществяват чрез трите основни читалищни дейности - библиотечна, културна и художествена самодейност.

В момента читалището има една щатна бройка - секретар-библиотекар, с делегирана държавна субсидия чрез община Симитли. Бюджетът е ограничен: осигурява заплатата и осигуровките на секретаря и средства за издръжка. При разрешаване на съществуващите проблеми недостатъчните средства се компенсират основно със съпричастността на общината в лицето на кмета и на цялото общинско ръководство, за което им благодарим.

Читалището няма собствена сграда и се помещава в къща, общинска собственост. Но на фона на тези финансови възможности и кадровия потенциал в селото развива, бих казал, сравнително нормална дейност. Закриването на основното училище също оказва влияние, но, от друга страна пък, дава възможност за по-широка дейност на читалището - да компенсира донякъде училището с неговите извънкласни дейности.

- Да се върнем на дейността на читалището.

- Отбелязва с прояви всички големи празници, включени в културния календар на читалището: Коледа, Сурва, Бабинден, Осми март, Великден, Деня на народните будители, храмовия празник. Тук имаме нереализирани резерви и инициативи и още тази година ще положим усилия за реализацията им.

Художествената самодейност се осъществява от група за автентичен фолклор, около 15 жени, с ръководител Цветанка Ковачева, която участва в междуселски и общински мероприятия и на събора "Пирин пее". Групата изпълнява автентични, необработени народни песни, предимно от нашата фолклорна област. Настоятелството е поело ангажимент тази година да осигури нови народни носии.

Библиотеката е богата, разполага с над 7 хиляди тома литература и интересът към нея е висок. Задачата е набавянето на произведения от съвременни автори. Скромен личен принос са дарените от семейството ми 50-60 книги. Чрез дарение осигурихме и компютър. Членовете на читалището не са никак малко - над 50 човека, което за едно населено място с около 1200 жители е в пъти по-голямо като съотношение, като процент участници спрямо читалището в Благоевград например, където в един 70-80-хиляден град членовете са 186.

- Кои са непосредствените Ви задачи като председател на читалището?

- Готов е календарният план. Той е по-обогатен, по-раздвижен, по-разчупен, съобразен с потребностите на живеещите в селото. На първо време задача на нашето настоятелство е да се направи основен ремонт на съществуващата сграда. Имаме договорка с кмета на общината, който, подчертавам дебело, е абсолютно отворен към нашите проблеми. А в бъдеще, защо пък не, да се построи така бленуваната читалищна сграда в Черниче, която може би ще бъде първата в България, построена след промените. За съжаление се закри училището поради демографски причини, но се надявам в най-скоро време поне в началната степен да се сформират паралелки. Сградата на училището е добре запазена, вероятно общината има намерение за нейното рационално използване.

И не на последно място, да активизираме взаимодействието с църковното настоятелство. Планирали сме да направим съвместно заседание на двете настоятелства - да подготвим общи мероприятия, да консолидираме живите сили в селото, да засилим живото общуване. Като цяло сме отворени за общи мероприятия и с други читалища и културни институти. От края на миналата година специалисти от Центъра по изкуствата в Благоевград оказват експертна помощ на самодейния състав, за което благодарим.

Другата ни цел е включване на повече млади хора в съставите. Децата от Черниче, които учат в СОУ - Симитли, участват в съставите на читалището в Симитли: в три възрастови групи има участници от нашите. За следващата учебна година ще проведем разговори, защото ми се ще да се направи танцов състав в нашето читалище - има къде да се събират, няма никакъв проблем от страна на сегашния кмет да ползват залата в кметството. Но трябва да видим пък да не развалим танцовите състави в Симитли. Идеята ни не страда от излишен патриотизъм или шовинизъм, а искаме за самите деца да бъде по-удобно: защото сега веднъж пътуват на училище, втори път вечер - за репетиции. Но за създаване на група по танци за възрастни няма проблеми.

Има какво още да се желае, но трябва да се изхожда от възможностите, от финансите, от базата и от желанието. Най-важното днес е да мотивираме хората, особено младежта и подрастващото поколение.

- Има ли бъдеще село Черниче при устойчивата тенденция на спадаща раждаемост и безработица?

- Черниче е прекрасно село, близо до големия Благоевград, което е и плюс, и минус. През 1986 г. Черниче беше национален първенец по благоустрояване и хигиенизиране. То е жизнено село, особено след сегашното цялостно обновяване. Това, което се направи сега, може да се сравни единствено с направеното в Благоевград за посрещането на Дипломатическия корпус през 1987 г.: пълна подмяна на водопровода и канализацията на цялото село; изцяло оформяне на улиците, което включва тротоари и асфалтиране - по спечелен проект за 5 милиона евро на община Симитли. В момента мият улиците и предстои откриване, което ще бъде и най-значимата придобивка в чест на 100-годишнината от създаването на Черниче. За отбелязване на юбилея има разработена програма, в която участва и читалище "Гоце Делчев-1958".

Черниче е, бих казал, и заможно село, защото по-голямата част от населението са пенсионери от мина "Пирин", което не е без значение. Но най-важното - хората са задружни, имат отношение към общите прояви и празници: фолклорни, емоционални, национални - читалищната фолклорна група винаги се включва. Имаме много силна кукерска група, а съвсем наскоро се учреди Дружество на

зетьовете в Черниче - със знаме, с химн, негов председател е Николай Кашев.

Черниче е богато с многото си стойностни хора - няма необразовани, има интелигенция и немалко млади хора, специалисти в различни области. За съжаление работните места в селото са ограничени и повечето пътуват за работа в Симитли, Благоевград и на други места. Доста известни хора са излезли от Черниче. Един от тях е доц. Крум Чивиев - беше декан на Педагогическия институт в Дупница, чичо ми Стойне Миленков, колкото и нескромно да звучи, е бивш заместник-директор на гимназията в Симитли, дълги години секретар на Окръжния съвет за изкуство и култура. Той има немалък принос за утвърждаване дейността на читалищата в бившия Благоевградски окръг.

Николай Кашев - художник, учител, заслужил гражданин на община Симитли; Цветан Войнов - автор на много белетристични книги за нашия Брежанско-Крупнишки етнографски район. Председателят на Винената партия Иван Лулейски е от Черниче, самата партия е учредена в Черниче. Има лекари, учители, офицери, инженери, средни специалисти, спортисти. Това са хора, които и в момента милеят за Черниче. Като интелектуален потенциал можем да се гордеем.

- Неотдавна сте осъществили контакт със сродно читалище от Великотърновско.

- Като жест на благодарност и уважение към хората, които полагат неистов труд - да се явяват и участват на прегледи и фестивали, предложих на настоятелството и то прие да направим една екскурзия, която да съчетаем с посрещането на пролетта и среща със сродно читалище в село Вонеща вода, Великотърновска област. В групата бяха фолклорният състав, бивши председатели, секретари и редови читалищни дейци. За самодейците беше абсолютно безплатно, намерих спонсори: туристическа агенция ?Самоков - Боровец 21? АД, Винарска изба ?Вини Бошкилов?, община Симитли, транспортната фирма ?Рила експрес? и др. Другите десетина души заплатиха символична сума.

Маршрутът беше хубав и хората останаха много доволни. Посетихме Дряновския манастир, Велико Търново с Царевец. Оттам пристигнахме в хотел ?Релакс? - ЦКС във Вонеща вода, където проведохме среща с местния състав на читалището - около десет човека; с председателката на читалището д-р Иванова, със секретаря. Вероятно през есента те ще ни върнат визитата, ще ги заведем до Мелник, ще им покажем хубостите и прелестите на нашата област. Стана една прекрасна вечер. За вечерята жените бяха подготвили местни специалитети, включително и гърне с боб в панталони, тутманик, баници и др.

На другия ден посетихме град Трявна, разходихме се в етнографския комплекс "Етъра", в град Шипка и на връх Шипка.

Този малък жест от страна на настоятелството към тези всеотдайни хора е най-малкото, което заслужават за това, което са дали за създаването, запазването и развитието на читалището. Използвам възможността да честитя на всички жители 100-годишния юбилей на Черниче с пожеланието да хилядолети!!!