От 12 години живея сама с три кучета, две козички и кобилка в махала Везенковци

Получавам 200 лв. пенсия, но не живея мизерно, а здравословно, произвеждам прехраната си сама с много труд. Кося по 5-6 декара ливади, сама цепя дърва за огрев и се чувствам в превъзходна форма, без главоболие, високо кръвно и наднормено тегло - с тези думи ни посрещна Яна Борисова, секретар на избирателната комисия в планинското село Сенокос, община Симитли.

Тя уточнява, че гласоподавателите са 42-ма, но от тях само 15-ина остават в селото през зимния сезон.

За това какъв е животът й, далеч от градската суета, стрес и напрежение, разговаряме с 60-годишната жена, която живее сама в махала Везенковци.

- Яна, откога живееш в село Сенокос?

- След 25-годишна работа на три смени в Текстилния комбинат в Благоевград се завърнах в Сенокос преди 12 години. Трябваше да се грижа за болните ми родители, баща ми получи тежък инсулт и не искаше да идва в града. До смъртта им ме беше страх сама да изляза навън, когато е тъмно, но неволята ме научи на всичко. Вече свикнах и живея сама в 115-годишната фамилна къща. Но определено не съм самотна, общувам с животните - имам три кучета, две козички, кобилка и котки. И знаете ли какво, аз разговарям с животните и те ме разбират, не говоря с хора, които са озверели.

Истинска наслада ми доставя, когато се завръщам от магазина към къщата, имам две големи кучета-пазачи, които ме посрещат, наобикалят ме котетата и всички животинки се милват около мен... Това е идилия, която е трудно да се опише и представи, ако човек сам не я е усетил и изпитал. Общуването с животните е много странно, на всяко животинче съм сложила име...

- Как се справяш, парите стигат ли ти?

- Получавам 200 лв. пенсия, която, разбира се, съвсем не е достатъчна. Но аз произвеждам всичко сама, вярно, с много труд, отглеждам зеленчуци, имам овощни дървета, правя зимнина. Храня се предимно с кисело мляко и извара. От магазина купувам единствено хляб, кафе и цигари. Пуша по една кутия на ден, това е порок, който не успях да преборя.

- Как започва денят на една жена, сама в планината?

- Ами сутрин ставам около 05,00 часа и задължително пия чаша кафе, закусвам и започвам работа. Кося сама 5-6 декара ливади за сено през зимата. Няма по-приятен мирис от прясно окосена отава. Изсушеното сено събирам пак сама и складирам в плевнята, полъхът от разнообразни билки е истинско изцерение. Затова и тук забравих какво е това високо кръвно, наднормено тегло и главоболие. Чувствам се в превъзходна форма.

- Не ти ли липсват удобствата на градския живот?

- Не, в Благоевград слизам само веднъж в годината, за рождения ден на малката внучка Йоана, който е на 19 октомври. Всичко, което е необходимо за живота ми, го има около мен. Е, разбира се, братята ми направиха в къщата санитарен възел. Тя е с гредоред, построена е през 1895 година и досега е съхранена в този вид, в една от стаите има камина, която още е действаща. На специални куки се закача гърне, в което се приготвя ястие. Запазена е и фурната, където баба ми печеше хляб.

От родителите си съм запомнила и сега на проветриво място закачам грозде, което се изсушава и запазва дълго през зимата.

- Не се ли страхуваш от дивите животни?

- Човек сам може да си навреди, но не и животното. На 50 метра от мен видях вълк, удави козичката и се опита да я отмъкне. Разкрещях се, кучетата започнаха да лаят и той избяга. Дивото животно никога не напада, ако ти не го дразниш. То си върви по пътя и не напада. През лятото съм виждала много змии, но и от тях не се страхувам, опасно е само ако я настъпиш, тогава може да те клъвне.

- Боледуваш ли?

- Не, сред чистия боров въздух за 12 години само веднъж ходих на лекар, получих възпаление - цистит. Знаете ли как се лекувам от настинка - ям много чесън, особено през зимата, и пия в умерени дози, разбира се, 1-2 чаши домашно вино. Основно за мен са разходките, дори при дълбок сняг отвън, обувам ботушите и излизам с животните. Ако заседна вътре на топло до печката, без да се движа, разбира се, че ще се поболея. Човешкият организъм е така устроен, че да се поддържа с движение.

Превърнала съм се в лечителка на възрастните хора от махалите, правя им масажи и им помагам с каквото мога, меря им кръвното при нужда. Най-възрастният е 85-годишният дядо Пешо.

Камъкът си тежи на мястото, може би тук е моето място.

Благодаря на съдбата, че ме е дарила с прекрасна фамилия, поддържам добри отношения със семействата на братята ми Стоян и Цецка Борисови, които живеят в Етрополе, и Благой и Таня Борисови от Благоевград. Дните, когато ми дойдат на гости, се превръщат в истински празник, всички заедно сядаме на трапезата. Тези мигове ме зареждат със сили и енергия. Радвам се и на трите си внучета, аз съм разделена със съпруга си от 30 години, но не сме се карали никога, просто така се случи...

- Ти бе секретар на избирателната комисия на местните и президентски избори, за кого гласува?

- Гласувах за кмет за община Симитли за Апостол Апостолов, както ние си го знаем - Поли. Той е човек, който е спечелил не само моето доверие, а и на останалите хора. Не прави разлика между хората, за него не е важно дали си беден или заможен, българин или циганин. За всякакви проблеми се обръщаме към Ап. Апостолов и той ни помага, затова с чиста съвест заявявам, че той заслужава да остане кмет доживот. За случващото се в политиката научавам от новините по телевизията, тя е единственото ми средство за комуникация.

За президент гласувах за кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Виждам, че Бойко Борисов управлява със здрава ръка, и се доверих на тяхната партия. Изходът от финансовата криза е всеки можещ, физически здрав и млад да запретне ръкави и да се захване да произвежда и работи, без да мърмори. Тогава нещата в държавата ще потръгнат.

- Определяш ли себе си като Робинзон Крузо, само че в женски вариант - жена, живееща сама в планината?

- Ами по-скоро като д-р Куин лечителката! - отговоря, смеейки се, жената.