От 10-годишен съм обущар, измайсторих 5 чифта за Людмила Живкова и тя ме направи лейтенант

- Майсторе, от колко години работиш като обущар?

- Бях 10-годишен, когато дядо ми, известния адвокат навремето Яне Тонев, ме заведе в една малка, схлупена обущарница в Дупница да уча занаята. Баща ми беше железничар, но се спомина млад. Мама беше обикновена жена. Трудно се изхранвахме. 5 години работих в обущарницата. На 15 записах Занаятчийското училище в Дупница, сега ПГ по облекло и обувна промишленост. Държавата ми даваше 18 лв. стипендия. 12 лв. ми беше квартирата в Дупница. Тогава не беше като сега - автобуси, автомобили, нямаше превоз да пътувам всеки ден от Дяково до Дупница. С 6 лв. изкарвах месеца. Учих 2 години и отидох на работа в Кюстендил, в обувна фабрика “Ильо Войвода”. Там работих като саяджия до казармата, това е горната част на обувката. Получавах малка заплата и парите не ми стигаха.

Имах един началник, който забеляза, че обущарството ми иде отвътре, и започна да ми дава кожени изрезки, а аз от тях правех модерни за времето плетени колани от кожа с големи катарми. Той ми даваше по някой лев за тях. Майсторех и кожени каишки за часовници.

След казармата се върнах отново в Кюстендил, но в ТПК “Осогово”. Там работих 10 години, после станах военен.

- Защо захвърли занаята и стана офицер?

- Това ми беше детска мечта, но от село ми бяха дали лоша характеристика, не бях от комунистически род и мечтата ми беше неосъществима. Но късметът ми се усмихна, докато работех в ТПК

“Осогово”, веднъж първият секретар на партията в Кюстендил тогава попитал шефа ми дали може да направи хубави обувки за Людмила Живкова. Тя видяла обувки, произведени в нашето предприятие, и ги харесала. Шефът казал, че можем, само трябва да знаем кой номер. Аз вече бях завършил и вечерно училище и бях дизайнер на обувки. Един ден ме вика началникът и ми казва: “Трябва да направиш 5 чифта хубави обувки на Людмила Живкова, измисли хубави модели”. Дойде дъщерята на Тодор Живков, взех мярка и си отиде, но преди това ми даде визитка и ми каза да й се обадя като станат готови. Людмила носеше 37 номер обувки, имаше фини крака. Направих й пролетни обувки. След това, като я гледах по телевизията или на снимки с моите обувки, много се радвах. Направих обувките и лично й ги занесох в София. Тя се държа много добре с мен, покани ме да седна в кабинета си и ме попита какво може да направи за мен. Аз й казах, че искам да съм военен, но характеристика ми не е добра. “Няма значение”, заяви тя. Обади се на някого по телефона ми каза: “Назначен си в поделение 436630 в Пловдив”. Започнах служба като младши лейтенант. Изкарах и Школата за запасни офицери. Работих няколко години като офицер, а после станах миньор, за да взема голяма пенсия. Пенсионирах се от мината и сега взимам 602 лв. пенсия.

- Защо не си гледаш старините, а още работиш, пенсията ти е добра?

- Свикнал съм да работя, работя от дете и не мога така да стоя.

- Имаш ли клиентела в дюкянчето?

- Имам много клиенти. Взимам евтино и хората идват. На месец изкарвам около 400 лв., от тях 120 плащам наем, 70 лв. за превоз от с. Дяково до Дупница, и ми остават чисти 200 лв.

Прави ми впечатление, че хората обедняват. Едни обувки ги кърпят по 5-6 пъти, докато хептен не се скъсат. Носят ми оръфани обувки, не можеш да познаеш кой ляв, кой десен. Прави ми впечатление, че жените вадят от гардеробите си обувки демоде и ми ги носят да ги ремонтирам. Клиентите са ми бедни и затова взимам евтино. Богатите купуват скъпи обувки от естествена кожа, пък ако се скъсат, ги хвърлят и си купуват нови. Сиромашията купува евтини и некачествени обувки. Обуе ги веднъж-два пъти и те цъфнат на пръстите. Носят ми и по-луксозни обувки. Почти всички магазинерки от Евробазара, където е дюкянчето ми, си ремонтират обувките при мен. Младите жени носят малко по-скъпи обувки и по-модерни. Имам клиентки учителки, счетоводителки, служителки в банки... всякакви.

- Личи ли характерът на човека по обувките?

- Може би има нещо такова. Донасят ми обувки чисти, като че ли сега са взети от витрината, други пък са само кал, без да са забърсани поне с парцал. Имам чувството, че поддържаните обувки са на хора педантични и себични, тирани. Тези, които ми донасят разкривени обувки и непочистени, са по-меки и благи по характер. Може и да бъркам.

- Бай Йордане, вълнуваш ли се от политиката, харесва ли ти управлението на Бойко Борисов?

- Аз разбирам от обувки и това правя. От политика не се интересувам. Който и да е на власт, аз все ще съм си обущар, министър няма да стана.

- Ще те наследи ли някой в обущарството?

- Да. Синът ми Сергей. Той е собственик на фирма “Марс 90” в Кюстендил. Произвежда спортни обувки. Аз измислям моделите, а той ги произвежда.