От 1 юни инспектори на Министерството на културата удрят с такса “авторско право”

Дирекция “Авторско право” към Министерството на културата определи Благоевград и Сандански като първите градове в страната, откъдето членовете на Инспектората ще тръгнат да проверяват дали заведения, хотели и магазини си плащат авторски права за излъчваната музика.

Акцията ще продължи през целия юни месец, а през юли инспекторите заминават за морските курорти. Глобите са повече от солени. При първо констатирано нарушение - пускане на аудио или видеозаписи без платени авторски права, дори в най-малкото квартално барче глобата е между 2000 и 20 000 лв. Ако и при втората проверка заведението се окаже без платена такса “Музика”, санкциите вече са между 3000 и 30 000 лв.

Каква е готовността на хотелиерите и ресторантьорите в Югозапада да посрещнат поредните изисквания към тях е темата на разговора ни с общинския съветник в Благоевград, хотелиера Румен Калайджиев. Той е и член на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и неин регионален представител за областите Благоевград, Кюстендил и Перник и като такъв бе първият в Благоевград, платил си такса “авторски права” за 2012 г. Асоциацията съществува от 5 години, а през последните 3 г. в резултат на серия преговори с двете лицензирани фирми за събиране на музикалния налог Профон и МУЗИКАУТОР успя да договори 50% отстъпка за членовете си.

- Г-н Калайджиев, всеки момент в Благоевград и Сандански, а после и в другите градове върху ресторантьорите и хотелиерите ще се стовари поредната финансова балтия във вид на глоба за неплатена такса “авторско право”. Готови ли сте да я посрещнете?

- Кой е готов в тази криза? Макар че ние в асоциацията успяхме да договорим 50-60% отстъпка и ще посрещнем финансовия удар доста по-добре от колегите, които не членуват при нас.

- Защо фирмите, защитаващи авторските права на музикантите, са две, и на двете ли ще трябва да плащате, за да пускате музика и видеоклипове без риск да ви глобят?

- Две са, защото едната защитава интересите на авторите на песента - музика, текст и аранжьор, а второто дружество - на изпълнителите и продуцентите. За да е изряден един ползвател на музика, независимо дали ще я пусне от радио, телевизия, интернет или диск, той трябва да сключи предварителен договор и с двете фирми.

- За какви суми става въпрос?

- За хотела си аз трябва да плащам 2100 лв. към двете организации, но като член на асоциацията сумата ми падна доста и е около 1000 лв. за годината. Ако пък си собственик на 2 и повече хотела или заведения, отстъпката за авторски права стига дори до 60%.

- И няма начин никой собственик на барче или хотел да се измъкне?

- Ами няма. А и в крайна сметка българинът вече трябва да спре да мисли в тази посока как да преметнем държавата. Добре, няма да платиш, ще те глобят, но после хем глобата ще трябва да си платиш, хем таксата, защото неминуемо ще има и следваща проверка. Да не говорим, че налогът за авторско право всъщност не е чак толкова голям. Глобата е много по-висока от въпросната такса. Например за едно средно голямо заведение авторското право струва около 4 лв. на ден, колкото е една бира. Ако в заведението ти има 100 места и на ден в него се изпиват 100 бири, едната бира е достатъчна, за да си платиш спокойствието и да пускаш безпроблемно всякаква музика.

- Значи пестите близо 1000 лв. само от такса “авторско право” заради членството си в Асоциацията на хотелиерите?

- Да, успяхме да се преборим за това и го смятаме за голям успех, защото, съгласете се, 30 000 лв. глоба е кошмар. А да спестиш тази огромна сума срещу годишен членски внос към асоциацията, който варира между 50 и 150 лв., това определено вече е на сметка.

- Имате ли други ползи от членство в тази браншова организация, каквато е асоциацията?

- Да, и те хич не са малко. Вече имаме договорени карти за по-евтино гориво с една от веригите бензиностанции. Правят ни отстъпка 6 ст. на литър, но пак е нещо, защото ние непрекъснато сме в обиколки за зареждане. Имаме вече договорени търговски отстъпки и с дистрибутори и производители на различни стоки. Правили сме сметка, че с тези отстъпки и намаления миналата година чрез асоциацията сме спестили на бизнеса около 300 000 лв. И част от тези пари отиват в потребителя. Например ако договорим 20% отстъпка от цената на бирата, 5% отиват за издръжка на асоциацията, а останалите 15 % - в собственика на заведението.

Предвид драстично намаляващия брой клиенти във вътрешността на страната, с тези 15% той може да сложи доста по-ниска цена на пивото за клиента и така ползата е повсеместна. Всъщност като асоциация ние дори бихме могли да договорим по-евтин ток. Трябва да сме обаче колкото може повече, защото само така сме сила, а не както сега - всеки действа на парче, но като солов играч нищо не се постига. В крайна сметка браншовите организации не сме ги измислили ние, хотелиерите, но това е единствената структура, която може да защити интересите ни. Да не говорим, че ако съберем повече пари от членския внос, бихме могли да участваме във всички борси, да издадем общ рекламен каталог, да наемем офис...

- Колко са членовете на хотелиерско-ресторантьорската асоциация?

- В България са над 260, но много от тях са собственици на вериги хотели и заведения, така че зад това число се крият доста обекти. В Благоевград все още сме малко.

- Защо?

- Нямам отговор на този въпрос. Явно индивидуализмът ни е прекалено силен и всеки предпочита сам да си решава проблемите, ако ги има.

- Усети ли се кризата във вашия бизнес?

- И още как. Не върви и вината е колкото в кризата, толкова и в нас самите. Наскоро бях в Пазарджик и там легло под 60 лв. не успях да намеря. Докато ние тук сме царе на конкуренцията и някои колеги предлагат легло и по 15 лв. Тоест, за да ти открадна клиента, аз мога да ти дам леглото и на 2,40, ако искам. Тази цена ми е абсолютно на загуба, но ще го направя, за да си ти зле.