Осъзнах, че съм истински късметлия, надявам се да получа моралното удовлетворение

Мустафа Паспалов е роден през 1981 г. в гр. Якоруда. Израства и създава семейство там, занимава се с дървообработка. Името му нашумя особено след като заведе дело срещу МБАЛ - Разлог с иск за обезщетение от 30 000 лв. заради забравено 12-сантиметрово острие на нож в корема му. Лекарската грешка на хирурга с над 40 години стаж д-р Владимир Гарабийски, бивш шеф на хирургията в Разлог, му коствала дни наред болки и страдания, опасност за здравето и живота му. Мустафа обаче е сред малцината щастливци, оцелели вследствие на лекарска немарливост - острието било само на 4 мм от сърцето му и буквално броени секунди го делели от смъртта. Извършена му е спешна операция и след време той отново се вдига на крака.

Не може да се примири обаче с безпрецедентната лекарска немарливост, препятствията, през които е трябвало да премине, за да остане жив, и факта, че това може да се случи и на някой друг. Точно заради това се решава да даде болницата на съд и се свързва с адвокат Ивайло Табаков. Впоследствие делото бе прехвърлено срещу Спешния център, тъй като се оказа, че д-р Гарабийски работи там. Така на съдебната скамейка ще се изправи не управителят на МБАЛ - Разлог д-р Божидар Велев, а д-р Величка Антова, шефка на Център за спешна медицинска помощ - Благоевград, чийто филиал е Спешният център в Разлог.

Ако съдия-докладчикът по делото Лилия Масева реши делото в полза на Мустафа, излиза, че 30 000 лв. за лекарската грешка ще плати обикновеният данъкоплатец, който, внасяйки си редовно здравните осигуровки, разчита и вярва на родната медицина. За преживените страдания, случая в подробности и очакванията от Темида разговаряме с Мустафа Паспалов и адвоката му Ивайло Табаков.

- Мустафа, разкажи ни повече. Какво се случи в нощта на 3 април миналата година?

- Мустафа Паспалов /М.П./: На датата, която посочихте, бяхме със съпругата ми, нейната сестра и мъжът й, както и други приятели в механа "Балкане" в Якоруда. Беше много приятна вечер и никой не е предполагал какъв завършек ще има тя... Заведението беше пълно. През няколко маси от нашата беше и компанията на момчето, което ме прободе с нож. Той се казва Мехмед Бобев и също е от Якоруда, с него се познаваме бегло, все пак нашият град е малък и всички се знаем. Още при едно мое отиване до тоалетната с Бобев се срещнахме на изхода на механата и той нарочно се бутна в мен. Мисля, че просто си търсеше конфликт с някого да изразходва енергия. Чух го да казва, че иска да се сбие с някого, но аз си подминах и не му обърнах внимание.

Един негов приятел от компанията дойде и го заведе обратно на масата. След около час някъде на масата ни стана въпрос за Бобев, тъй като той постоянно гледаше към нас и се заканваше, правеше движения с един нож около шията си. Иначе казано - намекваше, че иска да ме коли. Та стана въпрос за него и от съпругата ми разбрах, че когато тя и сестра й са били до тоалетна, Бобев също се е появил там и въпреки че бълдъзата ми му обяснила, че е заето и че това е дамската тоалетна и вътре имам човек, Бобев е започнал да чука по вратата и да дърпа дръжката.

По това време вътре е била съпругата ми. След това при едно мое излизане отново до тоалетна се спрях на масата на Бобев, като му направих забележка, че не е редно да се държи така и не му прилича да притеснява по този начин омъжени жени. Стана свада. В този момент един от компанията на Бобев - Алиш Кунгьов, който е от Белица и също е обвиняем по делото, което Районна прокуратура - Разлог образува, стана и ме удари с бутилка от водка по главата. В същия момент Бобев ми нанесе два удара с нож в областта на корема.

Тогава се намесиха много хора, хванаха Бобев и Кунгьов и ги изведоха навън. Хванаха ме и мен и ме заведоха до масата ни. Веднага платихме сметката и се отправихме към Спешния център в Якоруда. От там с линейка ме закараха в болницата в Разлог в Спешния център. С мен дойдоха няколко коли приятели и роднини. В Разлог бях приет от дежурния лекар д-р Гарабийски. Преди мен чакаше едно друго момче с рана на главата, което бе видимо пияно.

Докторът тъкмо го беше зашил и тогава се обърна към мен: "Ето още един такъв случай!". Казах му: "Докторе, аз не съм пиян!", а той отговори: "Да, да, виждам, че не си!". Изпрати ме на снимка. След като снимките бяха готови, той ги погледна и каза: "Няма ти нищо, момче, не се плаши!". Заши ми раната с два шева. Мисля, че даже и упойка не ми постави. Каза ми още веднъж: "Няма ти нищо, можеш да се прибираш!". Тръгнах си за Якоруда. По пътя болката започна да се усилва много.

Помислих си, че имам счупени ребра, защото много ме болеше над корема вдясно. Прибрах се вкъщи, но до 6-7 сутринта не успях да заспя от болка. После съм задрямал. Към 11:00 часа се събудих. Станах и тръгнах към банята. Усетих остра режеща болка. Притъмня ми пред очите и... после не помня. Съпругата ми каза, че съм се свлякъл на земята. Всички вкъщи много се изплашили. Веднага са ме закарали отново в болницата в Разлог. Направиха ми операция, след която се установи, че при първоначалния преглед са ми зашили раната, без да забележат, че острието от ножа е останало в корема ми. На косъм съм бил от най-лошото... Осъзнавам, че съм късметлия!

- Какви бяха условията в МБАЛ - Разлог? Доколкото имам информация, въпросният лекар Гарабийски вече е пенсионер, но въпреки това работи в Спешния център заради липса на други желаещи...

- М.П.: За мен всичко беше един шок! Нямам представа какви са били условията. В тези дни изобщо не съм мислил къде се намирам, просто се борех за живота си... Действията на въпросния лекар не зная как да коментирам... Но все пак може би тук е мястото да благодаря на д-р Георгиев и д-р Икономов, които направиха последващата операция и ми спасиха живота.

- Как се реши да заведеш дело, какво те подтикна?

- М.П.: Още щом се посъвзех, потърсих адвокат. Бях решил, че ще си търся правата докрай. Решил съм да не се отказвам и да търся отговорност както на човека, който ме наръга с нож, така и от лекаря, който се отнесе така немарливо с мен и постави живота ми на риск.

- Адв. Ивайло Табаков /И.Т./: Чух за случая едва когато Мустафа дойде в кантората ми. Не усетих никакво колебание у него в решението му да започнем дело. Той беше категоричен, че иска да получи на първо място морално удовлетворение за причинените му болки и страдания от тази ужасна, бих казал, безотговорна лекарска небрежност. Попита ме дали ще успеем да се преборим, защото, както знаете, тази гилдия е трудно пробиваема, и аз му обещах да направя всичко по силите си. Това дело стана за мен кауза.

- Има една приказка, че всекиму се случва, но при лекарите грешки не са оправдани. Как си обясняваш факта, че медик забравя острие в корема ти, което не е никак малко, а ти едва не си отиваш от този свят?

- М.П.: Нямам никакво обяснение.

- И.Т.: Честно казано, не можах да повярвам, че в 21-ви век могат да се случват такива неща, при възможностите и апаратурата, които съществуват. Друг е въпросът какво е трябвало да се направи съобразно утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика. Толкова фрапираща грешка за хирург с такъв опит?! Отдавам го на това, че за съжаление в днешно време човешкият живот не струва много. А и не виждаме често наказани за подобна немарливост...

- В този случай 30 000 лв. не са ли малко за това, което си преживял?

- М.П.: Не съм мислил върху сумата, тя не е най-важното.

- И.Т.: Аз предложих сумата чисто прагматично, воден от практиката на съдилищата в такива подобни случаи. Както и Мустафа сам каза, за него е по-важно моралното удовлетворение, което би получил, а не паричното изражение. По тези дела съдът определя обезщетението по справедливост, така че съдът в крайна сметка е този, който ще се произнесе дали тази сума е малко или много!

- Адвокат Табаков, Вие имал ли сте преди такъв случай. Как коментирате делото като цяло?

- И.Т.: Точно такъв случай не съм имал до този момент. Затова и делото се превърна в предизвикателство за мен. По принцип дела от този характер не са много и няма богата съдебна практика в тази насока. Повечето хора не смеят да завеждат подобни дела, опасявайки се, че рядко и трудно е да бъде осъдено лечебно заведение или лекар за допусната грешка. И това е така. Медицината е наука на вероятностите. В съдебните експертизи, които правим по делата, много често вещите лица - лекари, които да не забравяме също че са от тази гилдия, дават заключения, че увреденото състояние на пациента може да се дължи на лекарска грешка, но може да се дължи и на други фактори. В този случай съдът е с вързани ръце. И затова остава недоказана по безспорен начин тази вина, която за нас като хора е несъмнена. А относно конкретния случай, считам, че нещата са ясни, предвид доказателствата, с които разполагаме.

- Какво се случва с лицето, намушкало с нож Мустафа Паспалов?

- М.П.: В момента какво се случва?! Ами гордее се с това, което е направил! Навсякъде разправя, че законът не може нищо да му направи и парадира с това, че бил охрана и имал връзки и че нямало нищо да му направим. Разбрах, че след като ме е наръгал с нож и са го извели навън от механата, Бобев е започнал да буйства, казал, че отива да си вземе пистолета, за да ме намери и да ме довърши. Изживява се на мутра. След случая с Бобев с мен се случиха още няколко инцидента - веднъж ми срязаха гумите на колата, а веднъж ми бяха развъртели болтовете на една от гумите на колата. Не мога да го докажа, но имам съмнения, че това е направено от Бобев. На няколко пъти след инцидента той търсеше контакт с мен.

Първо, за да ми се извинява, а после уж за да говорим да ми заплати някакво обезщетение за нанесените ми прободни рани, но всъщност целта му беше да ме предизвиква, за да се сбием и да подаде жалби срещу мен. Разбрах, че така са го посъветвали. В единия от случаите ме извика на среща отново с уговорката да говорим и да се разберем за евентуално обезщетение и нападна с бокс в ръка. Оттогава избягвам всякакъв контакт с лицето и реших, че ще си общуваме чрез адвокатите. Интересен факт е, че след последния инцидент с Бобев, който описах по-горе, същия ден той си е извадил медицинско свидетелство, че съм му нанасъл побой. Медицинското свидетелство е издадено от д-р Гарабийски. Интересно съвпадение, нали?! Бобев подаде жалба в Районна прокуратура - Разлог срещу мен. Проверката приключи с постановление за прекратяване поради липса на престъпление от моя страна.

- И.Т.: Тези действия на момчето, което наръга с нож Мустафа, отдавам на младостта му и неопиността му. На 23-24 години човек си мисли, че светът е в краката му. Не на последно място отдавам това и на факта, че това, което ни залива постоянно както от пресата, така и от електронните медии, е информация за подобни случаи като този на Мустафа, за които оставаме с впечатление, че са останали ненаказани или са потулени. И, разбира се, всеобщото мнение, което битува сред хората, сред нашите клиенти дори, че всичко може да се "уреди" или "подпомогне". Така стана и в случая на Мустафа - въпросният младеж започна да се хвали, че "той такива хора ще докара от София и така ще уреди нещата", че няма да му направим нищо. Но аз вярвам в правосъдието!

- Какво очаквате от съда?

- М.П.: Очаквам да осъди и Бобев и виновния лекар.

- И.Т.: Българският съдия не е изолиран, той е като всички нас - също ползва здравни услуги, има близки и приятели, които сигурно са попадали в подобна ситуация. Така, че чисто в човешки план, нямам съмнения за вътрешната убеденост на съда в нашата правота. А и юридически погледнато, смятам, че правото е на наша страна. И доказателствата са в тази насока. Така че очаквам едно справедливо решение, основано на доказателствата. Както казах по-горе - имам доверие в българския съд!