Орлин Тимов: Кризата удари ресторантьорския бизнес, фалират барчета, в закусвалнята ми клиентите намаляха с 30%, банките ни задушават с чудовищни лихви от 13%

- Г-н Тимов, как се отразява икономическата криза на малкия и средния бизнес, чийто представител сте в Съюза за стопанска инициатива?

- Кризата е осезаема за всички стопански субекти, но за малките и средните предприятия е най-трудно да се справят. Преди известно време имахме национална среща в София, на която направихме конкретни предложения до финансовия министър Симеон Дянков, за да оцелее дребният бизнес.

- Какво му предложихте?

- Ще започна по-отдалеко, първо, малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката на България и това е дори нейната специфика. Заради това смятаме, че

ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА ПРИЛОЖИ ДОРИ НЕПОПУЛЯРНИ И НЕСТАНДАРТНИ МЕРКИ, КОИТО ДА

ПОДПОМОГНАТ

МАЛКИЯ БИЗНЕС,

иначе ще започнат, а дори започнаха масови фалити.

Как да стане това - първо с рационално използване на наличните финансови ресурси на различните държавни организации.

- Звучи малко общо и като покана за намеса на държавата в пазарните отношения?

- Не съвсем, ще се обоснова. В момента кредитната политика на търговските банки в страната е такава, че е почти невъзможно да теглиш заем за бизнеса си. Лихвите са безбожни и стигат до нива 12-13%, нещо, което прави невъзможно плащането им. По цял свят се предприеха мерки банките да стимулират бизнеса, за да се преодолее по-бързо кризата, само в България вместо понижаване на лихвите ги вдигат. Дори навремето, преди банковите фалити в България, стойностите на лихвите по кредитите бяха по-поносими. И при това положение държавата вместо да се намеси, налива парите от бюджетния сектор в същите тези банки, които са основно чужди, не български. Т.е. парите на министерства, държавни организации и пр. минават през чуждите банки, които са избрани като обслужващи, печалбата се изнася в чужбина, а нас ни товарят с непосилни лихви и въздух не можем да си поемем. И в крайна сметка бизнесът вместо да се съвземе и да се стабилизира икономиката, търпи загуби.

ОНЗИ ДЕН ИЗЛИЗАМ ОТ БАНКАТА И СРЕЩАМ

ЕДИН ПОЗНАТ, НА КОГОТО МУ ВЗЕМАТ КЪЩАТА,

на друг, който имаше транспортна фирма - камионите, които са лизингови, и т.н. Паркингите на банките вече са пълни с превозни средства на длъжници. А знаете, че после ги препродават на безценица. Същото е и с хотелите по Банско. Като фалираме, ще ни вземат камионите, хотелите, ресторантите, а впоследствие най-вероятно ще дойдат богати чужди клиенти, може би на същите банки, да ни изкупуват на безценица.

- Звучи малко като световна конспирация?

- Далеч съм от мисълта да приписвам всичко на световната конспирация, защото е несериозно. Но наистина се получава подобен порочен затворен кръг и мисля, че скоро ще се убедим в това, най-напред в Банско.

- Какъв е изходът?

- Просто държавните пари да минават през единствената българска банка - Българска банка за развитие /ББР/. Държавните дружества и министерствата да се задължат да открият разплащателни и депозитни сметки в ББР, малкият и средният бизнес да може да получава чрез тази банка кредити при нормални лихвени нива. Чуждите банки просто да обслужват тези кредити. Ако пък не искат и се дърпат, държавата да ги заобиколи, както направи с “Български пощи” - обслужването на преводите на парите да минава през тях.

ПРОВЕРИЛИ СМЕ, ПОДОБНИ МЕРКИ НЕ ПРОТИВОРЕЧАТ НА ПРИНЦИПИТЕ НА ПАЗАРНАТА

ИКОНОМИКА, ИМА ТАКАВА ПРАКТИКА ВЪВ ФРАНЦИЯ.

Просто така държавата ще управлява по-ефективно икономиката си и няма да ни оставя сами да се давим в кризата. Защото, ако получим кредити при лихва 7% вместо 13%, ще можем да работим, да плащаме заплати на работниците, осигуровки, те на свой ред ще могат да купуват различни неща и ще завъртят вътрешния кръг на икономиката. Т.е. разликата от 4-5% лихва няма да изтича в чужбина, а ще остава в българската икономика. А това са доста пари. Няма да се ощетят и държавните субекти, с чиито пари ще работи ББР, защото лихвите по депозитите им ще се запазят на сегашните нива - 4%, а 1,5% по разплащателните. Разликата е, че спечеленото от банката ще си остава в нашата икономика. А има и още един момент - така ще се премахнат корупционните практики при привличането на държавен паричен ресурс към съответните търговски банки.

- Как се отразява кризата на ресторанторския и хотелиерския бранш?