Организаторката на фестивала Л. Бисерова: Институцията България не се интересува от култура

Фолклорната прима Любимка Бисерова за пета поредна година организира фестивала "С песните на сестри Бисерови" в Сандански. Тазгодишното издание излиза от пределите на Сандански и с. Пирин и ще гостува и в Гоце Делчев. Провежда се с подкрепата на община Сандански в лицето на кмета Андон Тотев, Сдружението на хотелиери, ресторантьори и туроператори, с председател Илия Пасков, и община Гоце Делчев. Състави от Япония, Африка, Сардиния, Холандия ще концертират три дни. За проблемите при организирането на събитието разговаряме с Л. Бисерова:

- Г-жо Бисерова, въпреки финансовите трудности, отново се нагърбихте с нелеката задача да организирате това пето вече издание на фестивала "С песните на сестри Бисерови”. Колко състава ще концертират в Сандански и Гоце Делчев?

- Фестивалът стартира в 19.00 ч. на 10 юни на площад "България" в Сандански, входът е свободен. На 11 юни домакин на фестивала е Гоце Делчев. Заключителната част е в родното ни село Пирин. Наистина срещнах трудности.

Още преди да разбера, че няма да имам субсидия от Министерство на културата и от община Сандански, аз бях поканила групите. От 10 поканени групи от различни краища на света дойдоха само 4, тъй като всеки имаше финансови проблеми. За 2-и път ще пее уникалният хор от Сардиния, Италия, "Тера Меа”, ансамбълът от Холандия "Фолк Корн”, които представят средновековна музика от 16-17-и век.

Лейла Негро от остров близо до Мадагаскар заедно със своя китарист ще представят африкански ритми и, естествено, малко по-модернистичен стил, който тя представя във Франция. Четвъртият участник е Хиро Ко Дой и представя традиционното кото от Япония. Тя идва за 5-и път. Разбира се, няма да мине и без нашето участие и това е на детски танцов състав "Празник”.

- Каква е изненадата тази година за феновете на фолклора?

- Българските групи ще липсват. Сигурна съм, че изненади за участници и гости ще има с песните на сестри Бисерови. Желанието ми бе да поканим повече групи и състави, но в момента ситуацията, в която се намираме, не позволява да каним състави от страната.

- Каква бе причината да бъде обявена за нулева 2010 година?

- Причината да не се проведе фестивалът първо бе финансова, недостиг на средства. Също така миналата година се проведе фестивалът "Копривщица”, което бе доста натоварващо за самите групи и поради тази причина групи от Сандански не успяха да вземат участие.

- Срещнахте ли трудности при самото организиране на фестивала?

- Един фестивал се прави много трудно. Известно е, че за да го има фестивала, трябва да се работи година преди това. Ето отсега аз трябва да започна да работя за следващото издание, ако го има. Тази причина е всеобща и интернационална. Навсякъде проблемът е един и същ, защото кризата е световна. За да дойдат съставите да концертират в Сандански, те плащат лично от джоба си.

- Има ли моменти, когато си казвате "спирам”?

- Тази година напълно се разочаровах от отговора на Министерството на културата, че няма да дадат и една стотинка за това, което съм направила за България, а дават пари за такива пошли неща, като пример - има фестивали много примитивни и всеки един дава средства там, а това, което е направено за имиджа на България, не е оценено.

Самата институция България не се интересува от културата на другите страни. Село Пирин няма собствено читалище, ние сме под наем там в сградата на Горското. Сандански е един развиващ се туристически град и често пъти това е повод за спиране на субсидии по други програми.

Аз правя фестивала, колкото и да е чудно на някого, за хората и работя доброволно за този фестивал от самото му организиране, а помощ няма отникъде. Човек остава неразбран в собствената си държава. Добре че се отзоваха от Сдружението на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите с председател Илия Пасков и осигуриха стаи за участниците и гостите в Сандански, а кметът на общината Андон Тотев издаде разрешение първият концерт да се проведе на площада в Сандански.

Преди една седмица се завърнах от Англия. Там участвахме в подобен фестивал, казва се "Шарен гердан от цял свят”. В този гердан домакините включиха наистина изпълнители от всички краища на света, но получиха пари от градския съвет. И сестри Бисерови също участвахме.

- Вече сте в Сандански, с какво се занимавате в момента, как съчетавате музиката с ежедневието?

- Макар че голямата ми част от живота е свързан с музика, аз не мога да остана безучастна към родното ми село Пирин, което няма дори кадастрална карта. Сега организирам жителите на селото ние да си правим кадастралните планове.

Не може в 21-и век да има села, които не са включени в кадастралната карта на България. Ние извънземни ли сме, нищо ли нямаме? И ако утре дойде Европа и каже отивайте си, къде ще отидат нашите хора? А ето, напира идеята, че всяка едно незаконно кътче трябва да бъде или съборено, или узаконено. Мечтата ми е да работя за възраждане на село Пирин, което е средновековно и неповторимо, съществува от 1150 година.

Да се реставрират старите каменни къщи и зидове, да превърнем селото в едно атрактивно място със запазени традиции, обичаи, ритуали и фолклор. Надявам се един ден с жителите на Пирин да привлечем туристи от цял свят. По мое настояване очакваме църквата в с. Пирин да бъде обявена за паметник на културата поради това, че през 1903 година е изиграла важна роля за спасението на хората от турските аскери.

- Завърнахте се от Сингапур, с какво се представиха сестри Бисерови на фестивала там?

- В Сингапур представихме България с песни от ритуалите, които се изпълняват в с. Пирин на пеперуда за дъжд. Представихме песни за Гергьовден, митологически песни за змейове, старобългарски черковни и най-интересната част от концерта бе фрагменти от ритуала "Сватба" по моя книга, която написах. Там участвахме с едни от най-известните групи в света, изпълняващи ритуална музика.

- Оптимист ли сте за бъдещето?

- Аз по принцип съм много оптимистичен човек. Въпреки тежкото финаносово състояние, аз намирам опора и се изправям пред трудностите и моля за помощ приятели, фирми, които милеят за българския фолклор. Бих се радвала, ако те подкрепят моята идея и за в бъдеще да продължава един такъв фестивал в Сандански. Всяка година се заричам, че няма да го правя, но желанието ми е да има един фестивал, който да представя различни култури от света съвместно с нашата традиция от Пиринския край. Благодаря на съпруга ми Робърт Гоф, който ми оказва финансова помощ и така фестивала го има в Сандански.