Обявиха ме за шеф на “престъпна група”, хората се страхуваха от мен

- Г-н Динов, приключиха ли наистина патилата Ви около аферата с черно тото, в която бяхте забъркан?

- Делото най-после приключи и истината излезе наяве, а именно, че черно тото няма и не е могло да има. Черно тото е това, което забранява законът - устройването на хазартни игри на територията на България без необходимото за това разрешение от Държавната комисия по хазарта към Министерството на финансите. А от това, което самите съдии са написали, става ясно, че хазартните игри, в които сме участвали, безспорно нито са устройвани от мен, нито са били на територията на Република България. Тоест черно тото няма.

- Сега, като теглите чертата, на плюс или на минус сте от цялата история?

- Връщайки се във времето назад, мога да кажа, че от цялата тази работа видях много зор както аз, така и моето семейство. В този смисъл не можем да говорим за никакъв плюс. Работех в Американския университет. Загубих работата си. Обявиха ме едва ли не за шеф на организираната престъпност. Възрастните съседки от блока, като ме видеха по тротоара, минаваха от другата страна на улицата, защото ги беше страх да се разминат с мен. Сега това може да предизвиква усмивки у някои хора, но никак не е смешно. Това е жестоката истина. А иначе аз съм един от най-съвестните граждани на нашето общество и никога по никакъв начин не съм навредил на когото и да било. Реално погледнато, единственият позитив от цялата история е моралното удовлетворение, че в крайна сметка доказах, че никога не съм извършвал престъпление. А това, което полицаи и прокурори се опитваха толкова време да докажат, се оказа илюзия. Истината обаче беше толкова очевадна, че нямаше как да се пропусне.

- Името Ви неизбежно се свързваше с това на Вашия баща д-р Петър Динов. Как приемаше той случващото се и как рефлектираха върху него атаките към Вас?

- По принцип за това трябва да си попитате него, но не му беше никак приятно. А след като по закон съм навършил 18-годишна възраст, каквито и да са моите действия, отговорността я нося аз и не е редно да се забъркват имена на други хора, пък било то и тези на родителите ми. Истината е, че името на баща ми беше използвано, за да се повиши интересът към случая. Той е известна личност, а мен никой не ме познава.

- Изгониха Ви от Американския университет, съжалявате ли за това?

- Това, което направиха, беше типично по американски. Тогавашният декан ме извика и ми обясни, че по американските закони не е нужно да дава обяснения, когато уволнява някого. Тогава обаче още не бях осъден, въпреки че полицията беше тиражирала доста глупости по пресата и бе нормално моите шефове да се усъмнят в мен. Българският закон ме пазеше от уволнение и ръководството на университета нямаше как да ме освободи само на базата на инцидента, в който некоректно бях забъркан. Но деканът ми заяви, че ако сме били в САЩ, аз вече съм щял да бъда уволнен. Каза още, че ако не напусна доброволно и не прекратим договора по взаимно съгласие, те щели да ме дебнат, докато не направя някаква грешка и тогава веднага ще ме уволнят. Аз съм завършил Американския университет и до този момент не бях видял нищо лошо от него. Затова, когато чух тези думи, реших да постъпя човешки и прекъснах взаимоотношенията си с тях по взаимно съгласие.

- Сега разбраха ли, че на практика са наказали невинен свой служител?

- Най-малкото очаквах, че като приключи делото ще ми се обадят да кажат поне едно извинявай, че тогава не застанахме на твоя страна, защото и нашето име беше злепоставено. Мина повече от половин година от публикациите, че делото е спечелено от мен на първа инстанция. В моя полза отдавна се произнесе и втората инстанция, но от Американския университет никой не ме е потърсил или опитал да се свърже с мен. А тогава учебното заведение също понесе тежки удари по авторитета си. Дори се говореше, че сървърите, през които е залагано, са се намирали в Американския университет, което, разбира се, не беше така. Това се знаеше и от хората, които работеха с мен тогава, но явно ги беше страх от държавата и полицията и не посмяха нищо да направят. Сега, когато се доказа, че съм жертва на полицейски произвол, имат чудесна възможност да сторят каквото пожелаят, но явно нямат интерес. Освен университетското ръководство, редно е да ми се извинят от прокуратурата и полицията, но за тях съм сигурен, че няма да го направят. Те са над тези неща и колкото пъти да са сбъркали, досега на никого не са се извинили.

- Продължавате ли да залагате на спортни събития?

- О, разбира се. Не съм спирал. Човек, когато е сигурен в правотата си, не би се спрял лесно, колкото и да се опитват да го спънат. От 2004 г., когато ме атакуваха, досега продължавам да залагам и в “Еврофутбол”, и в западноевропейски заложни къщи. Имал съм и прилични печалби. Дори една от “Еврофутбол” ми изплатиха по банков път, защото беше по-сериозна.

- Каква е рекордната Ви печалба в “Еврофутбол”?

- 55 000 лева от един фиш. Срещата, на която е реализирана, е между Бразилия и Франция на световното първенство през 2006 година.

- Докога в България ще има само един лицензиран букмейкър?

- И в момента много хора могат да регистрират като лицензирани букмейкъри. Законът не го забранява. Данъчното бреме обаче е толкова високо, че нито една уважаваща себе си букмейкърска къща не може да предлага качествена услуга при действащото законодателство. Сигурен съм, че и “Еврофутбол” биха искали да предлагат по-добри условия, но и те самите нямат възможност. Има нужда от промяна на законодателството, която да направи така, че вместо българските граждани да играят зад граница, чужденците да идват тук. Така и страната ни ще печели повече от данъци и от служители на фирмите, които имат открити пунктове в Малта, Гибралтар и къде ли не. Защо да не го направят и в България? Явно действащият монопол устройва някои хора. Правят повече пари.

- Каква сума трябва да се плати за откриване на букмейкърска къща?

- Доколкото знам, държавната такса за издаване на лиценз е 30 000 лева. Но самото заплащане не гарантира издаването на въпросния документ. Доста фирми са опитвали, но не са получили лиценз. Сериозната спънка е нежеланието на Държавната комисия по хазарта да издава такива документи. Има определен срок, в който разрешителното трябва да се издаде, но те си намират начини и не го издават. Не претендирам за перфектна достоверност на информацията ми, но съм чувал, че комисията разколебава кандидатите с изрядно спазени изисквания, като им обявява, че някой от състава й бил болен, друг излязъл в отпуск и т.н. Докато траят подобни обяснения, времето за издаването на документа /3 месеца/ изтича и мераклиите остават на сухо. Касае се за спортни залози. Иначе за казина и слот машини процедурата е значително по-лека и това се вижда от броя им.

- Уговарят ли се български мачове с цел да се спечели от залагания?

- Специално за българските мачове не мога да кажа, че се уговарят заради залози. Може би го правят, когато се касае за класиране или отпадане от определена група. Конкретно заради залог е малко вероятно, защото букмейкърските къщи приемат нищожни суми за нашите срещи. Ако за мач от типа “Манчестър Юнайтед”-”Арсенал” даден букмейкър е готов да приеме дори 1 000 000 евро от свой клиент, то за двубоя “Левски”-ЦСКА никой няма да вземе повече от 2000 евро. Дори да приемем, че залозите се разхвърлят по повече къщи, трудно може нещата да си докарат до 50 000 евро. Нека всеки си направи сметка дали тази сума ще стигне за купуването на мача. А на Запад шефът на “Марсилия” Бернар Тапи лежа в затвора за уговаряне на срещи, в Германия имаше много дела срещу хора, които уговарят мачове с цел реализиране на печалби. Явно е, че навсякъде, където има много пари, ще се намират и хора, които ще искат да се доберат до тях по нечестен начин. Що се отнася до мен, това ми е изцяло против морала и нямам нито влиянието, нито желанието да уговарям какъвто и да било мач с цел залози.

- Имаше ли някакъв отзвук от букмейкърските къщи, след като излязохте чист от аферата срещу Вас?

- Да, те са доволни от развръзката. За тях тя показва, че предлагането на услугите им в България по интернет явно не е в разрез с действащите закони. Напоследък ми се обаждат и питат как да направят така, че услугата им да стане още по-лесна и достъпна за българските клиенти. Предполагам, че в много близко време ще подемат големи рекламни кампании и ще си направят интернет пунктове, от които хората да могат да залагат по-безпрепятствено. Тези неща вече са реализирани в Италия, Белгия, Франция, сега ги правят и в Германия, а кога ще дойде ред на България е въпрос на решение на всяка от букмейкърските къщи. Нещата се развиват и никой не може да спре прогреса.