Общинският съветник от Босилеград Раде Александров: В България по-лесно се живее

57-годишният Раде Боянов Алексанров е българин, въпреки че живее в съседна Сърбия. Роден е в село Дукат, Босилеградско. Той е дългогодишен съветник в Общинския съвет в Босилеград. Един от най-големите земеделци в Босилеградско, Сърбия. Семейството му има овощни градини, занимава се с животновъдство. Наскоро той спечели надпреварата за най-добър производител на ракия в кюстендилското село Шишковци на събора "Балканска черга".

- Г-н Александров, живеете в Босилеградско, българска жилка имате ли?

- Ние сме българи в Босилеград и си държим на българщината. Всичките в семейството сме българи, баща ми се казва Боян, а майка ми Гюра. Цяло Босилеградско се занимава със земеделие - градинарство, овощарство и зеленчукопроизводство, и 95% от живеещите в региона сме българи. И имената ни са български, а от няколко години модата при нас е да имаме и български презимена и фамилии. Преди години при нас беше задължително да носим като трето име това на дядото в рода и така фамилното име се губеше, сега вече не е така и можеш лесно да намериш цял род по името му.

- Вие сте тук като представител не само на Общинския съвет в Босилеград, но и като производител на най-хубавата ракия, участвала в конкурса, защо решихте да дойдете в България и да участвате в събора?

- Е, най-вече заради поканата на господин Борислав Крумов и организаторите на този събор, а и за да премерим сили кой е баш мастор на огнената вода /смее се/. Тук съм представител и на нашия кмет Владимир Захариев и на община Босилеград. Участваме в този събор не само с ракиите, но и с различни предмети от бита на босилеградчани от последните 100-200 години. Донесох стари черги, извадени от скриновете на баби от селата около Босилеград, както и ракиите на девет босилеградски производители. Донесохме и картини на художника Александър Захариев, както и произведенията на фирма "Ана" от Босилеград, занимаваща се с изкупуването на горски плодове и преработката им. Фирмата се слави с производството на сладка, чайове и сушени плодове, но най-вече с горския мед, който предлага на пазара.

- Различава ли се битът на българите от Западните покрайнини от този на хората от другата страна на границата?

- Не, категоричен съм. Ние сме едно, без значение кой къде живее. И в друга държава да отидем, пак ще сме българи. Обичаите ни, говорът ни, песните и танците ни са едни. Ето ние с Вас си говорим без проблеми, разбираме се без преводач, това какво говори - че сме един народ, разделен от граница.

- А вашите черги по-различни ли са от тези на жените от Шишковци?

- Аз мисля, че са едни и същи. Много са малки разликите, но като се има предвид, че чергите и шевиците, които правят или са правили жените от различните села по Босилеградско, се различават по малко, тъй като всяка майсторка е искала да запази индивидуалния си почерк, така има и малки нюанси между чергите, кърпите и тъканото платно, което показват жените от Кюстендилско и Босилеградско. Но общото е, че нещата ни си приличат.

- Вие като земеделски район с какво точно се отличавате?

- Е, разбира се, с овощарството, което е широкозастъпено при нас, както и с животновъдството, но мисля, че това е нормално, тъй като теренът е хълмист, планински и друго едва ли може да се прави в Босилеградско. Теренът ни не е подходящ.

- А ракиите ви какви са, кюстендилските производители проявиха жив интерес към вашето производство, още повече че една от деветте, с които се представяте на конкурса, грабна първото място?

- Е, и при нас, като при вас, се правят най-различни ракии, а най-много се произвежда джанкова ракия. Следват ябълкова, сливова и дюлева ракия, това са традиционните питиета, които си варим сами в Босилеградско.

- А коя е най-хубавата Ви ракия?

- Всичките са хубави, а най-хубави са когато ги пием, и то в компания на приятели.

- Имате ли тайна? Какъв е вашият майсторлък при варенето на ракия?

- Е, има си майсторлък, като във всяка работа, и в правенето на ракия. Правенето на ракия обаче е голям майсторлък. А най-голямата майстория е в хигиената, която спазва майсторът.

- Това означава ли, че се изисква клинична чистота?

- Трябва да е чисто, и плодовете, и съдовете. Най-хубава ракия става, когато плодовете не са пръскани. За съдовете, в които се държи джибрито, също се изисква да са чисти. Не може първо да си правил кисело зеле в съда, а после да слагаш плодове за ракия да втасват. Ако са пластмасови, а и дървените бурета, задържат аромат и след това развалят цялата работа. Затова е най-хубаво и пращината да се прави в бурета, а за ракията е направо задължително да бъде съхранявана в бурета.

Ракия в пластмасова бидони и бутилки не е ракия. Тя поема миризмата на пластмасата и самата става пластмасова ракия.

- А вие каква ракия най-вече правите?

- Е, аз варя джанкова и ябълкова ракия, такива дървета имам, но от време на време слагам и сливова ракия, а може и нещо друго, кайсиева например. Много от приятелите ми правят и дюлова, но аз още не съм опитвал, за нея трябвал голям майсторлък. Още не съм дораснал до там.

- Защо, има ли някакви трудности при дюловата ракия?

- Не, не трябва да се варят, ако се сварят, ракията ще загуби аромата си. Дюлите трябва да бъдат сурови, но на дюловата ракия се слага захар, нещо, което на мен лично не ми харесва много, защото има метил, от който после много боли главата. На другите ракии не се слага захар, трябва плодовете да са добре узрели и тогава става хубава ракия.

- А когато идвате в България, каква ракия пиете?

- Е, за мен всяка ракия и всяка жена е хубава. За ракията трябва да има приятна компания, за да ти хареса. При нас има една приказка, няма лоша ракия и лоша жена. Жените и ракията винаги са хубави.

- Има ли нещо което е по-различно при вас, в Босилеград, при правенето на ракии?

- Не, законите за направата на хубава ракия са еднакви и от тази, и от другата страна на границата. Лошото е, че повече от младите производители искат от малко плодове да направят много ракия, а това няма как да стане. Така не става. Винаги едното е за сметка на другото. От малко плодове много ракия не става. Това, което знам от собствен опит, е, че по-малкото ракия е по-качествена. Захар, когато слагаш в ракията, на другия ден те боли всичко, не само главата.

- Има ли нещо, за което да си мечтаете Вие, българите от Западните покрайнини?

- Ние мечтаем само за едно - да се махнат границите и всички да станем едно цяло. Това ни е мечтата. Старата мечта остава и сега. Да могат хората и от Сърбия, и от България, това според мен са едни и същи хора, православни, да могат свободно да обменят своето изкуство, традиции и начин на живот. Мисля, че в България много по-лесно се живее, в Сърбия ние сме много по-активни. Всичко можем да работим. Обикновеният българин излиза следобед и сяда на кафенце в кръчмата. Има традиция да отмори. Ние за това мечтаем, да сме като вас. А при нас, в Босилеградско, много се работи, може да се каже, че се налага 24 часа да работим, защото краят ни е сиромашки.

- Какво значи сиромашки край?

- Ами всяко крайгранично място е сиромашко - и в България, и в Сърбия и във всяка друга държава. Никоя от властите - и в България, и в Сърбия не обръща внимание на нуждите на хората от граничните места. Далече от очите, далече от сърцето, нали така се казва.