Общинска фирма “Мак” ЕООД, или Голямото лапане на сини и червени

Не е пресилено да се каже, че навремето това е най-мощната общинска фирма в Благоевград. Наследник на някогашния “Нармаг”, през който минава почти цялата соцтърговия. Базата на “Нармаг” в Благоевград е необятна. В областния център на Пиринско тя

ИМА НАД 100 ТЪРГОВСКИ ОБЕКТА.

Сред тях са Градският универсален магазин /ГУМ/, халите, магазин за трикотаж в центъра, магазин под Джамията, супермаркет в жк “Запад”, складове в “Пиринкомерс”, магазини на бул. “В. Коларов” и 3 под хотел “Ален мак”, “Млад техник”, магазин “Рила” на ул. “Крушево”, салон за автомобили на ул. “Хайдукови”, хранителен магазин със склад в кв. “Грамада”, цех за хлебни изделия до ГУМ, магазин до банята и много други. Има дори почивна база в местността Бодрост.

С краха на социалистическия строй у нас всичко това става общинска собственост под шапката на общинска фирма “Мак” ЕООД. За управител е назначен благоевградчанинът Калин Божков, човек със силен гръб в лицето на екскметицата Елияна Масева и десния общински съветник Тома Манасиев.

Явно управлението на толкова много собственост не е от най-силните черти на Божков или пък просто никой не му е обяснил, че всъщност общината не му подарява 100 магазина, а само му дава да ги управлява, но така или иначе Божков подхожда към задълженията си като частен бакалин: дава под наем магазините, прибира парите и в продължение на 6 години - от 1990 до 1996 г., упорито “забравя” да внесе отчисления от 50% в общинската хазна.

Междувременно общината започва масово да вади от баланса на фирма “Мак” атрактивни обекти и да ги продава. Един от първите извадени - още през 1992 г., е огромната сграда на ГУМ на пъпа на града, но перипетиите около нея ще ги разгледаме отделно.

През 1994 г. е регистрирано първото искане на колектива на фирма “Мак” за работническо-мениджърска приватизация. Кандидат-собствениците имат претенции за 40 обекта, а за 18 други предлагат да бъдат извадени от актива на фирмата. Общинските съветници в Благоевград така и не вземат решение по предложението.

Година по-късно ревизия на ДФК установява

ОГРОМНИ НАРУШЕНИЯ ОТ СТРАНА НА КАЛИН БОЖКОВ

във фирмата. Сред тях са задължения от 900 000 лв., натрупани от неплатени наеми, предоставяне на частни лица на оборотни средства под формата на стокови и парични кредити, 800 000 лв. невнесени осигуровки, липси за 650 000 лв... Ревизорите попадат и на абсурдно счетоводство - установено е, че за 2 години - през 1994 и 1995, в най-големия по онова време хранителен магазин халите не е отчетен никакъв оборот, а за същия период е издаден само 1 платежен документ за 105 000 лв., с който е изплатено поевтиняването на храната на служителите на “Мак”. В 19 от общо 21 проверени обекта проверката установява по документи загуби за 4,6 млн. лв.

Ревизионният акт реже главата на Калин Божков и през февруари 1996 г. той е уволнен като управител, а съветниците го плашат с прокурор.

На негово място е назначен Юлиян Гошев. Гошев е човек на червения общински съветник Венцеслав Кожухаров, който по онова време е заместник-кмет.

600-те работници във фирмата подновяват исканията си за приватизация и през юли 1998 г. съветниците най-сетне вземат решение да се приватизира “Мак” - чрез търг, конкурс или преговори с потенциален купувач, след като от уставния му капитал бъдат извадени 27 обекта, вкл. и почивната база в Бодрост.

В началото на 1999 г. от активите на “Мак” са извадени 18 обекта, сред които магазините за елматериали и “Бебе” на ул. “Т. Александров”, супермаркетите в “Еленово” и “Ален мак” и др., и през юли същата година

ПРИВАТИЗАЦИОННАТА ОЦЕНКА НА “МАК” ЕООД Е ФИКСИРАНА НА 1,189 МЛН. ДОЛАРА.

Парите са разделени на 18 301 акции. За продан на публичен конкурс с 3 г. разсрочено плащане са обявени 70% от базата на фирмата, 20% се предлагат за изкупуване при облекчени условия с 50% намаление на пенсионирани бивши и настоящи служители, а общината си оставя 10% за удовлетворяване на евентуални претенции. Спешно е създадено РМД с управител Юлиян Гошев, за да може то целево да участва в приватизацията. В него влизат 42-ма служители във фирмата, основният му капитал е 100 300 лв., разпределен в 1003 акции, и 1/3 от тях държи Гошев.

На търга РМД “Макинвест 99” начело с Гошев става собственик на 70% от фирмата срещу 832 000 долара. Вторият участник в конкурса - ЕТ “Елина Мутафчийска”, която е собственост на съпругата на Венчо Мутафчийски-Пашата, е декласиран заради непълни документи. Пашата пропуснал да попълни графата “произход на парите, с които ще бъде платена сделката”.

Съгласно законовите разпоредби РМД-то прави първоначална вноска от 40% от стойността и се задължава за разплати останалата сума за срок от 10 г.

През 2007 г. Юлиян

ГОШЕВ ИЗКУПУВА И ОБЩИНСКИТЕ АКТИВИ СРЕЩУ 340 455 ЛВ.

И успява да продаде всички обекти на фирма “Мак”, при това доста на сметка. Само от продажбата на халите той си изби парите от търга. Сега в активите на “Мак” няма и една керемида.

Юлиян Гошев обаче далеч не е единственият печеливш от разпродажбата на някогашното безценно общинско имущество. Доста намазва и предшественикът му Калин Божков. Това става както през периода, когато е управител на общинската фирма “Мак” и се занимава само със събиране, така и по времето след 1992 г., когато едновременно е и управител на ГУМ. Огромната 4-етажна сграда незаменимият общински директор управлява чрез една друга фирма - “Тексимак” ООД.

Уникална по своя замисъл, “Тексимак” е създадена през 1992 г. специално за да събира приходите от ГУМ, да внася съответните отчисления в общинската каса и да поддържа сградата. Фирмата е с 52% общинско участие, а 48% са собственост на софийската “Текси-М-Експорт-Импорт”, зад която стоят столичаните Николай Георгиев и Йордан Пелтеков.

До уволнението му през 1996 г. Калин Божков се води управител и на двете фирми - “Мак” и “Тексимак”. Странно решение на общинските съветници да му поверят и двата поста, при условие че и двете дружества са с еднакъв предмет на дейност, а в едното има частни интереси, които едва ли имат много допирни точки с тези на община Благоевград.

От самото начало всъщност

БОЖКОВ ИЗОБЩО НЕ КРИЕ, ЧЕ ЗАНАПРЕД ВОДЕЩИ В ДЕЙСТВИЯТА МУ ЩЕ БЪДАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ЧАСТНИЦИТЕ.

Въпреки че двамата му столични партньори държат само 48% от акциите на “Тексимак”, Божков щедро настоява тримата да имат равно право на глас, все едно дяловото им участие е по 33,33%

На 15.09.1992 г. ГУМ официално е даден за стопанисване на “Тексимак” при месечен наем от 458 000 лв. за срок от 10 г. Божков веднага иска общината да му опрости едногодишен наем от 5,5 млн. лв., за да може той да го инвестира в реконструкция на последния етаж, където прави ресторант “Фламинго”. Общинарите гласуват “за” и управителят се захваща да строи с хъс и некачествено. Много скоро покривът протича. Вместо вносен, както е по договор, Божков слага български панорамен асансьор без автоматично ограничаване за претоварване, което води до чести аварии и оскъпява многократно поддръжката му. Той спестява и предвидения по проект товарен асансьор и се налага с панорамния да се качват всички товари, което води до още по-чести аварии. На всичкото отгоре Калин Божков щедро дава на фирмата-изпълнител значително по-голяма от договорената сума за ремонта на последния етаж.

Изтича едногодишният срок, но управителят на “Тексимак” продължава да не плаща наем на общината и внася ново искане - този път за разсрочено плащане чрез учредяване залог от оборудване за билярдна зала на стойност 117 000 долара. Докато общината умува дали да му разреши, оказва се, че офертата на Божков е нереализуема, защото той

ВЕЧЕ Е ЗАЛОЖИЛ СЪЩОТО ОБОРУДВАНЕ СРЕЩУ ПРЕДИШЕН БАНКОВ КРЕДИТ.

За капак изчезват и част от игралните автомати.

Раздвоен между двете фирми, които управлява, Калин Божков си улеснява живота, като още по-открито продължава да работи само в полза на “Тексимак”. Например до юни 1993 г. общинската фирма “Мак” обслужва безплатно “Тексимак” по доставката на стоки със свой транспорт, стоковеди и снабдители, “Тексимак” не плаща никакъв наем на “Мак” за ползваните офиси, а през декември 1992 г. управителят на “Мак” Калин Божков подарява на управителя на “Тексимак” Калин Божков компютър. Това ако не е изпомпване на средства от общинската към частната фирма...

През 1996 г. на общината най-сетне й писва от своеволията на Калин Божков и прекратява договора си с “Тексимак” поради неплащане на наем. На 27 май същата година Божков лично подава заявление в Окръжен съд за обявяване в несъстоятелност на “Тексимак”, като в бързането даже пропуска да уведоми общината за решението си. По това време, когато 70 лв. се разменят за 1 долар, дружеството е натрупало дългове от 40 млн. лв.

Юли 1997 “Тексимак” е обявена официално във фалит. Съдът разпорежда запор на активите и разпродажба на имуществото, постъпленията от които да се разпределят между кредиторите. Пасивите на “Тексимак” за последните няколко месеца вече са изчислени на 60 млн. лв., 40 млн. от тях са към банки, останалите към общината и доставчици.

Спокоен от това, че се е отървал от “Тексимак” и

ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ИЗДИРВАТ ОТ СИК ЗАРАДИ НЕПЛАТЕНИ СТОКИ С МАРКАТА “СОНИ”,

Божков го удря на живот. Преди Коледа той влетява с луксозния си западен автомобил през витрината на бинго “Папая”, след като е пирувал в таверна “Акрополис”, която държи заедно със собственика на “Мактурс” Методи Калъмбов и бизнесмена Байкушев. Колите са стара слабост на Божков - предишната година с пълна газ той връхлита върху 65-годишна пешеходка с “Рено 9”. 1996 всъщност е доста успешна година за управителя на “Тексимак”, защото с благословията на тогавашната кметица Елияна Масева безценният общински директор успява да смени апартамента си в “Струмско” от 80 кв.м със 135 кв.м при “Чайките”, доплащайки на общината мизерната сума от 3712 лв.

ГУМ остава без управител и пак го поема общинска фирма “Мак”. През 1999 г. община Благоевград наново започва да умува какво да прави с огромния мастодонт. Идеите са или да бъде продаден целият, или да бъде даден на общинска фирма “Пазари”.

РЕШЕНИЕТО НА ОБЩИНАРИТЕ ДА СЕ ОТЪРВАТ ОТ ГУМ Е НЕИСТОВО,

защото само за периода 1996-1999 г. от сградата са натрупани 169 млн. лв. загуби от намален под базисните цени наем.

Паралиите на Благоевград усещат, че е дошъл техният час, и през март 1999 г. регистрират “ГУМ” ООД с единствената цел да вземат сградата на концесия. В дружеството влизат 14 фирми на мастити бизнесмени, сред които са синът на гл. архитект на община Благоевград Васил Гошев - Здравко, жената на управителя на халите Красимир Евтимов, настоящият общински съветник Сашо Милчев - тогава само бизнесмен, близък до “Спартак турс”, скандалната фирма-приватизатор “Вамос” на Спас Стамболиев и шефа на РЦЗ Анатоли Тачов, СДС лидерът Альоша Сиджимов и други. По-късно в дружеството влизат още 39 фирми и бизнесмени. По различни причини идеята остава ялова.

През последните години ГУМ беше предлагана няколко пъти на търг, но към днешна дата още е общинска собственост и дори не е приключила процедурата по отдаване на концесия. Има надежда това да стане догодина. В момента голяма част от щандовете в магазина са свободни, а през зимата

СМЕЛИТЕ НАЕМАТЕЛКИ МРЪЗНАТ КАТО КУЧЕТА В ОГРОМНИТЕ ОТКРИТИ ПОМЕЩЕНИЯ И НАПРАЗНО ЧАКАТ ЗАБЛУДЕН КЛИЕНТ ДА ВЛЕЗЕ ВЪТРЕ.

Освен “Тексимак” заличена е и някогашната общинска фирма “Мак”. Това става на 30.09.2008 г., когато е била с капитал 26 200 лв. Последните й вписани в търговските регистри собственици са Владимир Михайлов с дял 3280 лв., Венчо Мутафчийски-Пашата - 9820 лв., Юлиян Гошев - 3280 лв., Илия Николов - 6540 лв., и Румен Калайджиев - 3280 лв.